6/5.1.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, четиринадесети състав
На четиринадесети декември две хиляди и петнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Кр. Кръстев
Секретар: Ф. А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2264 по описа
на ШРС за 2015г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от ЕТ
„А.-В.М.“, Булстат: ********* с адрес-с. Памукчи ул. ********* представляван от
В.В.М. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 165390-F167333/02.10.2015г. на Зам.директор на ТД на
НАП-гр.Варна, с което на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в
размер на 500,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита също,
че са допуснати и съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява редовно
упълномощен представител, който пледира НП да бъде отменено.
За въззиваемата страна, редовно
призовани, изпращат представител който моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователно да бъде отхвърлена.
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят
стопанисва търговски обект-магазин, намиращ се в с. Памукчи на ул.”Свобода” № 1.
На 05.06.2015г. от С.Х.Ш. - старши инспектор по приходите при ТД на
НАП-гр.Варна, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство
в обекта. При проверката било установено, че не е регистрирано във фискалното
устройство на обекта промяна на касова наличност, чрез операцията „служебно
въведени“, на сума от 46.49 лева. Било констатирано, че фискалното устройство
притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Въз основа
тези констатации на 16.06.2015г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на
жалбоподателя за това, че не е изпълнило задължението си да регистрира
във фискалното устройство въведените в касата суми в размер на 46.49 лева, чрез
операция “служебно въведени“. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено
от търговеца лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били
депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, като били разгледани от АНО и
същият преценил, че са неоснователни. Въз основа на съставения акт на 02.10.2015г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на ЕТ „А.-В.М.“ – с. Памукчи обл.Шумен била
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за неизпълнение на
задължение към държавата, установено с чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на Министерството на финансите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие
за установена въз основа събраните по делото доказателства, а именно-от
показанията на свид.
С.Ш., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, извън случаите на продажба всяка
промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ, чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени”
суми.. Безспорно е установено по делото, че по време на проверката
фактическата наличност е била в повече с /46.49/ лева от отразената във
фискалното устройство. Установеното
несъответствие между установена и касова наличност, безспорно е в дисонанс с
горецитираната разпоредба. При това положение съдът намира, че
действително е налице неизпълнение на административно задължение от страна на
жалбоподателя. По изложените съображения съдът приема, че правилно е
констатирано неизпълнение на административно задължение от страна на
жалбоподателя, тъй като същият не е изпълнил задължението си по чл.33 ал.1 от Наредба
№ Н-18/06г, поради което и правилно констатираното нарушение е подведено под санкционната
норма на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, като наказващият орган е отчел, че нарушението не е довело
до неотразяване на приходи.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В процесния случай неизпълнението на задължението се изразява в това, че не
е изпълнило задължението си да регистрира във фискалното устройство в обекта
промяна на касовата наличност – в случая въведена сума в размер на 46.49 лв.
Изводът на наказващия орган – за бездействие от страна на задълженото лице –
жалбоподател, не е оборен от ответната
страна по никакъв начин. Това свое задължение търговецът не е изпълнил, поради
което с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Установеното нарушение е от
категорията на формалните нарушения, или т.нар. нарушения на просто извършване.
Типичното за тях е, че в техния състав не е посочен настъпването на някакъв
вредоносен резултат. Тези нарушения се осъществяват със самия факт на
извършването им, в случая с неотразяване на извършената промяна – въведена
начална парична сума в касата. Обществената опасност на тази категория
нарушения се презюмира винаги от закона, доколкото същите винаги създават
опасност от увреждане на определени обществени отношения, в процесния случай
свързани с правилното регистриране и отчитане
на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и в
този смисъл с осигуряване нормалното
функциониране на данъчната система.
От субективна страна деянието е извършено от предвидения от наредбата
особен субект – данъчно задължено лице, по см. на чл.3, ал.1 от по Наредба №
Н-18/13.12., в качеството на търговец.
Административно-наказателната отговорност на юридическото лице е
безвиновна, т.е. при нарушения, извършени от ЮЛ не се изследва въпросът за
вината. Във всеки един случай обаче
следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а
именно че нарушението е извършено при осъществяване на дейността на търговеца. В настоящият казус се установи, че
в чл. 185, ал.2 от ЗДДС за това нарушение, което не води до неотразяване на приходи, поради което се
препраща към санкцията на ал.1 е предвидена възможността за налагане на
имуществена санкция на ЕТ, какъвто е жалбоподателя в размер от 500 лв до 2000
лв. По отношение конкретният размер на наложената имуществена санкция в размер
към минимума от 500лв., съдът счита, че същата е индивидуализирана в размер,
отговарящ на тежестта на извършеното нарушение.
Настоящият съдебен състав, приема, че санкционираната деятелност съставлява
неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и
доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В
този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е
да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление
и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не,
включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно
-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това
обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и
по-специално ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС,
съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието
"маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в
чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността
на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че
обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена
важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да
игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се
реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част
от съдебната практика принцип, че нарушаването на данъчни и осигурителни норми
не може да се квалифицира като маловажен случай, доколкото засяга базови
обществени отношения, каквито са тези за фискалното обезпечаване на държавното
управление, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва
автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др.
Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по
смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, респективно
административно - наказващият орган е следвало, вместо да санкционира жалбоподателя
с предвидената в ЗДДС санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно
нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба
санкция.
Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като
не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон
и е издал незаконосъобразно наказателно постановление
Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 165390-F167333/02.10.2015г.
на Зам.директор на ТД на НАП-гр.Варна, с което на ЕТ „А.-В.М.“, Булстат: *********
с адрес-с. Памукчи ул. „Пирин“ №4 представлявано от В.В.М. ЕГН ********** е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от
ЗАНН, във вр. с чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред
ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: