Р
Е Ш Е Н И Е
88/16.2.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, четиринадесети състав
На
двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Кр. Кръстев
Секретар:
Ф. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2274 по описа на ШРС за 2015г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 780/19.10.2015г. на
Директора на Регионална дирекция по горите - гр.Шумен, с което на основание
чл.85 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ във
вр. с чл. 11 от ЗАНН и чл. 20 ал.4 от НК на В.К.В., ЕГН **********,*** са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл.85 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ и „лишаване от
правото на ловуване“ за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от
ЗЛОД. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, за него се явява и редовно упълномощен
представител, като поддържат жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно
заседание излагат и допълнителни мотиви в тази насока.
Административно-наказващия орган
Регионална дирекция по горите - гр. Шумен, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не изпраща процесуален представител и не
взема становище по депозираната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 18.10.2014г. вечерта служители на Регионална
дирекция по горите - гр. Шумен поличили сигнал, че в нивите между селата Средня и
Черенча в Община Шумен, се движи лек автомобил с твърдения за незаконен лов. По повод на получения сигнал била сформирана група и на место се отзовали свидетеля Ю. Г.Б.
– главен експерт по лова при РДГ – гр. Шумен, свидетеля Н.В.Н. - горски
инспектор към РДГ – гр.Шумен и свидетеля С.П.А. – началник сектор “Охранителна полиция” при ОД на МВР – гр. Шумен
заедно с още двама служители на РУ - гр. Шумен, като се придвижили с автомобили до с. Черенча.
Пристигайки в с. Черенча посочените лица отишли в близост до стопанския двор на
селото, от където имали добра видимост към въпросните ниви и започнали да
наблюдват автомобила. Оттам видели, че автомобила се насочил към с. Средня и свидетеля
Ю. Б. заедно със служители на РУ – гр. Шумен тръгнал натам. Малко след това свидетелят
Н.Н. чул изстрел от посоката на автомобила, който след това също се придвижил
до с. Средня. Впослествие автомобила бил спрян за проверка от полицейските
служители на РУ - гр. Шумен и от свидетеля
Ю. Б.. При проверката, същите установили,
че автомобила
е джип марка “Мицубиши”, модел “Паджеро”, с британска регистрация К 678 ТТL и се управлява от Б.В.Б.. Заедно с Б. пътували
жалбоподателя В.К.В. и лицата К. В.К., В. В.К.. Било установено също, че на
задната седалка на автомобила между К. К. и брат му В. К. се намирало ловно
оръжие – гладкостенно марка „ИЖ”-27М, калибър 12, с фабричен номер 112740221, с
един брой боеприпас в патронника „четири нули”. Освен това в багажника на
автомобила бил открит поставен в найлонов чувал все още жив прострелян див
заек. За случилото се четиримата обяснили на органите на
реда, че тръгнали да ловуват вреден дивеч, за което К. К. имал разрешително, но
докато обикаляли, осветили с фенер и видели отражение на светлината в очите на
животно, което К. К. помислил за лисица, поради което стрелял с пушката веднъж
по него, но като приближили установили, че това не била лисица, а див заек. С
констативен протокол от 19.10.2014г. на служител на РДГ – гр.Шумен били
задържани посочените автомобил, пушка, патрон и фенер. Впоследствие, дивият
заек бил занесен за оглед в Областна дирекция за безопасност на храните –
гр.Шумен, където било констатирано, че не можел да се движи и бил улучен със
сачми от ловно огнестрелно оръжие в областта на задницата и предна лява лапа. Въз
основа тези констатации, на 15.12.2014г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 780/15.12.2014г. на жалбоподателя, като
актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.85
от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/, а именно: „Лицето в съучастие с
Б.В.Б. помага при превозването на ранен дребен дивеч – див заек , без същият да
е вписан в надлежно издадено разрешително за лов или други документи доказващи
законният произход на превозвания дивеч, като не уведомява своевременно
органите на изпълнителната власт“. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя,
бил предявен и подписан с възражения, сочейки, че написаното в акта не отговаря
на истината. Впоследствие жалбоподателя не се е възползвал от законното си
право и не е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Освен
това, по повод на получени от РДГ – гр.Шумен материали в Районна прокуратура –
гр.Шумен на 15.06.2015г. била образувана преписка Вх. № 1476/2015г. по описа на
ШРП, с оглед извършено престъпление по чл.327, ал.2 от НК. С постановление от 15.10.2015г.
представител на Районна прокуратура – гр.Шумен е отказал да образува
наказателно производство и е прекратил цитираната преписка на основание чл.213,
ал.1 от НПК, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, приемайки, че липсват достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер и по специално такова по
чл.327, ал.2 от НК. Впоследствие, материалите по цитираното досъдебно
производство са били изпратени на Директора на Регионална дирекция по горите -
гр.Шумен за реализиране на административно-наказателната отговорност по реда на
Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/. Въз основа на изпратеното им по
компетентност преписка Вх. № 1476/2015г. по описа на ШРП и съобразявайки
материалите в същата, Директора на Регионална дирекция по горите - гр.Шумен е
издал наказателно постановление № 780/19.10.2015г. на Директора на Регионална дирекция по горите
- гр.Шумен, с което на основание чл.85 от
Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ във вр. с чл. 11 от ЗАНН и чл. 20
ал.4 от НК на В.К.В., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.85 от Закона за лова и
опазването на дивеча /ЗЛОД/ и „лишаване от правото на ловуване“ за срок от 3
/три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя С.С.Д.
и на свидетеля К.Ж.Г. – свидетел при съставяне на акта, както и от
присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл.85 от ЗЛОД предвижда наказание за лице, което взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или
разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов. Предвид установената по делото фактическа обстановка съдът
намира, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение.
За да представлява административно нарушение дадено деяние, същото следва да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред /чл.6 от ЗАНН/. С обжалваното наказателното постановление жалбоподателят е
санкциониран за това, че в съучастие с Б.В.Б. помага при превозване на ранен дребен дивеч, без същият да е вписан
в надлежно издадено разрешително за лов или други документи. Действително,
според разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите за формите на съучастие се
прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не са предвидени
съответни специални норми. При положение, че автомобилът, с който е превозвано
раненото животно, е бил собственост на В. В.К. – син на жалбоподателя, а се е управлявал
от Б.В.Б., по никакъв начин не би могло да се счете, че същият се явява помагач
в превозването му, тъй като същият просто е присъствал в автомобила.
Същевременно обаче по силата на чл.10 от ЗАНН помагачите при административни
нарушения подлежат на наказание само в
случаите, предвидени в съответния закон. В ЗЛОД липсва норма, предвиждаща
наказване и на помагачите при извършване на установените с този закон
административни нарушения. При това положение деянието на жалбоподателя не
представлява административно нарушение, тъй като същото не е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Поради
това жалбата се явява основателна, а наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, тъй като на жалбоподателя е наложена санкция
за деяние, което не представлява административно нарушение. Предвид липсата на
осъществено административно нарушение съдът не следва да обсъжда изложените в
жалбата аргументи за наличие на съществени процесуални нарушения при
провеждането на административнонаказателното производство. Действително,
посочената като нарушена разпоредба визира случаите на превозване на намерен дивеч, а процесното животно не
е било намерено, а е било незаконно придобито от другиго, не и от жалбоподателя,
при което относимата норма при процесната фактическа обстановка би била тази на
чл.90 от ЗЛОД. Последната обаче също не предвижда наказание за помагачите,
поради което не би могло да бъде приложена в случая.
Също така, настоящият съдебен състав счита, че наложеното от административно-наказващия орган наказание „лишаване от правото на ловуване“ за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД за абсолютно незаконосъобразно. Такова наказание може да бъде наложено само на правоспособен ловец, който притежава съответните документи за придобиване на право на лов след успешно положени изпити. От събраните по делото доказателства става ясно, че жалбоподателят В. не е правоспособен ловец, поради което съдът намира, че на същият не може да се наложи посоченото наказание, тъй като няма как да бъде лишен от права, които не притежава, поради което наложеното му административно наказание „лишаване от правото на ловуване“ за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД се явява незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът намира,
че наказателното постановление, предмет
на обжалване по настоящото дело се явява неправилно и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменя изцяло на посочените по-горе основания.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 780/19.10.2015г. на Директора на Регионална дирекция по
горите - гр.Шумен, с което на основание чл.85
от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ във вр. с чл. 11 от ЗАНН и чл.
20 ал.4 от НК на В.К.В., ЕГН **********,*** са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.85 от Закона за
лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ и „лишаване от правото на ловуване“ за срок
от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: