РЕШЕНИЕ

139/10.3.2016г.,        Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В. С.

 Като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №2408 по описа на ШРС за 2015 год., За да се  произнесе взе предвид следното

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от ЕТ„М. Ч.“ -Шумен срещу Наказателно постановление № 27-2704297/08.10.2015г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. Жалбоподателят  счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло същото. За датата на съдебно заседание, жалбоподателя редовно призован се представлява от управителя Ч., който твърди, че трудно си намира персонал

    Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Жалбоподателя стопанисва обект –бистро „Чоли“, находящ се на ул.“Д-р Петър Кърджиев“ №4а в Шумен. На 25.08.2015г.  лицето М. И. се намирала в обекта, като полагала труд, като сервитьор. Около 12,50 часа от М.М. и Д.В., работещи съответно като главен и старши инспектори в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения обект, при която изложените обстоятелства били установени. . Била назначена документна проверка, при която за М. И. бил представен трудов договор от 24.08.2015г., регистриран в 11,08 часа на 26.08.2015г. в ТД на НАП. Във връзка с тези констатации, на 10.09.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че в качеството си на работодател при осъществяването на неговата дейност, е допуснало до работа лицето М. И., без да й предостави преди работа заверено копие от уведомление за регистрацията на трудовия й договор от ТД на НАП. Актът бил съставен в присъствието на управителя на търговеца, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива  не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 08.10.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на ЕТ„М. Ч.“  -Шумен  било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.63, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите М.М. и Д.В.. Показанията на посочените свидетели са последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Обстановката е изяснена и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: От събраните по делото доказателства и основно от показанията на посочените свидетели , се установява по безспорен начин, че на 25.08.2015г. в 12.50 часа в обект, стопанисван от жалбоподателя, лицето М. И. работела, като сервитьор в обкт, стопанисван от жалбоподателя. При тази обстановка съдът приема, че същата е полагала труд като сервитьор, наред с останалите работници на жалбоподателя. Това обстоятелство е констатирано непосредствено от свидетелите М. и В., които лично са установили, че лицето обслужва клиенти в посоченото по горе  заведение, разговаряли са с него и са снели от него обяснения, кореспондиращи с изложеното в акта.  При така установеното съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за жалбоподателя, при което техните взаимоотношения са били несъмнено трудовоправни по характер. При това положение, , работодателят е бил длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа  копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал.1.  Вярно е, че уведомлението е било изпратено в ТД на НАП още на другия ден, но може би именно този факт е провокирал изпращането на уведомлението точно тогава. Предвид обстоятелството, че посочените изисквания несъмнено не са били спазени и на Идириз не е било предоставено копие от съответното уведомление, но въпреки това същата е започнала да изпълнява трудовите си задължения, съдът приема, че жалбоподателя действително е допуснало до работа лице, на което не е било предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТП на НАП, с което е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.63, ал.2 от КТ.

.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна. Административно-наказващият орган правилно е счел, че не са налице условията за приложението на чл.415в от КТ. Втората алинея на посочената разпоредба изрично изключва нарушенията от вида на процесното от приложното поле на чл.415в от КТ. Приложимата санкционна разпоредба също така е издирена правилно, като е наложено наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Също така не са налице основания да се приеме, че се касае за маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Обстоятелството, че лицето е започнало работа предишният ден, както и че след проверката  му е било връчено съответно уведомление, е отчетено от наказващият орган при определянето на наказанието, но не би могло да обуслови маловажност на случая. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното  и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 27-2704297/08.10.2015г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”- гр.Шумен.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.  

                                                                                                                                                              

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: