Р Е Ш Е Н И Е  

124/7.3.2016г.                                                          

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На десети февруари две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2362 по описа за 2015г.

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 1005911 на ОДМВР - Шумен, с който на А.В.В. ЕГН ********** *** на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет / лева за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.                                   

 Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени издадения електронен фиш като неправилен, необоснован и издаден при явно противоречие с фактическата обстановка, за което се  излагат доводи.  Редовно призован в съдебно заседание се явява, като поддържа жалбата си.

За въззиваемата страна, редовно призована, се явява представител, който пледира за потвърждаване на издадения електронен фиш.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна.  Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.  

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 22.07.2015г. в 18.10 часа, в гр. Шумен по бул. „Ришки проход“ до бензиностанция „Ромпетрол“ с автоматизирано техническо средство  № 0553, било заснето движението на лек автомобил марка “Киа Рио” с ДК № Н 66 36 ВК, който се движел със скорост от 68 км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в посочения пътен участък - била до 50 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от 68 км/ч.

Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1005911  в който като нарушител е вписано името на жалбоподателя.

В описателната част на фиша е отразено движение с установена скорост от 68 км/ч – превишаване с 18 км/ч. За дата и час на нарушението са отразени показанията на техническото средство, което видно от приложения Протокол от проверка № 391/11.02.2015г. е преминало последваща проверка, а за място на нарушението в гр. Шумен по бул. “Ришки проход” до бензиностанция „Ромпетрол“.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 27.10.2015г, което се установява от приложеното по делото и прието като писмено доказателство разписка, като същият не се възползвал от правото си по чл. 189 ал.5  или правото си на  по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а обжалвал ел. фиш в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред Районен съд – гр. Шумен.

Изложената дотук фактическа обстановка е установена от разпита на свидетелите И.И. и М.Р., работили по КАТ и намиращи се в автомобила по време на заснемането на процесния клип № 4009 и последствие издаването на електронния фиш, представените по делото писмени доказателства, и приложения снимков материал от заснет клип № 4009 с техническо средство радар № 553. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвен с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, представлява веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред.

Видно от приложения Протокол от проверка № 391/11.02.2015г. нарушението е фиксирано от мобилна  система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – TFR1 – М” монтирана на  обозначен полицейски автомобил с рег. № Н 6720 АР, оборудван с техника за снимане в присъствието на полицейски служители.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 на цитираната правна норма когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на електронния фиш за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 11 до 20 km/ч, водачът се наказва с глоба от 50 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателят административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № – 305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец.

В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189, ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между наказателните постановления и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най – напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, формулирани общо като оплаквания за незаконосъобразност, се явяват неоснователни.

От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 22.07.2015г. в 18:10 часа, с автоматизирано техническо средство – мобилна  система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – TFR1 – М” монтирана на  обозначен полицейски автомобил с рег. № Н 6720 АР, оборудван с техника за снимане в присъствието на полицейски служители, било заснето движение на лек автомобил марка “Киа Рио” с ДК № Н 66 36 ВК, със скорост от 68 км/ч – над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 50 км/ч, каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 18 км/ч.

На следващо място следва да бъде отбелязано, че е конкретно посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно на бул. „Ришки проход“ до бензиностанция „Ромпетрол”, видно от приложения по делото снимков материал. Макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението. 

Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – гр. Шумен за установяване на това обстоятелство. В последствие при АНО е получена декларация по реда на чл. 189 ал.5 от ЗДвП от която става ясно, че жалбоподателя е управлявал процесното МПС в момента на регистриране на нарушението. Това не се оспорва и от жалбоподателя. При това положение и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателя А.В.В..

Заслужава внимание и фактът, че отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна  система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – TFR1 – М” № 0553, клип4009, т. е. създава се впечатление, че не намира опора в доказателствения материал по делото. В случая в изпълнение на указанията на производителя, от измерената скорост 71 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 68 км/ч при разрешена 50 км/ч и превишение от 18 км/ч в населено място, което е точно изписано. Това принципно би могло да се прецени от настоящия съдебен състав като допуснато процесуално нарушение, което обаче не засяга правото на защита на жалбоподателя в конкретната хипотеза, доколкото е установен по – благоприятен за него режим, поради което нарушението не се явява съществено, откъдето пък да може да се приеме, че съставлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.

На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР – гр. Шумен са представили протокол за последваща проверка на използваната система за видеоконтрол, а  използваното в случая техническо средство за измерване е било годно.

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш, каквито твърдения навява в жалбата си В.. В настоящата си редакция чл. 189 ал.4 от ЗДвП (изм. ДВ  бр.19 от 13.03.2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от 2015г) от ДР на ЗДвП се определя, че „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелни или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г. (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установяване от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определен начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредбата), отговарят на изискванията залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства“ преди изменението на чл. 189 ал.4 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящия съдебен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

В настоящия случай се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията и на чл.4 от Наредбата – контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол  изх. № 391/11.02.2015г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1 – М” № 0553 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 валидно до 24.02.2020г. По делото на стр. 14 са представени фотоснимки, които по несъмнен начин удостоверяват наличието на преносим пътен знак Е24, съгласно изискването на чл. 7 ал.2 от Наредбата, също така от снимковия материал се установява и позиционирането на обозначения полицейски автомобил, както и мястото му е оповестено на интернет страницата на ОД МВР гр. Шумен, което е второто комулативно въведено изискване в чл. 7 ал.1 от Наредбата. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че е доказано законосъобразното привеждане в работен режим на твърдяното място и време, на посоченото в електронния фиш автоматизирано техническо средство, съобразно всички регламентирани в подзаконов нормативен акт изисквания към въвеждане в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш. Същият отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т.62 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал.4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН. Относно процедурата по издаване на електронни фишове няма и текст, подобно на чл.189, ал.14 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН.

Съдът счита, че при издаване на Електронният фиш не са допуснати нарушения на процесуалния закон в процедурата по съставянето му, които ограничават правото на защита на жалбоподателя, ето защо и същият като законосъобразен следва да бъде потвърден и в този смисъл наведените в жалбата и в съдебно заседание съображения се явяват неоснователни.

По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 предл.3 от ЗАНН, съдът

                                       

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 1005911 на ОДМВР - Шумен, с който на А.В.В. ЕГН ********** *** на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е  наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет / лева за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

Районен  съдия: