Председател:Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2462/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от В.В.К. *** срещу Наказателно постановление №779/19.10.2015г. на директора на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча, както и „лишаване от правото на ловуване“ за срок от три години, на основание чл.94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Жалбоподателят счита, че извършването на административно нарушение не е доказано, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 18.10.2014г. свидетелят Ю. Б.-*** бил уведомен по телефона, че в землището на с.Средня, обл.Шумен, обикаля автомобил с включени фарове. Св.Б. отишъл на посоченото място, придружен от св.Н.Н. и от полицейски служители, за да провери дали не се извършва бракониерски лов. Проверяващите забелязали автомобил, който действително се движел в района на с.Средня, като забелязали и светлинен лъч, излизащ от автомобила. След известно време чули изстрел. Поради това свидетелите пресрещнали автомобила, който бил спрян за проверка от полицейските служители. Установено било, че се касае за лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с британска регистрация, в който се намирали четирима души. В купето на автомобила имало ловно оръжие, извадено от калъф и сглобено, в едната цев на което имало патрон, а в другата- празна гилза. В багажника на автомобила бил открит прострелян див заек, поставен в чувал, който бил все още жив. Ловното оръжие било открито между пътуващите на задната седалка лица-К. В.К. и В.В.К.. Установено било също, че оръжието е собственост на К. К., който бил правоспособен ловец от 2013г. с редовно заверен билет, като имал и издадено разрешително за индивидуален лов на хищници. Въз основа тези констатации на 18.12.2014г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че в съучастие с лицето Б.В.Б. помага при превозване на ранен дребен дивеч- див заек, без същият да е вписан в надлежно издадено разрешително за лов или други документи, доказващи законния произход на превозвания дивеч, като не уведомява своевременно органите на изпълнителната власт. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Материалите по преписката били изпратени на ШРП, но бил постановен отказ да се образува наказателно производство, като преписката била изпратена на РДГ-Шумен с оглед реализиране на административнонаказателна отговорност. Въз основа на съставения акт, на 19.10.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на В.К. била наложена глоба в размер на 200 лв., както и лишаване от право на ловуване за срок от три години, за извършено нарушение на чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча, във вр. с чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.20, ал.4 от НК.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите С.С.Д., Ю. Г.Б., К.Ж.Г. и Н.В.Н., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.85 от ЗЛОД предвижда наказание за лице, което взема, пренася, превозва или укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов. Предвид установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят не е извършил административно нарушение. За да представлява административно нарушение дадено деяние, същото следва да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред /чл.6 от ЗАНН/. С обжалваното наказателното постановление жалбоподателят е санкциониран за това, че в съучастие с Б.В.Б. помага при превозване на ранен дребен дивеч, без същият да е вписан в надлежно издадено разрешително за лов или други документи. Действително, според разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите за формите на съучастие се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не са предвидени съответни специални норми. При положение, че автомобилът, с който е превозвано раненото животно, е бил собственост на жалбоподателя, би могло да се счете, че същият се явява помагач в превозването му, тъй като е набавил средство за извършване на нарушението. Същевременно обаче по силата на чл.10 от ЗАНН помагачите при административни нарушения подлежат на наказание само в случаите, предвидени в съответния закон. В ЗЛОД липсва норма, предвиждаща наказване и на помагачите при извършване на установените с този закон административни нарушения. При това положение деянието на жалбоподателя не представлява административно нарушение, тъй като същото не е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Поради това жалбата се явява основателна, а наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като на жалбоподателя е наложена санкция за деяние, което не представлява административно нарушение. Предвид липсата на осъществено административно нарушение съдът не следва да обсъжда изложените в жалбата аргументи за наличие на съществени процесуални нарушения при провеждането на административнонаказателното производство. За изчерпателност следва да се отбележи, че се явяват основателни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за неправилно издирване на приложимия закон от страна на наказващия орган. Действително, посочената като нарушена разпоредба визира случаите на превозване на намерен дивеч, а процесното животно не е било намерено, а е било незаконно придобито от другиго, при което относимата норма при процесната фактическа обстановка би била тази на чл.90 от ЗЛОД. Последната обаче също не предвижда наказание за помагачите, поради което не би могло да бъде приложена в случая.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Следва да се отбележи също, че дори и жалбоподателят да беше извършил административно нарушение, наказателното постановление отново би било незаконосъобразно в частта, с която е наложено наказание „лишаване от право на ловуване“. Жалбоподателят не е бил правоспособен ловец, а според константната съдебна практика подсъдимият /в случая-нарушителят/ може да бъде лишен само от такива права, които той притежава по време на постановяването на присъдата /респ.-наказателното постановление/. В този смисъл е например Решение № 1883 от 20.XII.1968 г. по н. д. № 1642/68 г., III н. о. и мн.др. При положение, че към момента на издаване на наказателното постановление жалбоподателят не е притежавал право да ловува, същият не би могло да бъде лишен от такова.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №779/19.10.2015г. на директора на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен, с което на В.В.К. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.85 от Закона за лова и опазване на дивеча, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, както и лишаване от правото на ловуване за срок от три години, на основание чл.94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: