Р Е Ш Е Н И Е
54/27.1.2016г., гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На единадесети януари 2016 година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 2373/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Т.Ш.А. *** срещу Наказателно постановление № 164684-F173350/28.09.2015г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.355, ал.2 от КСО. Жалбоподателят сочи, че е изпълнил задължението за подаване на съответната декларация, макар и след законоустановения срок, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. По делото е приложено копие от пощенски плик, с който са постъпили всички жалби от санкционираното лице срещу съставените му наказателни постановления. Тъй като пощенското клеймо на посоченото копие е напълно нечетливо, съдът е указал на жалбоподателя да представи обратна разписка, удостоверяваща датата на подаване на жалбата, въз основа която е образувано настоящото ВАНД. Жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания, но съдът намира, че в случая не следва да се прекратява съдебното производство. На съда е служебно известно, че по друго дело, разгледано от настоящия състав /ВАНД№2316/15г./ жалбоподателят е представил копие от обратна разписка, от която е видно, че жалбите са подадени в законоустановения срок. Доколкото за служебно известните обстоятелства не следва да се събират доказателства, съдът приема за установено, че жалбата е подадена в срок, още повече, че това обстоятелство не се оспорва от страна на наказващия орган. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се
установява следното: Жалбоподателят бил регистриран като земеделски
производител и в това си качество се явявал самоосигуряващо се лице. Въпреки че
не бил прекъснал дейността си, през периода 01.-25.08.2014г. същият не подал
Декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице” за м. 07/2014г. Такава декларация
била подадена едва на 25.03.2015г., по електронен път. Впоследствие от В.И.М.-главен
инспектор по приходите била извършена проверка за спазване на данъчното и
осигурителното законодателство от страна на жалбоподателя, при която изложените
обстоятелства били установени. Тъй като не бил спазен законоустановения срок за
подаване на процесната декларация- до 25.08.2014г., на 03.08.2015г. проверяващият
съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за
това, че не е изпълнил задължението си да подаде Декларация №1 по чл.2, ал.1 от
Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за м.07/2014г. в
законоустановения срок. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил
предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 28.09.2015г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Т.А. било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 250 лв. за нарушение на чл.5,
ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: основно от разпита на свидетеля В.И.М., както и от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбоподателят
е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, тъй като
упражнява дейност като регистриран земеделски производител. Според разпоредбата
на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да
представят в Националната агенция за приходите определени данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване
и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение,
като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и
поделения, самоосигуряващите се лица
или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация
образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за
подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3,
ал.1, т.2 от Наредбата, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните за тях. В случая процесната декларация е следвало да
бъде подадена до 25.08.2014г. Безспорно е установено по делото, а и не се
оспорва от страна на жалбоподателя, че това задължение е изпълнено на 25.03.15г.-
много след изтичането на срока за това. При това положение съдът намира, че
жалбоподателят действително виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от
КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление. Санкцията
е наложена на основание чл.355, ал.2 от КСО, предвиждащ специални наказания за
лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация
от самоосигуряващо се лице, какъвто е и процесният случай. Наказанието е
определено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва
възможност за по-нататъшна индивидуализация. Правилно е счетено и че мястото на
нарушението е в гр.Шумен. По силата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8
декларацията по чл.2, ал.1 от с.н. следва да бъде подадена в компетентната ТД
на НАП. В случая компетентна е ТД на
НАП- Варна, офис Шумен и следователно процесната декларация е следвало да бъде
подадена в посочения офис. При нарушения, изразяващи се в бездействие, мястото
на нарушението е населеното място, където дължимите действия е следвало да
бъдат извършени- в случая -гр.Шумен.
Съдът намира за неоснователни
доводите за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, приведени от
жалбоподателя. Процесното нарушение се изразява в неспазване на законоустановен
срок за изпълнение на дадено административно задължение, без да е свързано с
настъпването на определени вредни последици. Настоящото деяние не се отличава с
по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени
обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно. Действително, санкционираното
лице е подало процесната декларация по собствени подбуди, преди иницииране на
административно-наказателното производство, което обстоятелство обикновено
обуславя извода за маловажност на извършеното нарушение. В случая обаче декларацията е била подадена много след установения за
това срок, като липсват някакви извинителни обстоятелства за това. Закъснение
за изпълнение на процесното задължение от седем
месеца е твърде значително и при това положение трудно би могло да се
счете, че случаят е маловажен, въпреки проявената инициатива от страна на
жалбоподателя.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а
жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 164684-F173350/28.09.2015г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на Т.Ш.А. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.2 от КСО, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250.00 лв., като законосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: