Р
Е Ш Е Н И Е
37/19.1.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На тринадесети януари през две хиляди и шестнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 2444
по описа на ШРС за 2015г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
КХ - 46/29.10.2015г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните – гр.Шумен, с което на основание чл.42, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/
на Ю.Б.С., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин
лева/, за нарушение по чл.12, ал.1 от Закона за храните. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява лично и не изпраща процесуален представител.
За Областна дирекция по безопасност на
храните – гр.Шумен- административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН се явява упълномощен представител, като оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.10.2015г. компетентни длъжностни
лица към отдел “Контрол на храните” при Областна дирекция по безопасност на
храните – гр.Шумен – свидетелките Д.П. – главен инспектор, В.Х. – старши
инспектор и К. К. – инспектор извършили проверка в обект – подвижна количка за
продажба на царевица, находящ се срещу детската
площадка на Градската градина в гр.Шумен, стопанисван от жалбоподателя Ю. Б. С., по повод депозиран сигнал от
полицейските служители – Р.Н.Ш. и А.В.М.. Било установено, че се извършва
топлинна обработка на царевицата и се предлага за продажба, без да притежава
удостоверение по Закона
за храните за обекта. Резултатите от проверката били подробно документирани
в Констативен протокол от 14.10.2015г. В констативния протокол, свидетелката В.Х.
вписала в графа „Заключение и предприети мерки за отстраняване на
констатираните несъответствия“ следното: „Да се представи протокол за бракуване
на топлинно обработената царевица,
описана в т.3 на протокола“. Впоследствие, за констатираното нарушение бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 0000509 от
14.10.2015г., като актосъставителят е посочил, че
жалбоподателят Ю.Б.С. е нарушил разпоредбата на чл.12, ал.1 от Закона за
храните. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя, като същият го е
подписал с възражения, сочейки, че количката за царевица е регистрирана в
агенцията по храните. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и
не е депозирал допълнително възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
КХ - 46/29.10.2015г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните – гр.Шумен, с което на основание чл.42, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/
на Ю.Б.С., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин
лева/, за нарушение по чл.12, ал.1 от Закона за храните
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителката В.С.Х.
и на свидетелите Д.И.П. и К.В.К. – свидетели при установяване на нарушението и
при съставяне на акта, на свидетелите Р.Н.Ш. и А.В.М., както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите В.С.Х., Д.И.П., К.В.К., Р.Н.Ш. и А.В.М.
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви
и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/,
производство и търговия с храни в страната се извършва само в обекти,
регистрирани по реда на този закон, като реда за регистрация е подробно описан
в разпоредбите на ал.2 – ал.8 на цитираната правна норма. Регистрацията на
обект за производство или за търговия с храни, с изключение на обектите за
производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води, се
извършва от областната дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ по
местонахождението на обекта – аргумент от нормата на чл.12, ал.2 от ЗХ.
При проверката, осъществена от служители на ОДБХ-гр.Шумен, посоченото лице не е представило документ, удостоверяващ регистрацията на обекта за търговия с храни, съобразно правилото на чл.12, ал.1 от ЗХ, поради което срещу жалбоподателя на същата дата е съставен акт за установяване на административно нарушение, предявен и връчен му по надлежния ред.
Правилен и съответен на закона е изводът на административно-наказващия орган за безспорна установеност на приписаното на жалбоподателя неизпълнение на административно задължение по смисъла на чл.42, ал.1 от ЗХ. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗХ, търговията с храни в обект, нерегистриран по реда на ЗХ, подлежи на санкциониране, като който произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1500 лв. до 2000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 2000 лв. до 4500 лв. В случая безспорно установено е обстоятелството, че жалбоподателят Ю.С. стопанисва обект – щанд за продажба на царевица - подвижна количка, находящ се срещу детската площадка на Градската градина в гр.Шумен. Както към момента на проверката, така и впоследствие не е било представено удостоверение за регистрация на обекта по реда на чл.12, ал. 1 от ЗХ, което е достатъчно основание за квалифициране на дейността на жалбоподателя като съставомерна по приложения от административно-наказващия орган административно-наказателен състав, визиран в чл.42, ал.1 от ЗХ. Ето защо, с оглед формулировката на цитираните разпоредби, съдът намира, че действително санкционираното лице е допуснало неизпълнение на административно задължение, визирано в чл.12, ал.1 от Закона за храните административно нарушение.
В тази връзка съдът съобрази и дадената легална дефиниция на понятието „търговия” в §1, т.60 от Допълнителните разпоредби на
Закона за храните. По смисъла на легалната дефиниция на “търговия" е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за
продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и
предоставяне на потребителите на безплатни мостри на храни, т.е. продажбата е
едно от действията, включени в легалното определение на понятието „търговия” в
цитираната правна норма. От установената фактическа обстановка се налага
изводът, че жалбоподателят
Ю.С. безспорно може да се квалифицира като „търговец на
храни” по смисъла на легалната дефиниция на §1, т.60 от ДР на Закона за
храните.
Логично е, щом търговията се извършва в „нерегистриран” обект, същата да се
счита за „нерегламентирана”, поради което настоящия съдебен състав намира, че
правото на защита на жалбоподателя С. не е нарушено и за него е ясно за какво
нарушение му се търси отговорност. Въведеното в закона изискване за търговия с
храни в страната да се извършва само в обекти, регистрирани по реда на този
закон е в интерес на потребителите и цели да се гарантира качеството
на продаваните стоки и да се осъществява контрол върху производителите
на хранителни стоки, както и създаване на гаранции за съответствие на обектите
с хигиенните изисквания и безопасността на предлаганите храните, поради което
правилно административно наказващия орган е ангажирал отговорността на
нарушителя. Ето защо, с оглед формулировката на цитираните разпоредби съдът
намира, че жалбоподателя следва да бъде субект на административно-наказателна
отговорност по чл.42, ал.1 от Закона за храните. При безспорно установеното нарушение на разпоредбата на чл.
42, ал.1,
във вр. чл.12, ал.1 от ЗХ, правилно на жалбоподателя
е била наложена „глоба“ в минималния предвиден в закона размер.
Освен това, настоящият съдебен състав,
не споделя застъпената във въззивната жалба теза, че
санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно
задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички
основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да
подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това
обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и
по-специално ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което
когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН
липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат
приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна
практика при преценката дали случаят е
маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че доколкото в конкретния казус липсва регистрация на обекта, в който се продава царевица, т.е. липсват гаранции, че обектът отговаря на хигиенните изисквания и не са налице и гаранции, че царевицата е безопасна за употреба, конкретното деяние на жалбоподателя не следва да бъде определено като маловажен случай. Тъй като обектът е нерегистриран, компетентните органи са били лишени от правомощието си да проверят дали условията, при които се търгува с царевица, могат да гарантират хранителните му качества. Така се разчита само и единствено на субективните разбирания на продавача за „годност на продукта” и на „добрата му воля” да осигури условия за съхраняването му, което в настоящия случай е практически невъзможно, защото нарушението е извършено през месец октомври 2015г. Това крие огромен риск за здравето на неограничен кръг лица, а последното е благо, което се ползва с особена защита от закона – аргумент от разпоредбата на чл.1а, т.1 от ЗХ. Изискването на нормата на чл.12, ал.1 от ЗХ търговията с храни да бъде извършвана само в обекти, които са регистрирани по реда на закона, е с оглед създаване на гаранции за съответствие на обектите с хигиенните изисквания и безопасността на предлаганите храните.
Ето защо правилно административно-наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а е наложил наказание „глоба” в минимален размер.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № КХ - 46/29.10.2015г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Шумен, с което на основание
чл.42, ал.1 от Закона за храните /ЗХ/ на Ю.Б.С., ЕГН **********,*** е наложено
административно наказание “глоба” в
размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, за нарушение по чл.12, ал.1 от
Закона за храните, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: