Р Е Ш Е Н И Е
35/19.1.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
тринадесети януари
през две хиляди и шестнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Ст. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2514 по
описа на ШРС за 2015г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 15-0869-001981
от 22.10.2015г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен,
с което на П.И.П. *** са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 80 /осемдесет/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/
месеца на основание чл.175,
ал.1, т.1 от ЗДвП за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като неоснователно и незаконосъобразно
В
проведените по делото съдебни заседания
жалбоподателят не се явява лично, а в първото съдебно заседание изпраща
упълномощен представител, който поддържа жалбата и моля наказателното
постановление да бъде отменено.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, в първото съдебно
заседание оспорва жалбата изцяло, като
моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П.И.П. на 17.09.2015г. около 11.15 часа в гр.Шумен, по
бул.“Симеон Велики“ – северно платно до Икономически техникум управлявал лек
автомобил „Сузуки Вагон ” с ДК № В 3193 РА, собственост на Г.П.Г., ЕГН *********.
На
посоченото място, жалбоподателят П. бил спрян за проверка от
служителите на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен – свидетелите К.К.В. и М.Д.Г.. При проверката,
същите установили, че предната регистрациона табела на автомобила не отговаря
на Българския държавен стандарт. На жалбоподателя
бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 1981 от 17.09.2015г.,
с бланкетен номер 970295.
Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на П.И.П. е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителя, като е изложил, че има възражения, но без да посочи
такива. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 15-0869-001981
от 22.10.2015г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен,
с което на П.И.П. *** са наложени
административни наказания
„глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/
месеца на основание чл.175,
ал.1, т.1 от ЗДвП за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя К.К.В. и на свидетелят М.Д.Г., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени и веществени доказателства. Показанията на
свидетелите К.К.В. и М.Д.Г.
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според ал.2 на цитираната правна норма условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. На моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност /без новите пътни превозни средства/ и тяхното комплектоване от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи. Спрените от движение моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване на причината за тяхното спиране. Съобразно правилото на чл.23, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни регистрационният номер се състои от цифри и букви, като цифрите са арабски, а буквите – главни, а според ал.2 на посочената норма графичните знаци на регистрационния номер се нанасят с черен цвят на бял светлоотразителен фон. Според чл.24, ал.1 от цитираната Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
при постоянна регистрация свидетелството за
регистрация е без срок за валидност, а регистрационният номер се състои от: 1.
графично изображение на българския идентифициращ код „BG“ и националното знаме
на син фон или европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон
съгласно Регламент
(ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998г.; 2. буквен код за
месторегистрация; 3. пореден номер - четирицифрена комбинация на числата от 0
до 9 и 4. серия - една или комбинация от
две букви.
От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че предната регистрационна табела на управляваният от жалбоподателят П.И.П. на 17.09.2015г. лек автомобил „Сузуки Вагон ” с ДК № В
3193 РА не отговаря
на Българския държавен стандарт. В подкрепа на това
обстоятелство са направените фотоснимки и иззетата като веществено
доказателство регистрационна табела. В тази насока са и показанията на актосъставителя К.К.В. и на свидетелят М.Д.Г., които пряко са възприели
нарушението и от които става ясно, че предната регистрационна табела била пластмасова, а цифрите на иззетата регистрационна табела не били релефни,
както и не била светлоотразителна.
Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят
действително не е изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.140, ал.1
от ЗДвП, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
посоченото административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда
наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 /един/ до 6 /шест/ месеца и “глоба” в размер от 50 до 200 лева за водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Съдът намира, че административно-наказващият орган
правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и
го е санкционирал съобразно санкционната
норма на.чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В същото
време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” и кумулативното
предвиденото наказание “лишаване от право да управлява МПС” над минималния, предвиден в закона
размер, но не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока.
Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона
жалбоподателят е бил многократно наказван за различни нарушение на ЗДвП, то
това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за
нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият
орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи
именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното
нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В
тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и
съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за
това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец и “глоба” в размер от 50 /петдесет/ лева, за да кореспондират
помежду си двете
кумулативно предвидени наказания.
Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на
административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано
като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Имайки в предвид вида на
нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в
настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла на посочената законова норма.
На следващо място, не са налице
сочените от жалбоподателя основания за отмяна на атакуваното
наказателното постановление поради
релевираните съществени процесуални нарушения. Видно от съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и от констативно-съобразителната
част на наказателното постановление,
деятелността, вменена на П. П.
е описана достатъчно ясно - управление на МПС, на което предната регистрационна табела не
отговаря на Българския държавен стандарт. От друга страна, поведението му
е квалифицирано като неизпълнение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, забраняваща
движението на превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване,
които не са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, непоставени на
определените за това места. Действително, в акта за установяване на
административно нарушение
е допусната непрецизност при изписването на нарушената правна норма, но този
пропуск в случая няма съществен характер, защото на практика не е довел до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Това е така, защото деянието е описано достатъчно
подробно от обективна страна и не създава неяснота какво противоправно
поведение се вменява на дееца.
Освен това,
съдът
намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл.40, ал.1
от ЗАНН
законодателят не е посочил изрично броя на свидетелите, поради което настоящият
съдебен
състав приема, че при един свидетел не е нарушена разпоредбата на цитираната
правна норма.
Единствено в чл.40, ал.3 от ЗАНН е посочено, че свидетелите
следва да бъдат двама изрично, но в настоящия случай не сме в хипотезата на чл.40, ал.1
и ал.3 от ЗАНН, тъй
като свидетелят е присъствал при установяване на нарушението. Освен това
акта за установяване на адмнистративно нарушение е изготвен в присъствието на
лицето, сочено за нарушител и на свидетел - полицейски служител, след което е
предявен и връчен на санкционираното лице, като му е предоставена възможността
да отрази своите възражения. В този смисъл, законосъобразно актът е съставен от полицейския служител К.В.,
чиято процесуална функция е на свидетел при установяване на нарушението, при
което не е налице соченото нарушение на чл.40,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Поради
всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно
наказателното постановление да бъде изменено, като административното наказание
“лишаване от право да управлява моторно превозно средство” да бъде намалено от 2
/два/ месеца на 1 /един/ месец, а наказанието „глоба“ да бъде намалено от 80
/осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0869-001981 от 22.10.2015г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен,
с което на П.И.П. ***, ЕГН **********
на основание чл.175,
ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 80
/осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 80 /осемдесет/
лева на 50 /петдесет/ лева, а срока на наложеното наказание
“лишаване от право да управлява МПС” от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: