РЕШЕНИЕ

111/26.2.2016г.,      гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На двадесет и шести януари  две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В. С.

 Като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №2350 по описа на ШРС за 2015 год., За да се  произнесе взе предвид следното

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-2704388/16.09.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ на жалбоподателя “М-Инженеринг” ООД гр. Велико Търново е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател се явява лично и с  упълномощен представител – адв. Д. Д. от ШАК, който поддържа жалбата, като в съдебно заседание моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като излага доводите си за това.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

„М-Инженеринг” ООД, с ЕИК 104589465 е регистрирана със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. ”Теодосий Търновски” № 31 и  се представлява от Р. Ц. М., ЕГН **********.

При извършена проверка на 25.08.2014г. – в обекта и 29.08.2014г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен от страна на „М-Инженеринг” ООД гр.Велико Търново, било констатирано, че дружеството, в сключените срочни трудови договори  № 14/12.06.2014г. и № 15/12.06.2014г. с работниците Д. М. и Й. Х. е определило срок за предизвестие при прекратяване на договорите от един месец, а не от три месеца съобразно изискванията на чл. 326 ал.2 от КТ. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка от 29.08.2014г., с който на дружеството били дадени конкретни предписания. В т.1 от същите  било указано работодателят да определя в сключваните срочни трудови договори размер на предизвестие при прекратяване три месеца, съобразно разпоредбата на чл. 326 ал.2 от КТ в срок до 01.09.2014г. и постоянен.

На 30.07.2015г. в обекта, на 31.07.2015г. – в Дирекция “Инспекция по труда” -  Шумен и на 13.08.2015г. в офиса на дружеството в  Шумен ул. „Цар Освободител“ № 78 била извършена нова проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен в „М-Инженеринг” ООД, при която било констатирано, че дружеството - жалбоподател не е изпълнило даденото му задължително предписание, обективирано в т.1 на Протокол за извършена проверка от 29.08.2014г., а именно, работодателят т.е. дружоеството жалбоподател е сключило трудов договор № 28/14.04.2015г. с лицето С. Д.И. ЕГН ********** на основание чл. 68 ал.1 т.2 от КТ  и е определил срок на предиизвестие при прекратяване на трудовия договор 30 дни. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка от 14.08.2015г Въз основа на установените факти, на 17.08.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-2704388, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател  не се е възползвало и от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирало допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-2704388/16.09.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ на “М-Инженеринг” ООД, с ЕИК 104589465, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. ”Теодосий Търновски” № 31, представлявано от Р. Ц. М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.П.Г. и на свидетелите Д.В.В. - И., Г.С.К.,   както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Г.П.Г., Д.В.В. - И., Г.С. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на 25.08.2014г. – в обекта и 29.08.2014г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен в “М-Инженеринг” ООД било установено, че дружеството, не е изпълнило задължително предписание на инспекцията по труда. Спори се, че това предписание е лишено от смисъл и законова основа, както и че нарушението е извършено в гр. Велико Търново, а не както е посочено в АУАН и НП.

Задължително предписание по чл. 404 ал.1 т.1 от КТ е връчено на жалбоподателя на 29.08.2014г., като в самото предписание е посочено, че същото на основание чл. 81 ал.1 и чл. 84 ал.1 от АПК може да бъде оспорено чрез издалия предписанието до ИА „ГИТ“ в 14 дневен срок. Нито жалбоподателя твърди, че е оспорено, нито пък в материалите по делото се намира нещо в тази насока, така, че даденото предписание е станало задължително, за жалбоподателя и той е следвало да го изпълни. Ако не е бил съгласен с него, то той е имал процесуалната възможност да го оспори, но не го е сторил. Напълно ирелевантен остава в конкретната хипотеза факта, къде точно е сключен посочения по горе трудов договор, тъй като жалбоподателя е наказан за това, че не е изпълнил конкретно предписание, а това предписание му е било дадено от служители на  Дирекция “Инспекция по труда” - Шумен и му е станало достояние в Шумен.

 

Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е изпълнил даденото му с Протокол от 29.08.2014г., задължително предписание чрез бездействието си е осъществило посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение.

В същото време обаче настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай са били налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ и с неприлагането му административно-наказващия орган е нарушил материалния закон. Констатираното нарушение е от вида, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването му. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че впоследствие предписанието е било изпълнено веднага, на следващия ден след съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение, т.е. то е отстранено по предвидения в КТ начин. На следващо място, не са налице доказателства за служителите и работниците да са произтекли вредни последици от нарушението. В тежест на административно-наказващия орган е да докаже наличието на вредните последици от административното нарушение. Наличието на вредни последици не може да се основава на предположение, а следва да бъде доказано по безспорен и несъмнен начин по предвидения в ЗАНН и НПК ред. А и административно-наказващия орган не твърди за наличие на такива.

След като е налице нарушение на трудовото законодателство, безспорно установено и доказано, то в задължение на административно-наказващия орган е да прецени дали за това нарушение би могло да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ или не. Това негово задължение произтича и от разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Именно изпълнението на предписанието веднага след констатиране на нарушението и издаване на акт за установяване на административно нарушение е всъщност едно от условията, които поставя законодателят, за да е възможно деянието да се охарактеризира като маловажно. Този елемент не е част от състава на нарушението, разписано в  чл.415, ал.1 от КТ, но е задължителен такъв, за да намери приложение чл.415в, ал.1 от КТ.

В този смисъл съдът счита, че административно – наказващият орган неправилно е издирил приложимата санкционна разпоредба. Следвало е преценявайки изложените по-горе обстоятелства и по-специално обстоятелството, че нарушението е било отстранено непосредствено след неговото установяване, както и липсата на вредни последици за работодателя, да квалифицира нарушението като маловажен случай и да приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за изменение на наказателното постановление.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В настоящия случай съдът прецени цялостната дейност на нарушителя, обстоятелството, че до настоящия момент няма данни за налагани наказания по КТ, поради което  в настоящия случай е следвало да намери приложение разпоредбата на чл.415в от КТ. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките за приложение на посочената норма и доколкото наказващият орган не я е приложил, това е основание за изменение на наказателното постановление, като вместо наложената “имуществена санкция” на  основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.415в от КТ на “М-Инженеринг” ООД следва да се наложи “имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лева. В този смисъл е и практиката на Административен съд – гр.Шумен и по-специално Решение № 128 от 15.07.2010г. по КАНД № 135/2010г. по описа на ШАС.

Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в горния смисъл. 

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-2704388/16.09.2015г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ на “М-Инженеринг” ООД, с ЕИК 104589465, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново, ул.”Теодосий Търновски” № 31, представлявано от Р. Ц. М., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, като вместо наложената “имуществена санкция” на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ в размер на 1 500 лева /хиляда и петстотин лева/, на основание чл.415в от КТ налага на “М-Инженеринг” ООД “имуществена санкция” в размер на 100 /сто/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: