Р Е Ш Е Н И Е

 

99/23.2.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                     Председател: Ростислава Георгиева  

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2291 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №15-0869-001551 от 17.09.2015 год. на ВНД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Н.П.П., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.177, ал.4, предл. първо от ЗДвП, във вр. с чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП.  Жалбоподателят моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения.   

            За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. От името на упълномощен процесуален представител е депозирана писмена молба, към която прилага писмени доказателства.  

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Н.П.П. на 15.08.2015 год. управлявал МПС лек автомобил марка „Пежо 307”, с ДК№ Н7890ВК, собственост на Димитринка Николова Попова, с ЕГН**********, като се движил в гр.Шумен по ул.”Генерал Драгомиров” в посока кв.Гривица. При  спиране за проверка от служители при ОД на МВР – гр.Шумен в района на магазин „Стройкомплект“ било установено, че водачът не притежав свидетелство за управление на МПС и че не носи свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС – част II.  На П. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №1551 от 15.08.2015 год., с бланкетен номер 971161. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл.150 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е посочил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №15-0869-001551 от 17.09.2015 год. на ВНД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Н.П.П., с ЕГН**********,*** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.177, ал.4, предл. първо от ЗДвП, във вр. с чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП. 

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Х.И. и на свидетеля М.С.М. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в пункт първи на наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че към датата на извършване на нарушението жалбоподателят не е разполагал с валидно свидетелство за управление на МПС, което обосновава извода, че същият е бил неправоспособен  водач по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. В действителност, както се установява от доказателствата по делото и по-специално от представените от въззиваемата страна писмени доказателства – Справка за нарушител и Справка картон на водача изх.№1475/17.11.2015 год. се установява, че първоначално свидетелство за управление на МПС по отношение на водача е било издадено на 14.10.2015 год. По делото липсват данни преди посочената дата жалбоподателят да е притежавал СУМПС, независимо, че същия е бил издържал изпита, съгласно Протокол №1681/24.09.1982 год. и че на 31.01.2014 год. са били възстановени контролните му точки. Следователно към датата на извършване на проверката – 15.08.2015 год. жалбоподателят не е притежавал свидетелството за управление на МПС, което да  удостоверява по надлежен начин наличие на правоспособност за управление на МПС. Съгласно разпоредбата на чл.150а от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че качеството “правоспособен водач” се удостоверява от притежаването на валидно свидетелство за правоуправление на МПС. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че разпоредбата на чл.13 и сл. от Наредба №І-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство да управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, визира реда, по който се издава свидетелство за управление на МПС. За да бъде издадено такова е необходимо подаването на набор от документи, изрично посочени в същата наредба. Поради всичко изложено по-горе се налага извода, че към датата на установяване на нарушението жалбоподателят не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, издадено по посочения по-горе ред, поради което същия е бил неправоспособен водач. В този смисъл е и константната съдебна практика на ШАС и по-конкретно Решение № 77 от 22.04.2015 год. на АдмС - Шумен по к. н. а. х. д. № 34/2015 год., Решение №174 от 08.10.2015 год. на АдмС-Шумен по к.а.н.д. №194/2015 год. и др.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл.150 от ЗДвП. В същото време наказващият орган при квалифициране на деянието правилно е установил, че същото е извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, доколкото се касае за нарушение, извършено в едногодишния срок от влизането в сила на друго наказателно постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че П. е бил наказан с Наказателно постановление №15-0307-000001/21.01.2015 год., влязло в сила на 27.02.2015 год. за деяние по чл.150 от ЗДвП. Настоящото деяние е извършено на 15.08.2015 год., т.е. в едногодишния срок от влизане в сила на посоченото по-горе наказателното постановление, с което му е било наложено наказание за същото по вид нарушение.

Административно-наказателната разпоредба на чл.177 ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” за водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на чл.171, т.1 или 4, като разпоредбата на чл.177, ал.4 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ за същото нарушение по ал.1, т.1, 2  и 3 и ал.2, когато то е извършено повторно в размер от 300 до 1500 лева.  Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, преценявайки, че се касае именно за деяние, извършено при условията на повторност. В същото време обаче настоящият състав намира, че административно-наказващият орган неправилно е индивидуализиран наказанието. Наложил е наказание в размер над средния на посочената разпоредба, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител жалбоподателят е бил многократно наказван за различни нарушение на ЗДвП, то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи, именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. Единствените изложени от наказващия орган съображения в тази насока са, че при индивидуализацията на наказанието е съобразен чл.27, ал.2 от ЗАНН, но липсва конкретизация и мотивировка в този смисъл.  В тази връзка съдът като взе в предвид изложеното и липсата на изложени мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 300 /триста/ лева.  При определяне размера на наказанието съдът съобрази обстоятелството, че след издаване на наказателното постановление водачът е предприел необходимите мерки за снабдяване със съответно свидетелство за правоуправление, като такова му е било издадено на 14.10.2015 год.

.По отношение на описаното в пункт втори от наказателното постановление административно нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. От доказателствата по делото – разпита на актосъставителя И.Х.И. и на свидетеля М.С.М. се установява по безспорен начин, че по време на проверката П. не е носил в себе си свидетелство за регистрация на управляваното от него моторно превозно средство марка “Пежо 307”. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя, доколкото изложените в жалбата и в съдебно заседание мотиви за отмяна на обжалваното наказателно постановление касаят единствено наказанието, наложено по пункт първи от същото. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за водач, който не носи свидетелство за регистрация на управляваното от него моторно превозно средство. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената санкция.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в частта по пункт първи следва да бъде изменено, като наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ бъде намалено от 1000 /хиляда/ на 300 /триста/ лева, а в частта по пункт втори същото следва да бъде потвърдено.  

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №15-0869-001551 от 17.09.2015 год. на ВНД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, в частта по пункт първи, в която на Н.П.П., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.177, ал.4, предл. първо от ЗДвП, във вр. с чл.177, ал.1, т.2, предл. първо от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание „глоба” от 1000 /хиляда/ на 300 /триста/ лева и

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №15-0869-001551 от 17.09.2015 год. на ВНД Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, в частта по пункт втори, в която на Н.П.П., с ЕГН**********,*** е наложено административно и административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: