Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2464/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И.Г.И. *** срещу Наказателно постановление № 15-0869-002027/22.10.2015г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП, както и “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.185 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 03.10.2015г. около 01,30 часа, без да постави обезопасителен колан, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Сеат Кордоба” с ДК№ Н 1039 ВМ по бул.”Симеон Велики” в гр.Шумен, в посока към кв.“Тракия“. В същото време от Б.Й.Н. и Ц.П.К.– служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР -гр.Шумен, била извършвана проверка за спазване на ЗДП по посочения булевард. Същите възприели скоростта на движение на жалбоподателя като твърде висока за рамките на населено място и го последвали с оглед предотвратяване или констатиране на извършено нарушение. Автомобилът на жалбоподателят не намалил скоростта на движението си и преминал през кръстовището с ул.“Алеко Константинов“ със същата скорост, въпреки наличието на пешеходци на разделителния остров. Същият бил застигнат от свидетелите едва в кв.“Тракия“, като при спирането двамата забелязали, че водачът не използва обезопасителен колан. Поради това на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не ползва обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила, както и за това, че с управлението си на автомобила е създал опасност за живота и здравето на пешеходците, намиращи се на разделителния остров на посоченото по-горе кръстовище. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който обаче отказал да го подпише. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 22.10.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на И.И. била наложена глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 20,00 лв. за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Б.Й.Н. и Ц.П.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, когото дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и прима същите за достоверни и правдиви. Този извод не се разколебава от твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за предубеденост и специално негативно отношение на свидетелите към И.. Конкретни данни в тази насока не са налице, като обстоятелството, че св.Н. впоследствие е съставил и фиш за нарушение на жалбоподателя, само по себе си, не може да обуслови подобен извод. Двамата свидетели са имали пряка видимост към управлявания от жалбоподателя автомобил и са възприели непосредствено обстановката в него още при спирането, при което лично са констатирали обстоятелството, че И. не ползва обезопасителен колан. Това обстоятелство се оспорва от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, който твърди, че е възможно нарушителят да е бил поставил обезопасителен колан, но да е откачил същия при спирането. Тези доводи обаче противоречат на обичайната житейска логика. След като е спрян за проверка от служители на Пътна полиция, нормално и логично би било проверяваното лице да не разкопчава поставения предпазен колан, за да даде възможност на проверяващия да се увери в това обстоятелство. Следва да се отбележи, че изложеното не представлява предположение, а извод, основан на това, което обикновено става. В практиката си ВКС изрично посочва, че правилата на справедливия процес при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не само не изключват, но предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит (Решение №678/05г. на ВКС, ІІІ н.о.). От показанията на свидетелите се установява също, че двамата са възприели обстоятелството, че предпазният колан не е поставен, в момента на спирането, при което съдът намира изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.137А, ал.1 от ЗДП задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По изложените по-горе съображения съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил, без да е използвал съответния обезопасителен колан. По този начин същият виновно е нарушил посочената разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление. Санкцията също така е определена правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление в тази му част не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е определил законосъобразно наказание. Не са налице твърдените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения. Обстоятелствата, при които е извършено посоченото нарушение, са описани достатъчно пълно и ясно, като позволяват на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства за извършването на нарушението, поради което същото не би могло да бъде счетено за маловажно.

Същевременно съдът намира, че жалбоподателят не е извършил второто от описаните в наказателното постановление нарушения. Според разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е преминал по бул.“Симеон Велики“ в гр.Шумен със скорост, твърде висока за рамките на населеното място. Предвид заеманата от свидетелите длъжност и натрупаният в тази връзка професионален опит съдът намира, че възприятията на същите в тази насока са достатъчно надеждни и обективни. За да се осъществи съставът на посоченото нарушение обаче следва да е възникнала опасност за живота и здравето на някого, която да е била пряка, конкретна и непосредствена такава, т.е. необходимо е да се е създала завишена опасност за живота и здравето на конкретно определено лице / в този смисъл е практиката на ВКС по приложението на чл. чл.330, ал.2, т.1 от НК, която е относима и в случая -Решение№108/1978г. на I н.о.; Решение№333/1985г. на ВК и др./. От показанията на свидетелите се установява, че при преминаването на жалбоподателя с висока скорост през кръстовището на бул.“Симеон Велики“ с ул.“Алеко Константинов“ е имало пешеходци на разделителния остров. Опасност за техния живот и здраве обаче е имало само теоретично, доколкото при възникване на повреда на автомобила или спукване на гума същият би могъл да стане неуправляем и да засегне пешеходците. При положение, че пешеходците не са се намирали на пътното платно в процесния момент и липсват данни за конкретна и реална опасност за някой от тях, следва да се счете, че с действията си жалбоподателят не е извършил нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДП, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено в тази му част. Доколкото доводите, изложени в жалбата, за неяснота на обстоятелствената част на наказателното постановление, касаят предимно второто от вменените на жалбоподателя нарушения, с отмяната на НП в тази му част отпада необходимостта от по-подробно обсъждане на тези възражения, като се потвърждава извода на съда, че процесуалните права на санкционираното лице не са били накърнени.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в частта, с която е наложена санкция за нарушение на чл. 137А, ал.1 от ЗДП, а в останалата част- да бъде отменено като незаконосъобразно.

Съдът не следва да се произнася по направеното искане за отмяна на отнемането на съответните контролни точки. Отнемането на контролни точки не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН /Решение № 1215 от 25.01.2013 г. на ВАС/. По своята същност отнемането на контролните точки представлява задължителна последица от установяване на нормативно регламентирани нарушения, която цели отчетност на същите.Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки,нито сред наказанията по ЗДвП,което налага извода,че отнемането на контролни точки е фактическо действие с контролно-отчетен характер, което настъпва по силата на закона- чл. 157 от ЗДвП и поради това в тази му част наказателното постановление не подлежи на самостоятелен съдебен контрол /Решение №73/13г. на ШАС по адм. д. № 114/2012 г./.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-0869-002027/22.10.2015г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на И.Г.И. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-0869-002027/22.10.2015г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен в останалата му част, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: