РЕШЕНИЕ

 

238/20.4.2016г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и първи март 2016 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2466/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от И.В.В.-Й. *** срещу Наказателно постановление № 15-0869-001867/16.10.2015г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.1, т.3 от ЗДП. Жалбоподателката счита, че не е извършила вмененото й нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззИ.емата страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателката притежавала лек автомобил марка „Пежо 206“ с ДК № Н4713 ВК. На неустановена дата същата предоставила автомобила на лицето М.Д. ***, с оглед постигната между тях уговорка за продажба на превозното средство. На 30.09.2015г. около 11,00 часа, М. В. управлявал посочения автомобил по бул.“Ришки проход“ в гр.Шумен. В близост до сграда, собственост на „Лифтком“ ООД същият бил спрян за проверка от служители на сектор „ПП“ при ОДМВР-гр.Шумен, които поискали да им бъде представено свидетелство за правоуправление, но В. не представил такова. След извършена справка в АИС „БДС“ било установено, че на посоченото лице никога не е било издавано свидетелство за управление на МПС. Въз основа тези констатации на 08.10.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на И.В.-Й. за това, че в качеството си на собственик на посочения лек автомобил е предоставила същия на неправоспособния водач М.Д. В.. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката, бил предявен, но същата отказала да го подпише, като отказът бил удостоверен с подписа на един свидетел. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 16.10.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 100,00 лв. за извършено нарушение на чл.102 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.С.П., П.С.П. и И.К.Б., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. В хода на съдебното дирене съдът установи, че за изясняването на делото не е необходим разпитът на допуснатия свидетел М. В., поради което заличи същия от списъка на лицата за призоваване.

 При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.102 от ЗДП забранява на собственика на моторно превозно средство да предоставя същото на водач, който е неправоспособен. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че на посочената в НП дата в гр.Шумен лицето М. В. е управлявало лек автомобил, собственост на жалбоподателката, без да е правоспособен водач- обстоятелство, което по начало не се оспорва от страна на санкционираното лице. Жалбоподателката твърди, че е предоставила автомобила на посоченото лице в изпълнение на  постигната уговорка за продажба, като заплащането на уговорената цена следвало да се извърши разсрочено във времето. Няма основания посочените твърдения да не бъдат кредитирани, още  повече, че същите се подкрепят от събраните по делото материали. Обстоятелството, че автомобилът е бил предоставен на неправоспособния водач с оглед покупко-продажба на превозното средство обаче е без правно значение и не може да обуслови отпадането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. За покупката на лек автомобил не е необходимо наличието на правоспособност у купувача, като такъв може да бъде закупен и от неправоспособен водач. Според разпоредбата на чл.144, ал.1 и ал.2 от ЗДП обаче собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, като при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Изискуемата от посочената норма писмена форма с нотариална заверка на подписите е форма за действителност на договора, при неспазването на която договор за покупко-продажба не е налице. В случая такъв писмен договор с нотариална заверка на подписите не е бил съставен, при което собствеността върху процесния автомобил не е била прехвърлена. При това положение всички задължения, с които е била натоварена жалбоподателката в качеството й на собственик на процесното МПС, не са отпаднали и същата е била задължена да не предоставя автомобила на водач, който е неправоспособен. Като е предоставила собствения си лек автомобил на лицето М. В., който не е притежавал съответна правоспособност, същата несъмнено е нарушила разпоредбата на чл.102 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с обжалваното наказателно постановление. Н   еоснователни са доводите от страна на жалбоподателката, че не е имала възможност да извърши проверка дали В. е правоспособен и че същият я е уверил, че има съответна правоспособност. Макар и действително да няма правомощия да извършва проверка на документите на посоченото лице, жалбоподателката е била длъжна и е могла предварително да се увери, че предоставя управлението на правоспособен водач на МПС, като е следвало да откаже да предостави автомобила на В., ако същият не й представи документ за правоуправление. Като не е направила това, същата чрез бездействие е осъществила състава на посоченото административно нарушение. Действително, съдът приема, че жалбоподателката не е била наясно с липсата на правоспособност у лицето, на което е предоставила превозното средство, при което деянието се явява осъществено с вина под формата на небрежност по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, във вр.с чл. 11 от ЗАНН. По силата на чл.7, ал.2 от ЗАНН обаче административните нарушения, извършени по непредпазливост, са наказуеми във всички случаи, освен в изрично предвидените изключения, а доколкото в случая, не е налице такова изключение, то следва да се приеме, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й нарушение. Основен правен принцип е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. „Продажбата“ на автомобил не по установения за това ред представлява заобикаляне на закона, което е отделно основание доводите на жалбоподателката да не могат да бъдат споделени, тъй като поведението й е било неправомерно и същата не би могла да черпи благоприятни последици в тази връзка.

            При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Отказът на нарушителката да подпише акта е удостоверен с подписа на свидетел, съобразно изискванията на чл.43, ал.2 от ЗАНН. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Действително, налице са данни, че жалбоподателката е предоставила автомобила на М. В. на дата, предхождаща посочената в акта. Доколкото обаче автомобилът е бил управляван от неправоспособния водач именно на 30.09.2015г., следва да се приема, че датата на извършване на нарушението е установена правилно.

Административнонаказващият орган също така правилно е издирил приложимият закон, както и съответстващата на случая санкционна разпоредба, като е наложил наказание на основание чл.177 ал.1, т.3 от ЗДвП, предвиждащ специална санкция  за собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Особеностите на случая и извършването на нарушението по непредпазливост са отчетени при индивидуализирането на наказанието, което е определено в минималния размер, предвиден в закона.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Предоставянето на МПС на лице без съответното свидетелство за правоуправление поначало поставя в сериозна опасност останалите участници в движението и пешеходците. В случая такава опасност реално е била налице, тъй като от материалите по делото се установява, че В. се отличава с повишена склонност към нарушаване на нормите, установени с оглед безопасността на движението /видно от приложената справка за нарушител, както и от обстоятелството, че е избягал по време на извършване на проверката/. За да се приеме, че случаят е маловажен също така е необходимо да са били налице някакви особени извънредни обстоятелства, които да са наложили автомобилът да бъде предоставен на неправоспособен водач, а такИ.в случая липсват, поради което процесното нарушение не би могло да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.     

 Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

                                            Р Е Ш И :

 

Потвърждава изцяло наказателно постановление № 15-0869-001867/16.10.2015г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Шумен, с което на И. В.В.-Й. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.177, ал.1, т.3 от ЗДП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.  

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: