Р Е Ш Е Н И Е

 

220/12.4.2016г., Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тридесети март през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                     Председател: Ростислава Георгиева  

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2275 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №781 от 19.10.2015 год. на Директора на Регионална дирекция по гори - Шумен, с което на К.В.К., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл.86, ал.1, т.1 от ЗЛОД, “лишаване от право на ловуване” за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД и “отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението: ловно оръжие марка “ИЖ” – 27М, кал.12, с фабричен №112740221, един брой боеприпас 4/0, 12 калибър и ръчен фенер марка „Police“, модел XML-T6. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно заседание излага подробно мотивите си в тази насока.

            За Регионална дирекция по гори – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в последното съдебно заседание не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 29.03.2016 год. в която излагат становище.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.  

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, макар и не изцяло на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К.В.К. притежава ловен билет №275802, членска карта 427653 и Разрешително за индивидуален лов №0031422, който му е давал право да ловува от 01.10. до 30.10.2014 год. /без 05.10.2014 год./ в местността Средня, ловище II, с право на ловуване на дребен дивеч – хищници, съгласно чл.54 от ЗЛОД и чл.73 от ППЗЛОД. По този повод притежава и ловна пушка „Бойкол“, 27М, кал.12, с фабричен №112740221.

На 18.10.2014 год. вечерта служители на Регионална дирекция по горите - гр.Шумен и в частност свидетелят Ю. Г.Б., получили сигнал, че в землището на с.Средня, обл.Шумен обикаля лек автомобил с включени  светлини. По повод на получения сигнал  свидетелите  Ю. Г.Б., Н.В.Н. и лицето С.П.А., заедно с още двама служители на РУ - гр.Шумен се придвижили с автомобили до с.Черенча с цел да установят дали не се провежда бракониерски лов. Проверяващите забелязали автомобил, който действително се движел в района на с.Средня, като забелязали и светлинен лъч, излизащ от автомобила. След известно време чули изстрел. Поради това свидетелите пресрещнали автомобила и същият бил спрян за проверка. Установено било, че се касае за лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с британска регистрация, в който се намирали четирима души. В купето на автомобила, между пътуващите на задната седалка лица – жалбоподателя К.В.К. и неговия брат В. В.К. било открито ловно оръжие, извадено от калъф и сглобено, в едната цев на което имало поставен патрон, а в другата - празна гилза. В багажника на автомобила бил открит прострелян див заек, поставен в найлонов чувал, който бил все още жив. Установено било също, че оръжието е собственост на жалбоподателя, който бил правоспособен ловец от 2013 год.

На жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №781 от 18.12.2014 год. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл.86 ал.1, т.1 от ЗЛОД. Актът е подписан от нарушителя, като същият е посочил под формата на възражения, че написаното в акта не отговаря на действителната същност. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

По повод на констатираното нарушение и с оглед преценка дали извършеното нарушение не осъществява състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.237, ал.2 от НК, материалите са били изпратени на Районна прокуратура – Шумен. Въз основа на тях е образувана преписка  вх.№1476/2015 год. по описа ШРП, по която с Постановление от 15.10.2015 год. е постановен отказ да се образува наказателно производство и материалите са върнати на РДГ с оглед реализиране административно-наказателната отговорност на лицето по ЗЛОД.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №781 от 19.10.2015 год. на Директора на Регионална дирекция по гори - Шумен, с което на К.В.К., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл.86, ал.1, т.1 от ЗЛОД, “лишаване от право на ловуване” за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД и “отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението: ловно оръжие марка “ИЖ” – 27М, кал.12, с фабричен №112740221, един брой боеприпас 4/0, 12 калибър и ръчен фенер марка „Police“, модел XML-T6.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.С.Д., на свидетелите Ю. Г.Б., Н.В.Н., К.Ж. Г., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-зоотехническа експертиза, която дава заключение, че стойността на посочения в наказателното постановление дивеч – див заек е 27.50 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 и 3 от ЗЛОД “ловуване” е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен, убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици-обект на лов, както и престой или движение на лица извън населените места със извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Действително от материалите по делото се установява, че жалбоподателят, заедно с други намиращи се в автомобила лица са се движили извън населеното место с извадено от калъфа, сглобено и заредено ловно оръжие. Безспорно се установява и че именно с притежаваното от страна на жалбоподателя ловно оръжие е бил обстрелян и ранен намерения в багажника на лекия автомобил див заек. Тези действия на жалбоподателя осъществяват от обективна и субективна страна признаците на описаното в разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗЛОД действие “ловуване”. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че въпреки, че жалбоподателят е притежавал Разрешително за индивидуален лов №0031422, който му е давал право да ловува от 01.10. до 30.10.2014 год. /без 05.10.2014 год./ в местността Средня, ловище II, същият е имал право на ловуване на дребен дивеч – хищници, съгласно чл.54 от ЗЛОД и чл.73 от ППЗЛОД, но не и на диви зайци.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че по делото не е извършена балистическа експертиза, която да установи дали намерения в багажника заек е бил обстрелян именно с оръжието на жалбоподателя. В същото време обаче по делото са събрани множество доказателства между които разпити на свидетелите Ю. Г.Б. и Н.В.Н., от които се установява по безспорен начин, че автомобилът, в който се е движел жалбоподателя с посочените по-горе три лица е обикалял из нивите в землището на с.Средня, след което е спрял и от посоката, в която се намирал автомобила се чул изстрел. След спиране на автомобила за проверка е установено едно единствено оръжие, което е било извадено от калъфа, сглобено и заредено с един патрон в цевта, като в резултат на изгърмяването на втория патрон във втората  цев се намирала и една гилза. Не се спори, че оръжието е намерено на задната седалка на автомобила в непосредствена близост до жалбоподателя, както и че в багажника на автомобила е намерен ранен обстрелян див заек. С оглед на изложеното  съдът намира, че от всички факти и доказателства, макар и част от тях – косвени, се налага единствено възможния извод, че намерения в багажника див заек е бил обстрелян и ранен с намиращото се в автомобила оръжие, собственост на К.В.К..

Безспорно се установява по делото, че намерения в багажника на автомобила див заек е бил уловен от жалбоподателя, след неговото прострелване, както и че в издаденото му разрешително за индивидуален лов не е бил посочен като позволен вид дивеч – див заек, поради което съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЛОД.     

Съдът не кредитира твърденията на процесуалният представител на жалбоподателя, че в акта за установяване на административно нарушение не е посочена приложимата законова разпоредба, а нормата на чл.76, ал.1, т.1 от ЗЛОД. В тази връзка дори и при елементарен прочит на съставения срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №781/18.12.2014 год. се вижда, че като нарушена е посочена нормата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЛОД. Никъде в текстовата част на последния не е посочена нормата на чл.76 от ЗЛОД, а посочената в шапката на акта норма на чл.67, ал.3, т.6 от ЗЛОД е посочена във връзка с правомощията на актосъставителя.

По отношение на възражението за липса на посочено место на извършване на деянието съдът констатира, че както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в наказателното постановление като място на извършване и на откриване на  нарушението е посочено с.Средня, ул.“Рила“, между домове №10-12. Действително посоченото место не е местото, на което е извършено същинското нарушение, изразяващо се в улавяне на див заек чрез обстрелване, но доколкото не би могло с точност да бъде посочено местото, на което е възпроизведен изстрела от страна на жалбоподателя, то не би могло да бъде посочено с точност и самото место на улавянето. В този смисъл съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, доколкото от подробното описание на нарушението в наказателното постановление се установяват по безспорен начин както конкретните факти, така също и последователността на извършените от страна на нарушителя действия.

Съдът не кредитира твърденията на процесуалният представител на нарушителя, че в наказателното постановление не са посочени писмените доказателства, на които се позовава наказващият орган. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че текстовата част на обжалваното наказателно постановление се съдържа ясно посочване на акта, въз основа на който се съставя последното, както и номера и съдържанието на констативния протокол, в който подборно е описано както самото нарушение, фактите, при които същото е установено, но и иззетите при проверката вещи, в това число и ловното оръжие на жалбоподателя, като по отношение на последното ясно е посочено, че същото е било предадено от нарушителя с протокол за доброволно предаване.

По отношение твърденията за допуснати съществени процесуални нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, изразяващи се както в посочените по-горе нарушения, така също и в липса на описание на нарушението, съдът намира, че същите не водят до извода за нарушение правото на защита на жалбоподателя и не могат да обосноват отмяна на самото наказателно постановление. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на наказващият орган да издаде наказателно постановление, дори когато констатира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допусната някаква нередовност, стига да бъде установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящия случай от материалите по делото и по изложените по-горе правни съображения се доказва по безспорен начин факта на извършване на нарушението, авторството на жалбоподателя и неговата вина, поради което съдът намира, че наказващият орган е издал едно правилно и законосъобразно наказателно постановление, с което е санирал допуснатите при издаване на акта нередовности. В тази връзка съдът намира, че в обжалваното наказателно постановление нарушението и описано пълно и изчерпателно, като са посочени писмените доказателства, на които наказващият орган се позовава, както и иззетите по време на проверката вещи.

Съдът не кредитира и твърденията на процесуалният представител на жалбоподателя, че по делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че заекът, предмет на нарушението е див. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че след намиране на посочения дивеч в багажника на автомобила същият е бил предмет на оглед от специалист, обективиран в констативен протокол за извършена проверка на основание чл.129 и чл.130 от ЗВМД, в който ясно е посочено, че по време на прегледа е установено, че животното е див заек, който е улучен със сачми от ловно огнестрелно оръжие в областта на задницата и предната лява лапа. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ю. Г.Б. и Н.В.Н., които пряко са възприели състоянието на животното след намирането му в багажника на лекия автомобил и заявяват по категоричен начин, че се касае за див заек. В същата насока е и заключението на вещото лице, изготвило назначената в хода на съдебното производство съдебно-зоотехническа експертиза.

Съдът не кредитира и възражението за липса на умисъл при извършване на деянието, доколкото жалбоподателят е твърдял, че е мислил, че стреля по лисица, а не по див заек. В тази връзка съдът намира така направеното възражение за нелогично и житейски неприемливо. Имайки предвид, че жалбоподателят към датата на извършване на деянието е бил правоспособен ловец се налага извода, че същият е преминал и завършил специализиран курс, какъвто предвижда разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗЛОД, включващ теоретична и практическа подготовка по темите: дивечознание, законодателство в областта на лова и дивеча, дивечоразвъждане, стопанисване, ползване и опазване на дивеча, защитени видове бозайници и птици от приложение №3 към чл.37 на Закона за биологичното разнообразие, популационна биология, начини, методи и средства за ловуване, оръжезнание и ловна стрелба, ловна кинология, болести по дивеча, оказване на първа медицинска помощ и е положил успешно теоретичен и практически изпит. В тази връзка същият е имал нужните знания и умения да различава видовете дивеч и най-вече забранените за ловуване видове. Още повече, че дори за непрофесионалист двата вида дивеч – лисица и див заек се отличават със значителни различия, между които външен вид, размер, походка и начин на придвижване, поради което не може да бъде споделено твърдението, че един професионален ловец би могъл да допусне грешка при разпознаване на двата вида дивеч.

Поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в нормата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЛОД. В тази връзка съдът намира, че въпреки, че в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочена единствено санкционната норма, доколкото същата съдържа в себе си както дължимата санкция, така също и състав на самото нарушение, то същата в достатъчна степен позволява нарушителя да разбере какво точно нарушение се твърди че е извършил и за какво деяние му е наложена съответната санкция.   В подкрепа на този извод е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №124/08.04.2016 год. по КАНД №59/2016 год., постановено по същия казус, но по отношение на лице, различно от жалбоподателя по настоящото производство.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид, че разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗЛОД обвързва размера на дължимата глоба с размера на причинената щета. Размерът на щетата при улавяне на див заек, съгласно разпоредбата на чл.2 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча /Приложение № 2 към чл.2 на ПМС № 283 от 27.12.2000 г., обн., ДВ, бр. 2 от 5.01.2001 г., в сила от 5.01.2001 г., изм., бр. 4 от 16.01.2004 г./ е 200 лева. В тази връзка съдът намира, че наказващият орган правилно е издирил приложимата норма, като правилно е индивидуализирал наказанието, определяйки същото в размер 600 лева, съответстващ на трикратния размер на причинената щета, определена в размерите по чл.2 от Наредбата за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча.

В тази връзка съдът намира за ирелевантна към размера на дължимата санкция цената на дивия заек, изчислена от вещото лице по изготвената съдебно зоотехническа експертиза, като цена на трупно месо по цени в търговската мрежа. Посочената цена би имала значение единствено в случай, че от виновното лице се претендираше заплащане на равностойността на месото на уловения дивеч, съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредбата, но доколкото такава претенция не е формулирана в настоящото производство то същата не следва да бъде обсъждана.

По отношение на наказанието, наложено на основание разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗЛОД съдът намира същото за законосъобразно и правилно. Посочената разпоредба предвижда задължително лишаване от право на ловуване за срок от три години на лице, извършило нарушение по чл.84, ал.1 и 2, чл.85 и чл.86, ал.1 от ЗЛОД. Доколкото по изложените по-горе правни съображения настоящият състав намира, че жалбоподателят е извършил деянието по чл.86, ал.1, т.1 от ЗЛОД, предмет на обжалваното наказателно постановление, то правилно и законосъобразно му е било наложено и предвиденото в разпоредбата на чл.94, ал.1 от същия закон наказание „лишаване от право на ловуване“.

Същото се отнася и за комулативно предвидената в нормата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД санкция „отнемане в полза на държавата на оръжието и другите средства за ловуване“. В тази връзка съдът съобрази направеното от страна на процесуалният представител на жалбоподателя възражение за несъответствие на стойността на оръжието със стойността на нанесената щета. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е представена фактура за закупуване на посоченото ловно оръжие, от която се установява, че стойността на същото към датата на закупуването му – 23.10.2013 год. е била 720 лева с включен ДДС. В същото време обаче следва да бъде отчетен процента на овехтяване на същата, както и обстоятелството, че от датата на закупуване на оръжието до датата на нарушението, а и към днешна дата е изминал значителен период от време, който е намалил нейната стойност. В тази връзка съобразявайки стойността на щетата – 200 лева, тежестта на извършеното нарушение и степента на неговата обществена опасност настоящият състав намира, че не може да бъде споделен извода, че стойността на оръжието значително надхвърля стойността на нанесената с деянието щета. В същото време следва да бъде отчетен и факта, че разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗЛОД не обвързва отнемането на оръжието и останалите средства за ловуване със стойността на щетата и повелява отнемане, без да държи сметка за стойността на конкретните вещи и съотношението й със стойността на нанесената щета.

В тази връзка съдът намира, че процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на норми от Хартата за основните права на ЕС, въпреки некоректното цитиране на конкретни правни норми, доколкото в същата липса чл.20, ал.4, както и каквато и да е правна норма, която да забранява отнемане в полза на държавата на вещи, собственост на нарушителя, послужили за извършване на нарушението. С оглед направеното възражение съдът съобрази обстоятелството, че Хартата за основните права на ЕС и по-конкретно чл.52, ал.1 от същата допуска ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, но повелява, че същото трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. В настоящия случай, доколкото отнемането на оръжието и другите средства за ловуване е предвидено в законовата норма на чл.95, ал.1 от ЗЛОД се налага извода, че същото е законосъобразно и правилно, не противоречи на нормите на Хартата за основните права на ЕС и не води до неоправдано ограничаване на правата на нарушителя.     

Съдът напълно споделя изложените в наказателното постановление мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, с оглед тежестта на извършеното нарушение, обществената му опасност и размера на нанесената с деянието щета.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №781 от 19.10.2015 год. на Директора на Регионална дирекция по гори - Шумен, с което на К.В.К., с ЕГН**********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл.86, ал.1, т.1 от ЗЛОД, “лишаване от право на ловуване” за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД и “отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението: ловно оръжие марка “ИЖ” – 27М, кал.12, с фабричен №112740221, един брой боеприпас 4/0, 12 калибър и ръчен фенер марка „Police“, модел XML-T6.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.  

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: