Р Е Ш Е Н И Е

96/19.2.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2252 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №163994-F169424/17.09.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Макс Фешън” ЕООД, с ЕИК203404975, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.„Симеон Велики” №10А, представлявано от И.Б.И., с ЕГН********** е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия търговеца не се явява лично. Изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Процесуалният представител на ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, счита, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не изцяло на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател развива производствена дейност в търговски обект – Шивашки цех, намиращ се в гр.Шумен, бул.“Симеон велики“ №10А. За нуждите на дейността си има наети по трудов договор работници. На 26.06.2015 год. в обекта била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, по време на която било констатирано, че дружеството, в качеството си на работодател и осигурител не е изпълнило задължението си да подаде в срок Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице” за месец май 2015 год. по отношение на лицето С.Н.С., с ЕГН********** в законоустановения срок. Резултатите от извършената проверка били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0222245 от 26.06.2015 год. Видно от Протокол изх. № 27000153056980/26.06.2015 год. на 26.06.2015 год. дружеството е подало 88 броя декларации образец 1 за периода от месец май 2015 год. до месец май 2015 год., в това число и по отношение на лицето С.Н.С.. За констатираното нарушение на 01.07.2015 год. на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АN №F169424, като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. и чл.5, ал.4, т.1 от КСО, както и че деянието е извършено на 26.06.2015 год. Актът бил връчен на представител на дружеството и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №163994-F169424/17.09.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Макс Фешън” ЕООД, с ЕИК203404975, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.„Симеон Велики” №10А, представлявано от И.Б.И., с ЕГН********** е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за неподадена в срок декларация образец 1 за месец май 2015 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.Р.А. и на свидетелката М.Т.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „осигурител” по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, което е имало задължение по закон да внася осигурителни вноски за други физически лица, а следователно е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от работодателите е посочен в чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на свидетелката Георгиева се установява, че работните заплати на работещите в „Макс Фешън“ ООД за м.май 2015 год., в това число и за лицето С.Н.С. са били начислени на 26.06.2015 год., като на същата дата е била подадена и Декларация обр.1 да посоченото лице. А с оглед на посочените по-горе срокове и доколкото начисляването на работните заплати е станало след 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят данните, следва да се приеме, че срокът за подаване на Декларация обр.1 за м.05.2015 год. е бил до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението - в случая до края на м.юни 2015 год. От изложеното е видно, че законоустановеният срок за подаване на процесната декларация е бил спазен и следователно не е налице твърдяното от наказващия орган неизпълнение на административно задължение. В подкрепа на този извод относно начина на изчисляване на сроковете е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №351/31.10.2014 год. по КАНД №32614 год. по описа на ШАС, касаещо аналогичен случай. Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява необосновано, недоказано и незаконосъобразно, тъй като санкционираното лице не е осъществило вмененото му неизпълнение на административно задължение. А с оглед на гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.

Независимо от изложеното за прецизност следва да бъде посочено, че дори да приемем, че е налице неизпълнение на задължение, то същото осъществява белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че декларацията е била подадена на 26.06.2015 год., т.е. в деня на начисляване на трудовите възнаграждения на работниците. Дори да приемем, че срока е бил до 25-то число на месеца, през който са били начислени респективно изплатени трудовите възнаграждение, то закъснението би било само с един ден, което отново говори за малозначителност на случая. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието “маловажен случай” следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В тази връзка следва да бъдат отчетени както факта, че закъснението е от само един ден, така също и обстоятелството, че начисляването на заплатите е било извършено на 26.06.2015 год., поради изчакване на отчитането на болничните от служителите и работничките, които ползват отпуск поради временна нетрудоспособност или отглеждане на малко дете. С оглед на изложеното се налага извода, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случай, при които е налице по-голямо закъснение, неплащане на възнаграждения, незаплащане на осигуровки и др.

В същото време съдът съобрази и факта, че от страна на административно-наказващият орган не са изложени никакви мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 год. по тълк. н. д. № 1/2005 год. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение №152 от 08.04.2014 год., постановено по КАНД №106/2014 год., Решение №159 от 14.04.2014 год., постановено по КАНД №109/2014 год. и др.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъбразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №163994-F169424/17.09.2015 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на „Макс Фешън” ЕООД, с ЕИК203404975, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, бул.„Симеон Велики” №10А, представлявано от И.Б.И., с ЕГН********** е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: