Р Е Ш Е Н И Е

81/15.2.2016г., гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На десети февруари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 2263 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № Ш-10-СИР-24/25.09.2015г. на Началника на Регионална дирекция за строителен контрол, Североизточен район, с което на основание чл.232, ал.4, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на К.Г.С., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, чл.33 от ЗУТ и чл.81 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно заседание излагат и допълнителни мотиви в тази насока.

Представителя на Регионална дирекция за строителен контрол, Североизточен район – административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Освен това, депозира писмени бележки, в които излага съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К.Г.С., ЕГН ********** е архитект, с постоянно местоживеене ***. Във функциите си на проектант по част „Архитектурна“ изработил инвестиционни проекти за строеж „Търговска сграда на два етажа със ЗП-100кв.м. и РЗП 200кв.м.“, находящ се в УПИ V-КГЖС, кв.121 по плана на гр.Шумен, ул. „Васил Друмев“.

На 18.05.2015г. е извършена служебна проверка по реда на чл.156, ал.1 от ЗУТ, от длъжностни лица от Регионален отдел „Национален строителен контрол“ към Регионална дирекция за строителен контрол, Североизточен район, по повод постъпило уведомително писмо Изх. № 94-Х-19/05.05.2015г. на Община Шумен по реда на чл.149, ал.5 от ЗУТ за издадено от Главния архитект на Община Шумен Разрешително за строеж № 73/29.04.2015г. В хода на проверката по представените от Община Шумен документи по одобряване на инвестиционните проекти и издаване на цитираното разрешение за строеж било установено, че жалбоподателят К.Г. като архитект във функциите си на проектант по част „Архитектурна“ е изработил инвестиционни проекти за строеж „Търговска сграда на два етажа със ЗП-100кв.м. и РЗП 200кв.м.“, находящ се в УПИ V-КГЖС, кв.121 по плана на гр.Шумен, ул. „Васил Друмев“ в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/ и правилата и нормите на застрояване. Проектите били одобрени от Главен архитект на Община Шумен на 18.12.2014г. и са неразделна част от Разрешение за строеж № 73/29.04.2015г., издадено от Главния архитект на Община Шумен. Горното било възприето от контролния орган като нарушение на чл.108, ал.1,изр.2 от ЗУТ, съгласно което предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране и чл.33 от ЗУТ, съгласно който в урегулиран поземлен имот за жилищно застрояване с повече от една сграда, както и при комплексно застрояване на жилищни и курортни комплекси, разстоянията между сградите се определят по чл.81 на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Констатациите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол от 18.05.2015г. Предвид тази констатация отразена в Констативния протокол от 18.05.2015г. на жалбоподателя К.С. била изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Впоследствие, на 13.08.2015г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № Ш - 10, като актосъставителят е описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл.33, ал.1 от ЗУТ, във вр. чл.81 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони, като е посочил, че архитект К.Г.С. във функциите си на проектант по част „Архитектурна“ е допуснал по месторабота през месец април 2014г. да изработи инвестиционни проекти за строеж „Търговска сграда на два етажа със ЗП-100кв.м. и РЗП 200кв.м.“, находящ се в УПИ V-КГЖС, кв.121 по плана на гр.Шумен, ул. „Васил Друмев“ в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/ и правилата и нормите на застрояване, като същите са неразделна част от Разрешение за строеж № 73/29.04.2015г., издадено от главния архитект на Община Шумен. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на жалбоподател и подписан от него без възражения. Впоследствие жалбоподателя се е възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН сочейки, че след като е изработил РУП-а, същият бил разглеждан няколко пъти от Общинския експертен съвет, като всеки път при внасянето му следвал дадените му указания, както и че инвестиционния проект бил изработен в съответствие с РУП-а, одобрен със Заповед № РД – 25 – 252/25.02.2014г. на Кмета на Община Шумен. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № Ш-10-СИР-24/25.09.2015г. на Началника на Регионална дирекция за строителен контрол, Североизточен район, с което на основание чл.232, ал.4, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на К.Г.С., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, чл.33 от ЗУТ и чл.81 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони, като е посочено, че нарушението е извършено на 18.12.2014г. – датата на одобряване на инвестиционните проекти по част „архитектура“.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д. Т.Д. - А. и на свидетеля С.А.Я. - свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Д. Д. - А. и С.Я. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Преценявайки материално-правните и процесуално-правни предпоставки по образуването на административно-наказантелното производство и издаването на наказателното постановление, настоящият съдебен състав не установи отклонения във формално-правния режим на процесните актове или несъответствия в материалната компетентност на длъжностното лице образувало административно-наказтелното производство, органът издал атакуваното наказателно постановление и осъщественото делегиране на административно-наказателни правомощия /по арг. от Заповед № РД – 13 - 178/11.08.2014г. на Началника на ДНСК и Заповед № РД – 13 - 172/11.08.2015г. на Началника на ДНСК/. Освен това, санкционната разпоредба на чл.232, ал.4, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ не прави разграничение между отделните категории строежи при констатиране на нарушение от органите на ДНСК, поради което възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за некомпетентност на административно-наказващия орган се явява неоснователно.

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Административно - наказателната разпоредбата на чл.232, ал.4, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ предвижда отговорност за лице, което като проектант изработва проекти, несъобразени с този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството или не упражнява авторски надзор, съобразно сключения договор, като се наказва с „глоба“ от 3 000 лв. до 15 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.

От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на Д. Д. - А. и С.Я. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят К.С. е субект на санкцията по чл.232, ал.4, т.2 от Закона за устройство на територията. Безспорно е в случая, че жалбоподателя К.С. като архитект във функциите си на проектант по част „Архитектурна“ изработил инвестиционни проекти за строеж „Търговска сграда на два етажа със ЗП-100кв.м. и РЗП 200кв.м.“, находящ се в УПИ V-КГЖС, кв.121 по плана на гр.Шумен, ул. „Васил Друмев“. Действително, от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че изготвеният и одобрен инвестиционен проект за търговска сграда на два етажа със застроена площ /ЗП/ 100 кв.м. и разгърната застроена площ /РЗП/ 200 кв.м., находяща се в УПИ V-КГЖС подземни гаражи, КОО и трафопост, кв.121 по плана на гр.Шумен, в значителна степен съответства на предвижданията на одобрения със Заповед № 252 ат 25.02.2014г., издадена от Кмета на Община Шумен Работен устройствен план /РУП/, т.е. при изработените технически инвестиционни проекти за посочения строеж са налице нарушения, макар и незначителни, на предвижданията на ПУП, одобрен със Заповед № РД – 25-2/04.01.1991г. на Председателя на КТСУС и правилата на застрояване, подробно описани в констативно-съобразната част на цитираната експертиза.

За да е осъществено обаче нарушението и за възникване на неговата отговорност от значение е не датата на фактическото изготвяне на проекта, а датата на сезиране на компетентния да извърши надлежно съгласуване административен орган с оглед практическото изпълнение на строителството. Именно към този момент следва да се преценява съответствието с правилата и нормативите по проектиране по смисъла на чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ. В този аспект в съставеният акта за установяване на административно нарушение като дата на извършване на нарушението е посочена месец април 2014г. /датата на изработване на инвестиционни проекти по част „Архитектура“ за обект „Търговска сграда на два етажа със ЗП-100кв.м. и РЗП 200кв.м.“, находящ се в УПИ V-КГЖС, кв.121 по плана на гр.Шумен, ул. „Васил Друмев“, а в издаденото въз основа на акта наказателно постановление – 18.12.2014г. /датата на одобряване на инвестиционните проекти по част „Архитектура“/. В този смисъл, нарушение по смисъла на чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ за процесното деяние е налице към 08.12.2014г. /датата на подаване на заявление Вх. № 94-Х-233/08.12.2014г. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, т.е. датата на сезиране на компетентния да извърши надлежно съгласуване административен орган - Главния архитект на Община Шумен/, която се явява и релевантна дата, която е следвало да бъде посочена като такава на осъществяване на деятелността. В контекста на изложеното следва да се отбележи, че датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за съставения акт за установяване на административно нарушение, така и за издаденото въз основа на него наказателно постановление и липсата или некоректното й посочване представлява нарушение на императивните правила, съответно на чл.42, ал.3 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН, което е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето. Предвид репресивния, държавно-властнически характер на производството тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, тъй като това би имало за последица неопределеност на регламентацията на обществените отношения и в сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице и да се пренебрегне основополагащата функция, която законодателят е придал на акта за установяване на административно нарушение, с който на дадено лице се повдига конкретно, ясно и недвусмислено обвинение. В този смисъл е константната практика на Административен съд – гр.Шумен, по конкретно Решение № 392/01.10.2013г., постановено по КНАД № 319/20013г. по описа на ШАС и др.

Още повече, настоящият съдебен състав намира, че при така установената фактическа обстановка, при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на последното. Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. В конкретния случай съдът констатира, че в акта за установяване на административно нарушение е посочена като нарушена разпоредбата на чл.33 от ЗУТ, във вр. чл.81 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени територии, като текстово е изписано, че „архитект К.Г.С. във функциите си на проектант по част „Архитектурна“ е допуснал по месторабота през месец април 2014г. да изработи инвестиционни проекти за строеж „Търговска сграда на два етажа със ЗП-100кв.м. и РЗП 200кв.м.“, находящ се в УПИ V-КГЖС, кв.121 по плана на гр.Шумен, ул. „Васил Друмев“ в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/ и правилата и нормите на застрояване, като същите са неразделна част от Разрешение за строеж № 73/29.04.2015г., издадено от главния архитект на Община Шумен“. В издаденото въз основа на акта за установяване на административно нарушение наказателно постановление е посочено, че нарушена друга разпоредба, а именно разпоредбата на чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ, като текстово е изписано, че „архитект К.Г.С. е изработил технически инвестиционни проекти за строеж „Търговска сграда на два етажа със ЗП-100кв.м. и РЗП 200кв.м.“ в нарушение на предвижданията на ПУП, одобрен със Заповед № РД – 25 -2/04.01.1991г. на Председателя на КТСУС и правилата и нормите на застрояване“, като нарушението е извършено в гр.Шумен, на 18.12.2014г. /датата на одобряване на инвестиционните проекти по част „Архитектура“/. Налице е съществено разминаване между акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като разминаването засяга съдържащите се в тях задължителни реквизити, които законодателят е посочил изчерпателно в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57 от ЗАНН. Тези допуснати нарушения от страна на административно-наказващия орган не могат да бъдат санирани в настоящото производство, тъй като следва да съществува единство между посоченото в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Както наказателното, така и административно-наказателното обвинение следва да бъде пълно и точно, за да може лицето – адресат на обвинението още със съставянето на акта за установяване на административно нарушение да разбере в извършването на какво нарушение се обвинява и да организира и осъществи в пълен обем правото си на защита. Извършеното от административно-наказващия орган нарушение е съществено не само с оглед императивния характер на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, но тъй като е налице съществено разминаване между описанието на нарушението и нарушените материално-правни норми поставя санкционирания субект в обективна невъзможност да организира ефективно защитата си. В конкретният случай разминаванията са толкова съществени, че водят до ограничаване правото на защита на санкционираният субект. Това е така, тъй като изискванията за реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление имат за цел ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на повдигнатите му обвинения в двете фази на производството. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателят, който има право да узнае за какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. В този смисъл е константната практика на Административен съд – гр.Шумен, по конкретно Решение № 92/29.04.2015г., постановено по КНАД № 37/20015г. по описа на ШАС и др.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменя изцяло само на посочените по-горе основания. С оглед на гореизложеното е безпредметно да се обсъждат доводите на страните по съществото на спора, тъй като те не са в състояние да доведат до други изводи по отношение на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Ш-10-СИР-24/25.09.2015г. на Началника на Регионална дирекция за строителен контрол, Североизточен район, с което на основание чл.232, ал.4, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на К.Г.С., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, чл.33 от ЗУТ и чл.81 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: