19/12.1.2016г. гр. Шумен
Шуменският районен съд, І
състав
На петнадесети декември 2015 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: В.С.
като разгледа
докладваното от съдията ВНАХД № 2315/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 164693-F173374/28.09.2015г. на
Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание
чл.355,ал.2 от КСО на Т.Ш.А. е наложена „глоба” в размер на 250 лева за
нарушение на чл.5 ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т. 2,б.“а“ от Наредба №
Н-8/29.12.05г. на МФ. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован - не се явява лично и
не изпраща представител. Процесуалният представител на ТД на НАП гр. Варна –
административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН, счита, че жалбата е
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по
чл.59,ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2015 г. била извършена проверка от
инспектор по приходите в ТД НАП
гр. Варна, офис Шумен на жалбоподателя Т.Ш.А. . В хода на проверката било
констатирано, че същият в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е подало
Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице” за месец април 2015 г. в
законоустановения срок, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните, съгласно изискванията на чл.3,ал.1,т.2,б.“а“ от
Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете , начина и реда
за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите
за осигурените при тях лица
както и от само осигуряващите се лица-
за дължимите осигурителни вноски. Свидетелят В.М. установил, че Декларация
обр.1 за м.04.2015г. била подадена
на дата 28.07.2015г.
За така констатираното административно нарушение на 03.08.2015г. свид. М.
съставил Акт за установяване на административно нарушение № F173363, в присъствие на нарушителя.
В АУАН е отразено, че с горното деяние
била нарушена разпоредбата на чл.3,ал.1,т.2,б.А от Наредба № Н-8/29.12.2005г.
Актосъставителят посочил, че нарушението е извършено на 26.05.2015 в гр.
Шумен. Актът бил подписан, собственоръчно от жалбоподателя, без
възражения. В последствие не било депозирано писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка, било издадено наказателно постановление
№ 164693-F173374/28.09.2015г. на
Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание
чл.355,ал.2 от КСО на жалбоподателя е
наложена „глоба” в размер на 250 лева за
извършено нарушение на чл. 5, ал.4 от
КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.05г. на МФ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя В.И.М., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК,
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени
на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове,
като съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на материалните и
процесуални правила, което да води до незаконосъобразност и неправилност на
процесното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните
каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да
представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.1 от
същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд,
здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване -
поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има
качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, което е
имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което
е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на
чл.2,ал.1 от Наредба № Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че
работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения,
самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната
ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма
данни. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е
посочен в чл.3,ал.1,т.2 от Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия
случай, Т.Ш.А., в качеството си на самоосигуряващо се лице е следвало да подаде
декларация образец № 1 за данните за м. април 2015г. в срок до 25.15.2015г..
При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 26.05.2015г. действително
е допуснал неизпълнение на задължение към държавата, установено с разпоредбата
на чл.5,ал.4 от КСО, във вр. с чл.3,ал.1,т.2,б.“а“ от Наредба № Н-8, с което е
осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в АУАН.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените твърдения в
жалбата за маловажност на санкционираната деятелност. В ЗАНН липсва дефиниция
на посоченото понятие, като по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл.93,т.9
от НК, съгласно който текст,
"маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят
по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Въпреки, че е
отразено, че нарушението е за първи път, от приложените по делото документи е
видно, че не са били подадени Декларации обр. 1
за 14 месеца.
Процесната деятелност категорично не може да се квалифицира като маловажен
случай в контекста на цитираната разпоредба, доколкото не се отличава с
по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, още повече,
че деецът не е подал декларацията и след
уведомяване от АНО. Не се събраха писмени доказателства жалбоподателят
да е внесъл, дължимите от него, осигурителни вноски, а и съгласно ДОПК, при
липса на подадена съответна декларация, дори и да са правени вноски, същите не
отиват по предназначение.
Съдът намира, че в процеса
не се доказаха факти и обстоятелства,
които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в
акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган.
Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон,
като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355,ал.2 от
КСО.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно
постановление №164693-F173374/28.09.2015г. на
Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП гр. Варна.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: