Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2465/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Е.Н.А. *** срещу Наказателно постановление № 15-0869-002132/04.11.2015г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.179, ал.2, предл.2 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 15.10.2015г., около 16,00 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Рено 19” с ДК№ Н 7707 АК по ул.“Ген. Столетов“ в гр.Шумен, в посока от бул.“Симеон Велики“ към пл.“Гривица“. Пред автомобила на жалбоподателя се движел лек автомобил „Фиат Добло” с ДК№ W 89076 К, управляван от лицето Н.Х.. В района на една от намиращите се на посочената улица пешеходни пътеки движещото се пред жалбоподателя превозно средство спряло рязко, при което автомобилът, управляван от А., се блъснал в него. На мястото на инцидента пристигнал полицейски патрулен екип. След извършена проверка на всички обстоятелства на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че не се е движил на такова разстояние от движещия се пред него автомобил „Фиат Добло“, че да може да избегне удряне в него, когато той намали скоростта си или спре, вследствие на което го блъска отзад. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 04.11.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Е.А. била наложена глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите И.П.П. и С.Н.Х., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в изнесените твърдения. По делото като веществено доказателство е приложен и компактдиск, съдържащ видеозапис и снимки на местопроизшествието, предоставени от жалбоподателя. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

В жалбата се оспорва изложената в наказателното постановление и възприета от съда фактическа обстановка, като се твърди, че автомобилът марка „Фиат“ е „влязъл“ рязко пред този на жалбоподателя и спрял. Твърди се също, че движещият се първи автомобил е предприел движение назад и наляво, при което е ударил този на жалбоподателя. Тези доводи обаче не могат да опровергаят фактическите изводи на съда, на първо място- защото са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се, а на следващо- защото не са подкрепени от никакви доказателства. От приложените по делото фотоснимки, изготвени от полицейските служители, е видно, че двата автомобила са непосредствено един зад друг, като спирачния път, оставен от първото превозно средство, представлява права ивица. Местоположението на двата автомобила и оставените спирачни следи по никакъв начин не потвърждават нито версията, че първият такъв е „влязъл“ рязко пред другия, нито че се е придвижвал на заден ход. От предоставените от жалбоподателя записи също не се формира различен извод. Последните потвърждават единствено твърдението на жалбоподателя, че първият автомобил е спрял след пешеходната пътека, а не преди нея, както твърдят полицейските служители. Тази непрецизност в техните показания може лесно да се обясни с изтеклия период от време, а е и без особено значение, тъй като процесното нарушение не е свързано с наличието на пешеходна пътека, а с неспазване на необходимата дистанция. Поради това е без особено значение и обстоятелството дали стоп- светлините на първия автомобил са проработили, тъй като преустановяването на неговото движение лесно е могло да бъде възприето и произшествието- да бъде предотвратено при спазване на съответната дистанция. По изложените съображения фактическите твърдения на жалбоподателя следва да бъдат счетени за недоказани, като не са налице основания за възприемане на различна фактическа обстановка от изложената по-горе.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДП задължава водачът на ППС да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. След като жалбоподателят не е успял да спре при възникналата пътна ситуация, очевидно е, че същият се е движел на по-малко разстояние от движещото се пред него МПС от изискуемото по чл.23, ал.1 от ЗДП, с което действително е нарушил посочената разпоредба. За посоченото нарушение жалбоподателят правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление. Твърденията на жалбоподателя, че спрямо него са предприети неправомерни действия от страна на познати на другия участник в произшествието, не следва да се обсъждат, тъй като не са предмет на настоящото производство и съдът не е компетентен да вземе отношение в тази насока.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не представлява такова неправилното посочване на част от регистрационния номер на другия автомобил, участвал в произшествието, тъй като това обстоятелство не е от съществено значение за административнонаказателната отговорност на санкционираното лице и не е накърнило неговите процесуални права. Санкцията също така е определена правилно, в минималния размер, предвиден в закона, на основание чл.179, ал.2, предл.2 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който поради неспазване на дистанция причини ПТП. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства за извършването на нарушението, поради което липсват основания за приложението на посочената разпоредба.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 15-0869-002132/04.11.2015г. на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на Е.Н.А. *, с ЕГН:******** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.179, ал.2, предл.2 от ЗДП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: