Р Е Ш Е Н И Е

 

48/26.1.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

 

Шуменският районен съд, втори състав, на шестнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание  в следния състав:  

Председател: Диана Георгиева  

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2543 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 166595-0068877 от 14.10.2015г. на Директора на офис Шумен при  ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на  М.Г.Ж. е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. В жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, считайки същото за незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалноправните и процесуални норми. необосновано и постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата. Твърди още, че макар и със закъснение доброволно е подала декларацията и дължимите вноски за здравно осигуряване са внесени, нарушението има инцидентен характер и се касае за типичен случай на маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗААН, поради което не е следвало да бъде наказвана. Моли съда да отмени изцяло процесното НП, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата. Процесуалният представител на въззиваемата страна, призована съобразно императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. 

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по съществото същата се явява основателна, поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

При извършена проверка свидетелят П.В.П., през месец юни 2015г., констатирал, че лицето М.Г.  Ж. в качеството си на самоосигуряващото се лице не е подало в законоустановения срок Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.3,ал.1,т.2 от Наредба №Н-8/2005г. за месец 02.2015г. На 15.06.2015г., свид. П. установил, че декларация обр. 1 за месец февруари 2015г. била подадена на 05.05.2015г. и заведена под № 273581503434299, т.е след изтичане на законоустановеният срок – 25.03.2015г. На същият ден 15.06.2015г., свид. П.П. съставил  срещу жалбоподателката АУАН  № 0068877 за това,  че  в качеството си самоосигуряващо се лице по чл.3,ал.1,т.2 от КСО е подало след законоустановения срок, Декларация обр.1 за м. февруари 2015г., като нарушила по-горе отразените изисквания в Наредба №№ Н-8/29.12.2005г. Задълженото лице е следвало да подаде Декларация обр. 1 за м.02.2015г. в срока, указан с разпоредбите на чл.3,ал.1,т.2, а именно не по-късно от 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните за самоосигуряващото се лице и същата е трябвало да бъде подадена до 25.03.2015г., с което е нарушил разпоредбите на  чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителят М.Ж. и подписан от нея със следното възражение: „Имам заболяване на краката, което наложи лечение и през месец май и поради тази причина не можах да подам декларацията.“ Писмени възражения в същата насока били депозирани в законоустановения срок, но били счетени за неоснователни. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.  На основание  чл.355,ал.2 от КСО на жалбоподателя М.Г.Ж. било наложено  административно наказание “глоба” в размер на 250 лева за нарушение на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, който  потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

 При така установената фактическа  обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя, нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. 

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателката  е ангажирана на основание чл.355,ал.2 от КСО във връзка с чл.5,ал.4 от КСО във връзка с чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирано от наказващия орган по чл.355,ал. 2 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви нарушения на чл.5,ал.4 от Кодекса. Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.4,т.1 от КСО, самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите",  и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5,ал.6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно  Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 от Наредбата. Следователно задължението за подаване на декларацията образец № 1 за месец февруари 2015г. е следвало да се изпълни до 25.03.2015г., включително. Като не е сторил това, жалбоподателят нарушил посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие  в рамките на законово определения срок, то на практика вече на 26.03.2015г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава  на нарушението, както от обективна  така и от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.

Настоящият състав счита, че при издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа  на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства относно причините и условията, способствали извършеното нарушение. Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения: Доколкото в цитирания нормативен акт липсва дефиниция на посоченото понятие, по силата на препращащата разпоредба на чл. 1 от ЗАНН субсидиарно приложение намира чл.93,т.9 от НК. Съгласно посочения законов текст, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. По делото са налице доказателства за смекчаващи вината обстоятелства, обусловящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Видно от приложените доказателства, Декларация обр.1 за месец февруари 2015г. е подадена и приета на 05.05.2015г., и то по собствени подбуди, а не по повод започнала проверка или отправена покана от органите на НАП и преди установяване на нарушението. Процесната деятелност категорично може да се квалифицира като маловажен случай в контекста на цитираната разпоредба, доколкото се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Лицето само е предприело действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок, като причина за това единствено неизпълнение сочи влошено здравословно състояние. Неподаването в срок на декларацията не погасява задължението за заплащане на осигурителните вноски за дейността и това неизпълнение няма за последица и настъпването на вреди за осигурителните или други права на трети лица.

Като не е обсъдил тези  характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление.  Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл.28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл.53,ал.1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28  от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата  на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28,б.“а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл.28,б.“а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита  нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл.12 от ЗАНН. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

            Водим от горното  и  на основание  чл.63,ал.1, предл. трето от ЗАНН, съдът 

Р  Е  Ш  И :  

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление  № 166595-0068877 издадено на 14.10.2015г. от Директора на офис Шумен при  ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355,ал.2 от КСО на М.Г.Ж. *** е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 250 лева за нарушение на чл.3,ал.1,т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. на МФ за неподадена в срок Декрация обр.1 за м.02/2015г.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: