Р Е Ш Е Н И Е

 

105/25.2.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                                    Председател: Диана Георгиева

при секретар: В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2343 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 27-2704386/16.09.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ на “М-Инженеринг” ООД, с ЕИК 104589465, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.”Теодосий Търновски” № 31, представлявано от Р.Ц.М., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл.415,ал.1 от Кодекса на труда. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател се явява лично и с  упълномощен представител – адв.Д.Д. от ШАК, който поддържа жалбата, като в съдебно заседание моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

За Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН във второто съдебно заседание не се явява представител. Изпратеният от директора, упълномощен представител – инспектор В. – И. е свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН и бе разпитана в това й качество. 

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„М-Инженеринг” ООД, с ЕИК 104589465 е със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Теодосий Търновски № 31 и  се представлява от Р.Ц.М., с ЕГН **********.

При извършена проверка на 25.08.2014г. в обекта и 29.08.2014г. в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен от страна на „М-Инженеринг” ООД гр. Велико Търново, било констатирано, че дружеството, в сключените срочни трудови договори  № 14/12.06.2014г. и № 15/12.06.2014г. с работниците Д.М. и Й.Х. е определило срок за предизвестие при прекратяване на договорите от един месец, а не от три месеца съобразно изискванията на чл.326,ал.2 от КТ. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка от 29.08.2014г., с който на дружеството били дадени конкретни предписания. В т.1 от същите  било указано работодателят да определя в сключваните срочни трудови договори размер на предизвестие при прекратяване три месеца, съобразно разпоредбата на чл.326,ал.2 от КТ в срок до 01.09.2014г. и постоянен.

На 30.07.2015г. в обекта и на 31.07.2015г. – в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен и на 13.08.2015г. в офиса на дружеството в гр. Шумен ул. Цар Освободител № 78 била извършена нова проверка по изпълнение на дадените задължителни предписания за спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица – свидетелите Г.П.Г. и Д.В.В. – И. на „М-Инженеринг” ООД. Свидетелите  констатирали, че дружеството - жалбоподател не е изпълнило даденото му задължително предписание, обективирано в т.1 на Протокол за извършена проверка от 29.08.2014г., а именно, работодателят, т.е. дружеството жалбоподател било сключило трудов договор № 25/01.04.2015г. с лицето Б.С.Х., с ЕГН ********** на основание чл.68,ал.1,т.2 от КТ. Срокът на трудовия договор бил определен „до завършване на обектите“, като не е определена продължителността на работата, за изпълнението на която се сключва договора, с което е нарушена разпоредбата на чл.68,ал.1,т.2 от КТ. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка от 14.08.2015г. Въз основа на установените факти, на 17.08.2015г., свидетелят Г. съставил акт за установяване на административно нарушение № 27-2704386, като посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.415,ал.1 от Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител, който го подписал без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател  не се е възползвало и от законното си право и в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-2704386/16.09.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416,ал.5 от КТ, във вр. чл.415,ал.1 от КТ на “М-Инженеринг” ООД, с ЕИК 104589465, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Теодосий Търновски № 31, представлявано от Р.Ц.М., ЕГН ********** била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.П.Г. и на свидетелите Д.В.В. - И., Г.С.К.,  М.Д.М. и Б.С.Х., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че след извършена проверка на 25.08.2014г. в обекта и на 29.08.2014г. в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен в “М-Инженеринг” ООД, с Протокол от 29.08.2014г. на дружеството е било дадено задължително предписание на основание чл.404,ал.1,т.1 от КТ, обективирано в т. 1 – Работодателят да определя в сключените срочни трудови договори размер на предизвестие при прекратяване три месеца, съгласно чл.326,ал.2 от КТ. За изпълнение на предписанието е бил даден срок 01.09.2014г. и постоянен.. Спори се, че това предписание е лишено от смисъл и законова основа, както и че нарушението е извършено в гр. Велико Търново, където е бил скючен процесния трудов договор, а не както е посочено в АУАН и НП.

Задължителното предписание по чл.404,ал.1,т.1 от КТ е връчено на жалбоподателя на 29.08.2014г. в гр. Шумен, като в самото предписание е посочено, че същото на основание чл.81,ал.1 и чл.84,ал.1 от АПК може да бъде оспорено чрез издалия предписанието до ИА „ГИТ“ в 14 дневен срок. Нито жалбоподателя твърди, че е оспорено, нито пък в материалите по делото се намира нещо в тази насока, така, че даденото предписание е станало задължително, за жалбоподателя и той е следвало да го изпълни. Ако не е бил съгласен с него, то той е имал процесуалната възможност да го оспори, но не го е сторил.

Относно мястото на извършване на нарушението. Действително, видно от приложения на стр.11 от делото трудов договор № 25/01.04.2015г. и неговото съдържание в същия е записано, че е сключен в гр. Велико Търново. Такова е и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя. В подкрепа на това твърдение са допуснати и разпитани  и свидетелите М.Д.М. и И.М.Н.. Настоящият съдебен състав намира, че мястото на сключване на договора е ирелевантно към настоящият казус. Нарушението, за което е съставен както АУАН, така и процесното НП касае администратино нарушение на чл.415,ал.1 от КТ, а именно неизпълнение на задължително предписние на контролен орган по труда – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен, дадено с Протокол за извършена проверка, връчен на 29.08.2014г. в гр. Шумен. Нарушението, за което е санкционирано дружеството – жалбоподател в настоящия случай не касае мястото на сключване на трудовия договор, а неизпълнение на задължително предписание, дадено му в гр. Шумен и където дружеството осъществява дейност така, че и мястото на извършване на нарушението правилно е определено от АНО.

В чл.415,ал.1 от КТ, законодателят е предвидил, че който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Предвид установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е изпълнил даденото му с Протокол от 29.08.2014г. в т.1, задължително предписание, чрез бездействието си е осъществило от обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, административно нарушение.

В същото време обаче настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай са били налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл.415в,ал.1 от КТ и с неприлагането му административно-наказващия орган е нарушил материалния закон. Констатираното нарушение е от вида, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването му. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че впоследствие предписанието е било изпълнено на деня, следващ деня на съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение, т.е. било е отстранено по предвидения в КТ начин преди извършване на проверката по процесното дело. На следващо място, не са налице доказателства за служителите и работниците да са произтекли вредни последици от нарушението. В тежест на административно-наказващия орган е да докаже наличието на вредните последици от административното нарушение. Наличието на вредни последици не може да се основава на предположение, а следва да бъде доказано по безспорен и несъмнен начин по предвидения в ЗАНН и НПК ред. А и административно-наказващия орган не твърди за наличие на такива, напротив, изразява становище, че това нарушение не е резултатно и не може да има пострадали лица.

След като е налице нарушение на трудовото законодателство, безспорно установено и доказано, то в задължение на административно-наказващия орган е да прецени дали за това нарушение би могло да се приложи разпоредбата на чл.415в,ал.1 от КТ или не. Това негово задължение произтича и от разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Именно изпълнението на предписанието веднага след констатиране на нарушението и издаване на акт за установяване на административно нарушение е всъщност едно от условията, които поставя законодателят, за да е възможно деянието да се охарактеризира като маловажно. Този елемент не е част от състава на нарушението, разписано в  чл.415,ал.1 от КТ, но е задължителен такъв, за да намери приложение чл.415в,ал.1 от КТ.

В този смисъл съдът счита, че административно – наказващият орган неправилно е издирил приложимата санкционна разпоредба. Следвало е преценявайки изложените по-горе обстоятелства и по-специално обстоятелството, че нарушението е било отстранено непосредствено след неговото установяване, както и липсата на вредни последици за работодателя, да квалифицира нарушението като маловажен случай и да приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН.

В настоящия случай съдът прецени цялостната дейност на нарушителя, обстоятелството, че извършеното е инцидентна проява в неговата дейност и до настоящия момент няма данни за налагани наказания по КТ, поради което  в настоящия случай е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.415в от КТ. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките за приложение на посочената норма и доколкото наказващият орган не я е приложил, това е основание за изменение на наказателното постановление, като вместо наложената “имуществена санкция” на  основание чл.416,ал.5 от КТ, във вр. чл.415,ал.1 от КТ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.415в от КТ на “М-Инженеринг” ООД следва да се наложи “имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лева. В този смисъл е и практиката на Административен съд – гр.Шумен и по-специално Решение № 128 от 15.07.2010г. по КАНД № 135/2010г. по описа на ШАС.

Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в горния смисъл. 

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 27-2704386/16.09.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416,ал.5 от КТ, във вр. чл.415,ал.1 от КТ на “М-Инженеринг” ООД, с ЕИК 104589465, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. Теодосий Търновски № 31, представлявано от Р.Ц.М., ЕГН **********, като вместо наложената “имуществена санкция” на основание чл.416,ал.5 от КТ, във вр. чл.415,ал.1 от КТ в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.415в от КТ налага на “М-Инженеринг” ООД гр. Велико Търново “имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лева.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: