Р Е Ш Е Н И Е

 

155/15.3.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                     Председател: Ростислава Георгиева  

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2467 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №15-0869-001866 от 16.10.2015 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на И.В.В. - Й., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.102 от ЗДвП.  Жалбоподателят моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В първото съдебно заседание по делото  се явява лично, като поддържа жалбата и изложените в нея искания. В представена по делото писмена защита излага допълнителни съображения в подкрепа на искането си.    

            За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в последното съдебно заседание не се явява представител.   

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката И.В.В. - Й. е собственик на лек автомобил марка „Пежо 206”, с ДК№ Н4713ВК. На 08.10.2015 год. в гр.Шумен, по бул.“Плиска“ до кръстовището с ул.“Индустриална“ в посока ул.“Строител“ при спиране за проверка от служители при ОД на МВР – гр.Шумен на посочения по-горе автомобил било констатирано, че същият се управлява от лицето М.Д.В.,***, както и че посоченото лице не притежава свидетелство за управление на МПС. В тази връзка на И.В.В. - Й. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №1866 от 08.10.2015 год., с бланкетен номер 408127 за това, че в качеството си на собственик на лек автомобил е допуснала управлението на посоченото МПС от неправоспособно лице. Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние от страна на жалбоподателката е нарушена разпоредбата на чл.102 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителката, като е изложила под формата на възражения, че не е знаела, че автомобилът ще бъде управляван от посоченото лице и че същото не си вдига телефона и не й връща автомобила. Впоследствие се е възползвала от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирала допълнителни писмени възражения, в които посочва, че между нея и посоченото в акта лице били договорени параметрите на договор за покупко-продажба на автомобила, но тъй като продажната цена трябвало да бъде заплатена на части, договорката им била автомобила да бъде прехвърлен след окончателното изплащане на сумата. В тази връзка след като лицето я уверило, че е правоспособен водач на МПС му предоставила автомобила, за да го откара при майстор. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №15-0869-001866 от 16.10.2015 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на И.В.В. - Й., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.102 от ЗДвП.    

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетеля П.С.П. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в пункт първи на наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.102 от ЗДвП забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство да предоставя моторното превозно средство на водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на неправоспособен водач. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателката е собственик на лек автомобил марка „Пежо 206”, с ДК№ Н4713ВК, че същият на 08.10.2015 год. е бил управляван от лицето М.Д. В., както и че последният е неправоспособен водач на МПС. Не се спори по делото, че жалбоподателката е предоставила автомобила на посоченото лице по повод евентуален бъдещ договор за покупко-продажба, но без да бъдат оформени каквито и да е документи в тази насока. А с оглед на изложеното същата, в качеството си на собственик е имала задължението да се увери, че лицето на когото предоставя управлението на собственото си МПС е правоспособен водач.

   В тази връзка съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателката, че не е знаела, че В. е неправоспособен и че след като го попитала той й отговорил, че има свидетелство за правоуправление на МПС. С оглед спецификата на конкретния казус и задължението по смисъла на чл.102 от ЗДвП се налага извода, че жалбоподателката е могла и е била длъжна предварително да се увери, че предоставя управлението на правоспособен водач на МПС, и доколкото не го е сторила чрез бездействие е осъществила състава на посоченото административно нарушение. В същото време от изложеното по-горе се налага извода, че деянието е осъществено с вина под формата на небрежност по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, във вр.с чл. 11 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, административните нарушения, извършени по непредпазливост, са наказуеми във всички случаи, освен в изрично предвидените изключения, а доколкото в случая, не е регламентирано изключение от общия принцип, то следва да се приеме, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на визираното нарушение.

            Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателката, изложени в жалбата, че деянието следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че с оглед естеството на казуса, предоставянето на МПС на неправоспособно лице без съответното свидетелство за правоуправление и с неясни умения да управлява МПС поставя в сериозна опасност останалите участници в движението, както и живота и здравето на случайните минувачи. Следва да бъде отчетен и факта, че управлението на посоченото МПС от лицето В. не е било инцидентна проява, доколкото видно от представената по делото справка за нарушител от региона се установява, че същият е бил многократно наказван за управление на МПС без свидетелство за правоуправление. В това число и самата жалбоподателка е била наказана по същия законов текст, отново след констатирано управление на собственото й МПС от лицето В., но на друга дата.  В тази връзка следва да бъде отчетен факта, че управлението на МПС е правно регламентирана дейност, която се подчинява на строго предвидени правила и норми и следва да се осъществява само от лица, придобили свидетелство за управление на МПС по съответния ред. Лицето, което е управлявало собствения лек автомобил на жалбоподателката не е такова лице. А с оглед на изложеното съдът намира, че деянието, описано в обжалваното наказателно постановление с оглед степента на неговата обществена опасност и риска, който носи за околните, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.   

            По отношение на датата и мястото на извършване на нарушението съдът намира, че въпреки, че както става ясно от изложеното в жалбата жалбоподателката първоначално е предоставила автомобила на посоченото лице на дата, различна от посочената, доколкото самото управление на автомобила е било констатирано и установено на 08.10.2015 год. на посоченото в акта за установяване на административно нарушение то следва да се приеме, че именно това са датата и мястото на извършване на нарушението от страна на жалбоподателката. 

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл.102 от ЗДвП. Административно-наказателната разпоредба на чл.177 ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда наказание “глоба” от 100 до 300 лева за собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно посочената разпоредба, налагайки на нарушителката наказание в размер на минимума, предвиден в посочената разпоредба, съобразявайки и разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде  да бъде потвърдено изцяло, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.   

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №15-0869-001866 от 16.10.2015 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на И.В.В. - Й., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение по чл.102 от ЗДвП.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: