Р
Е Ш Е Н И Е
42/22.1.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На тринадесети януари през две хиляди и
петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 2332 по описа на ШРС
за 2015г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 12/19.10.2015г. на Директора на Регионална дирекция по
горите - гр.Шумен, с което на основание чл.85
от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ на Б.В.Б., ЕГН **********,***
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл.85 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/, „лишаване от
правото на ловуване“ за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от
ЗЛОД, както и отнемане в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на
нарушението – лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с британска регистрация К 678 ТТL на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление,
като излага доводите си за това в жалбата.
В проведените по делото съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично, а изпраща упълномощен представител,
като поддържа жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно заседание
излагат и допълнителни мотиви в тази насока. Освен това, депозира писмени
бележки, в които излага съображенията си за това.
Представителя на Регионална дирекция по
горите - гр.Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.10.2014г. вечерта служители на Регионална дирекция по горите - гр.Шумен поличили
сигнал, че в нивите между селата
Средня и Черенча в Община
Шумен, се движи лек автомобил с твърдения за незаконен лов. По повод на получения сигнал се отзовали свидетеля Ю. Г.Б. -
експерт по лова при РДГ – гр.Шумен,
свидетеля Н.В.Н. - горски инспектор към РДГ – гр.Шумен и свидетеля С.П.А.
– началник сектор “Охранителна полиция” при ОД на МВР – гр.Шумен заедно с още двама
служители на РУ - гр.Шумен, като се
придвижили с
автомобили до с.Черенча. Пристигайки
в с.Черенча посочените лица отишли в близост до стопанския двор на с.Черенча, от където имали добра видимост към въпросните ниви и започнали да наблюдват автомобила. Оттам видели, че автомобила се насочил към с.Средня и свидетеля Ю. Б. заедно
със служители на РУ – гр.Шумен
тръгнал натам. Малко след това свидетелят Н.Н. чул изстрел от посоката на автомобила, който след това също се придвижил до с.Средня. Впослествие
автомобила бил спрян за
проверка от полицейските служители на РУ - гр.Шумен
и от свидетеля Ю. Б.. При проверката,
същите установили, че автомобил е джип марка “Мицубиши”, модел “Паджеро”, с британска регистрация К 678
ТТL и се управлява от жалбоподателя Б.В.Б.. Заедно с
жалбоподателя Б. пътували лицата К.В.К., В. В.К. и В. К. В.. Било установено
също, че на задната седалка на автомобила между свидетеля К.К.
и брат му В. К. се намирало ловно оръжие – гладкостенно марка „ИЖ”-27М, калибър
12, с фабричен номер 112740221, с един брой боеприпас в патронника „четири
нули”. Освен това в багажника на автомобила бил открит поставен в найлонов
чувал все още жив прострелян див заек. За случилото се четиримата обяснили на органите на реда, че тръгнали да ловуват вреден
дивеч, за което К.К. имал разрешително, но докато
обикаляли, осветили с фенер и видели отражение на светлината в очите на
животно, което свидетелят К.К. помислил за лисица,
поради което стрелял с пушката веднъж по него, но като приближили установили,
че това не била лисица, а див заек. С констативен протокол от 19.10.2014г. на
служител на РДГ – гр.Шумен били задържани посочените автомобил, пушка, патрон и
фенер. Впоследствие, дивият заек бил занесен за оглед в Областна дирекция за
безопасност на храните – гр.Шумен, където било констатирано, че не можел да се
движи и бил улучен със сачми от ловно огнестрелно оръжие в областта на
задницата и предна лява лапа. Въз основа тези констатации, на 22.12.2014г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 13 на
жалбоподателя, като актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.84, ал.1 от Закона за лова и
опазването на дивеча /ЗЛОД/, а именно: „Лицето ловува, като превозва, управлява
МПС – лек автомобил Мицубиши Паджеро”, с рег. № К 678 ТТL, ранен дивеч /див заек/ без
да притежава редовно заверен ловен билет. Няма доказателства дивия заек да е
убит или уловен от лицето.“. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя,
бил предявен и подписан с възражения, сочейки, че не е съгласен с написаното в
акта. Впоследствие жалбоподателя не се е възползвал от законното си право и не е
депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Освен това, по
повод на получени от РДГ – гр.Шумен материали в Районна прокуратура – гр.Шумен на
15.06.2015г. била образувана преписка Вх. № 1476/2015г. по описа на ШРП, с
оглед извършено престъпление по чл.327, ал.2 от НК. С постановление от 15.10.2015г.
представител на Районна прокуратура – гр.Шумен е отказал да образува
наказателно производство и е прекратил цитираната преписка на основание чл.213,
ал.1 от НПК, във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
приемайки, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер и по специално такова по чл.327, ал.2 от НК. Впоследствие, материалите
по цитираното досъдебно производство са били изпратени на Директора на
Регионална дирекция по горите - гр.Шумен за реализиране на административно-наказателната
отговорност по реда на Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/. Въз основа
на изпратеното им по компетентност преписка Вх. № 1476/2015г. по описа на ШРП и
съобразявайки материалите в същата, Директора на Регионална дирекция по горите
- гр.Шумен е издал наказателно постановление № 12/19.10.2015г. на Директора на Регионална дирекция по горите
- гр.Шумен, с което на основание чл.85, ал.1
от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ на Б.В.Б., ЕГН **********,***
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл.85 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/, „лишаване от
правото на ловуване“ за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД,
както и отнемане в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на
нарушението – лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с британска регистрация К 678 ТТL на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД за нарушение на чл.85
от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/, а именно: за това, че лицето Б.В.Б.
превозва управлявайки МПС – лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с британска регистрация К 678 ТТL, ранен дивеч /див заек/ без писмено разрешително за
лов за същия вид дивеч или друг документ доказващ законния произход на дивеча.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Г.И.Б. и на
свидетелите Ю. Г.Б., С.П.А., Н.В.Н. - свидетели при установяване на нарушението
и при съставяне на акта, както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите Г.И.Б., Ю. Г.Б., С.П.А., Н.В.Н.
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви
и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Освен това,
съдът намира основание да не кредитира частично показанията на свидетелят К.В.К.
поради близките отношения на същият с жалбоподателя. В този смисъл свидетелят К.В.К.
е племенник и участник при извършване на процесното
нарушение, а това до голяма степен прави показанията му прекалено пристрастни и
целящи единствено оневиняване на жалбоподателя, съответно - необективни.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.85 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/ който взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 лева до 1000 лева.
От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелите Ю. Б., С.А. и Н.Н. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е субект на санкцията по чл.85 от ЗЛОД, осъществявайки превозване чрез управление на МПС, тъй като е бил на предната седалка в автомобила и е управлявал МПС - лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с британска регистрация К 678 ТТL, с който е бил превозен процесният ранен заек, без писмено разрешително за лов за същия вид дивеч или друг документ, доказващ законния произход на дивеча. Посочените свидетели непосредствено са възприели факта, че жалбоподателят е превозвал ранен дивеч в багажника на управляваното от него МПС, намерено след спирането на автомобила.
В същото време обаче,
настоящият съдебен състав намира, че при
така установената фактическа обстановка, при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които налагат отмяна на последното. Според съда съществено при
производството от административно-наказателен характер е да се установи
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити,
наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за
съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.42, т.4 и
т.5 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. В конкретния случай
съдът констатира, че в акта за установяване на административно нарушение е
посочена като нарушена разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, като текстово е
изписано, че „лицето ловува, като превозва, управлява МПС – лек автомобил „Мицубиши Паджеро”, с рег. № К 678 ТТL, ранен дивеч /див заек/ без
да притежава редовно заверен ловен билет. Няма доказателства дивия заек да е
убит или уловен от лицето.“. В издаденото въз основа на акта за установяване на
административно нарушение наказателно постановление е посочено, че нарушена друга
разпоредба, а именно разпоредбата на чл.85 от ЗЛОД, като текстово е изписано, че
жалбоподателя Б.В.Б. превозва управлявайки МПС – лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с британска
регистрация К 678 ТТL, ранен дивеч /див заек/ без
писмено разрешително за лов за същия вид дивеч или друг документ доказващ
законния произход на дивеча. Налице е съществено разминаване между акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, като разминаването засяга съдържащите се в тях
задължителни реквизити, които законодателят е посочил изчерпателно в
разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57 от ЗАНН. Тези допуснати нарушения от
страна на административно-наказващия орган не могат да бъдат санирани в настоящото производство, тъй като следва да съществува
единство между посоченото в акта за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Както наказателното,
така и административно-наказателното обвинение следва да бъде пълно и точно, за
да може лицето – адресат на обвинението още със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение да разбере в извършването на какво
нарушение се обвинява и да организира и осъществи в пълен обем правото си на
защита. Извършеното от административно-наказващия орган нарушение е съществено
не само с оглед императивния характер на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от
ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, но тъй като е налице съществено
разминаване между описанието на нарушението и нарушените материално-правни
норми поставя санкционирания субект в обективна невъзможност да организира
ефективно защитата си. В конкретният случай разминаванията са толкова
съществени, че водят до ограничаване правото на защита на санкционираният
субект. Това е така, тъй като изискванията за реквизитите на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление имат за
цел ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на
повдигнатите му обвинения в двете фази на производството. По този начин е било
накърнено правото на защита на жалбоподателят, който има право да узнае за
какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото
на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. В този
смисъл е константната практика на Административен съд – гр.Шумен, по конкретно
Решение № 92/29.04.2015г., постановено по КНАД № 37/20015г. по описа на ШАС и
др.
Освен това, съдът намира за основателни оплакванията на процесуалния представител на жалбоподателя за наличие на допуснато нарушение от страна на административно-наказващия орган по отношение на наложените наказания. Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените аргументи за прекомерността на наложеното наказание в частта досежно постановенто отнемане на лекия автомобил. Така за извършеното нарушение „превозване на 1 бр. див заек“ на жалбоподателя са наложени с атакуваното наказателно постановление следните административни наказания – „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.85 от Закона за лова и опазването на дивеча /ЗЛОД/, „лишаване от правото на ловуване“ за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, както и отнемане в полза на държавата на вещи, послужили за извършване на нарушението – лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с британска регистрация К 678 ТТL на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД. Съдът счита, че незаконосъобразно е бил отнет в полза на държавата лекият автомобил марка „Мицубиши Паджеро“ с британска регистрация К 678 ТТL. Видно от заключението по допуснатата и приета без възражения от страните съдебна-автотехническа експертиза стойността на автомобила възлиза в размер на 4 675.00 лева и значително надхвърля тази на предмета на нарушението. Следователно налице е явно несъответствие между стойността на отнетия автомобил и характера и тежестта на нарушението, поради което с отнемането му се стигна до неоснователно засягане правната сфера на нарушителя. Ето защо съдът приема, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН, поради което в тази част наказателното постановление също се явява незаконосъобразно.
Също така, настоящият съдебен състав счита, че наложеното от административно-наказващия орган наказание „лишаване от правото на ловуване“ за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД за абсолютно незаконосъобразно. Такова наказание може да бъде наложено само на правоспособен ловец, който притежава съответните документи за придобиване на право на лов след успешно положени изпити. От събраните по делото доказателства става ясно, че жалбоподателят Боен не е правоспособен ловец, поради което съдът намира, че на същият не може да се наложи посоченото наказание, тъй като няма как да бъде лишен от права, които не притежава, поради което наложеното му административно наказание „лишаване от правото на ловуване“ за срок от 3 /три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД се явява незаконосъобразно.
Поради всичко
изложено по-горе съдът намира, че
наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменя изцяло само на посочените по-горе основания. С оглед на
гореизложеното е безпредметно да се обсъждат доводите на страните по съществото
на спора, тъй като те не са в състояние да доведат до други изводи по отношение
на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 12/19.10.2015г. на
Директора на Регионална дирекция по горите - гр.Шумен, с което на основание
чл.85, ал.1 от Закона за лова и опазването на дивеча
/ЗЛОД/ на Б.В.Б., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.85 от Закона за лова и
опазването на дивеча /ЗЛОД/, „лишаване от правото на ловуване“ за срок от 3
/три/ години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, както и отнемане в полза на
държавата на вещи, послужили за извършване на нарушението – лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с британска
регистрация К 678 ТТL на основание
чл.95, ал.1 от ЗЛОД за нарушение на
чл.85 от Закона за лова и опазването на дивеча
/ЗЛОД/, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: