Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2397/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.А.Д. *** срещу Наказателно постановление № 15-0869-001847/08.10.2015г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.5, т.2 от ЗДП.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 08.09.2015г. около 09,40 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Форд Мондео” с ДК№ А 7342 ВВ по ул.”Кирил и Методий” в посока -ул.“Климент Охридски“ в гр.Шумен. В близост до кръстовището на посочените улици имало пешеходна пътека, както и пешеходец, който бил напуснал разделителния остров и бил стъпил на пътното платно. Същият бил пропуснат от товарен автомобил, който спрял до посочената пешеходна пътека, за да изчака преминаването на пешеходеца. Жалбоподателят обаче навлязъл в ул.“Климент Охридски“, без пропусне стъпилия на пешеходната пътека пешеходец да премине и продължил движението си. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите Б.Й.Н. и М.И.Р.- служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, които в този момент извършвали проверка за спазване на ЗДП на посочената улица. Същите спрели нарушителя и на същата дата му съставили акт за установяване на административно нарушение за това, че при спряло пред пешеходна пътека превозно средство се движи с такава скорост, която не му позволява да спре, за да пропусне преминаващия по пешеходна пътека пешеходец, като не го пропуска. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения, че написаното не отговаря на действителната ситуация. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 08.10.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д.Д. била наложена глоба в размер на 100,00 лв. за извършено нарушение на чл.119, ал.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите Б.Й.Н. и М.И.Р., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични. Същите са се намирали в непосредствена близост и лично са възприели извършването на нарушението. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя и не извличат ползи от твърденията си, двамата не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания за съмнение в дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. По искане на жалбоподателя по делото като свидетел е разпитана Т.Г. А., която е пътувала заедно с последния в момента на нарушението. Същата заявява, че пешеходецът все още не е бил стъпил на пешеходната пътека, а се е намирал на разделителния остров. А. обаче е майка на нарушителя, поради което по начало е налице съмнение в достоверността на дадените от нея показания. Твърденията й също така се опровергават от показанията на останалите двама свидетели, за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани. Свидетелите Н. и Р. са категорични, че на пешеходната пътека е имало пресичащ пешеходец, както и че на същото място е спрял товарен автомобил, за да пропусне това лице. При това положение съдът приема, че в показанията на св.А. не се съдържат достатъчно достоверни данни, годни да опровергаят приетата от съда фактическа обстановка, още повече, че същата заявява, че поради спрелия товарен автомобил не е имала достатъчна видимост и е забелязала пешеходеца в последния момент.

В съдебно заседание жалбоподателят представя фотоснимки на мястото на нарушението. Същите не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Действително, съдебната практика приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). В случая обаче не се касае за случайно създадени фотоснимки, като върху тях не са закрепени следи от деянието, а отразяват само мястото на нарушението. Поради това съдът намира, че същите не представляват годни веществени доказателства и приобщаването им по делото е недопустимо, поради което изключва същите от събрания доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДП задължава водачите на нерелсови пътни превозни средства при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. Втората алинея на цитираната норма предвижда, че при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. По изложените по-горе съображения съдът приема, че жалбоподателят действително не е пропуснал пешеходеца, за когото свидетелите Н. и Р. изрично заявяват, че е бил стъпил на пешеходната пътека. При така установеното съдът намира, че санкционираното лице действително е нарушило нормата на чл.119, ал.2 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Действително, по-прецизната правна квалификация на нарушението би била по ал.1 на чл.119 от ЗДП, тъй като жалбоподателят се е включил отстрани на спрялото ППС и е преминал покрай него. Доколкото обаче деянието осъществява и състава на приетата за нарушена от наказващия орган правна норма, съдът намира, че процесуалните права на санкционираното лице не са били накърнени. Санкцията също така е наложена правилно, на основание специалната разпоредба на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДП, предвиждаща наказание за водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека, какъвто е и процесният случай. Наказанието е определено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви извинителни причини за извършването на нарушението, поради което и не са налице условията за приложение на посочената норма.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, а жалбата -да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 15-0869-001847/08.10.2015г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на Д.А.Д. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.5, т.2 от ЗДП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: