Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2560/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен” АД-гр.Шумен срещу Наказателно постановление № НП-27-167/20.10.2015г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“-гр.София, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 8000.00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.116, ал.2, вр. с чл.117 от Закона за лечебните заведения. Санкционираното лице счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП.

В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното лице е регистрирано по Закона за лечебните заведения като лечебно заведение за болнична медицинска помощ с месторазположение-гр.Шумен, ул.“Васил Априлов“ №63. Дружеството е собственик на недвижим имот, намиращ се на посочения адрес и подробно описан в Нотариален акт за собственост на недвижим имот №117, том VIII, рег.№9460, дело №1110 от 2011г. от 28.09.2011г. и Акт за държавна собственост №2979/17.11.1979г. На 28.06.2011г. дружеството сключило договор за наем на недвижим имот, по силата на който предоставило на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Мадара“ за временно и възмездно ползване /за срок от осем години/ недвижим имот, представляващ част от притежавания от него болничен комплекс от сгради. Недвижимият имот бил нает с цел същият да се ползва от наемателя като лечебно заведение за инвазивна диагностика и лечение на сърдечносъдови заболявания, вкл. и остър инфаркт на миокарда. След сключването на договора, със Споразумение от 04.03.2013г., двете страни се ангажирали да осъществяват различни медицински дейности по различни клинични пътеки, подробно описани в споразумението. Конкретно „СБАЛК Мадара“ ЕАД поела задължение да изпълнява клинични пътеки №59 –„белодробен тромбоемболизъм без фибринолитик“ и №60-„белодробен тромбоемболизъм с фибринолитик“. Въпреки сключеното споразумение обаче през периода от 16.04.2013г. до 03.02.2015г. „МБАЛ-Шумен“ АД продължило да извършва медицинска дейност по посочените клинични пътеки, едновременно с дружеството- наемател. През периода 11.05.2015г.-15.05.2015г. от А.Б.Я.-старши юрисконсулт в ИА „медицински одит“ била извършена проверка за спазване на съответната нормативна уредба от страна на санкционираното лице, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 23.07.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че на една и съща територия е извършвало една и съща медицинска дейност в областта на кардиологията по КП№59 и КП№60, каквато извършва и „СБАЛК-Мадара“. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен” АД-гр.Шумен било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 8000.00 лева за нарушение на чл.9, ал.6 от Закона за лечебните заведения.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно- от показанията на свидетелите А.Б.Я. и А.В.А., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.9, ал.6 от ЗЛЗ на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ може да осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ само при условие, че клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения за болнична помощ извършват различни медицински дейности. Санкционираното лице представлява лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 от Закона за лечебните заведения. В това си качество на 24.02.2015г. същото е сключило с Националната здравноосигурителна каса Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №270305. По силата на чл.9, ал.6 от ЗЛЗ същото е следвало да се въздържа от извършване на медицински дейности, осъществявани от друго лечебно заведение за болнична помощ, намиращо се на неговата територия. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че същото е предоставило за ползване под наем част от собствения си недвижим имот на друго лечебно заведение за болнична помощ, както и че е продължило да извършва медицинска дейност по КП№59 и КП№60 въпреки постигнатото съответно споразумение, по силата на което посочените дейности е следвало да бъдат осъществявани само от дружеството-наемател. При така установеното следва да се приеме, че действително е налице неизпълнение на административно задължение от страна на дружеството-жалбоподател, установено с нормата на чл.9, ал.6 от ЗЛЗ, за което същото правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Не могат да бъдат споделени доводите, изложени във възражението по чл.44 ал.1 от ЗАНН, към което препраща жалбата, че нормата на чл.9, ал.6 от ЗЛЗ дава приоритет на държавното лечебно заведение, както и че се касае за недоглеждане или техническа грешка. Цитираната разпоредба по никакъв начин не дава приоритет на държавните лечебни заведения, а само установява забрана за извършване на еднакви медицински дейности от клиниките, отделенията и лабораториите в двете лечебни заведения за болнична помощ, намиращи се на територията на държавното такова. Посочената норма не поставя изискване новооткритото лечебно заведение да се въздържа от извършване на дейности, по които работи държавното ЛЗ. При тази нормативна уредба е видно, че разпределението на извършваните медицински дейности е въпрос на вътрешните отношения между двете лечебни заведения за болнична помощ. В тази връзка следва да се отбележи, че е налице сключен договор за наем и споразумение към него, които подлежат на уредба от общото гражданско законодателство. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД позволява на страните свободно да определят съдържанието на сключваните от тях договори, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Същевременно на основание чл.20а от посочения закон договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. При положение, че за разпределението на извършваните от две лечебни заведения медицински дейности липсва специална нормативна уредба и с оглед цитираните норми на ЗЗД, санкционираното дружество е било обвързан от клаузите на сключеното на 04.03.2013г. споразумение и е следвало да се въздържа от извършване на медицински дейности по посочените клинични пътеки. Като не е изпълнило поетите в тази връзка задължения, дружеството е осъществило състава на нарушение по чл.9, ал.6 от ЗЛЗ. Не могат да бъдат споделени твърденията, че се касае за фактическа грешка или недоглеждане, тъй като, както беше посочено по-горе, договорите обвързват страните със силата на закон, а не е установено наличието на някоя от хипотезите на недействителност на сключения договор за наем или допълнителното споразумение за разпределение на извършваните медицински дейности. Следва да се отбележи също, че от показанията на актосъставителя се установява, че към договора за наем са сключвани няколко анекса, с които е променяна цената на наема, но не са били договаряни промени в разпределението на медицинските дейности, каквито промени би имало, ако при първоначално постигнатото споразумение е допуснато недоглеждане или грешка.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон. Законосъобразно също така актът е съставен в отсъствието на представител на санкционираното дружество, тъй като след съответна покана, връчена на 16.07.2015г. /л.32/ не се е явил такъв. Обстоятелствата около извършване на нарушението са описани достатъчно пълно и ясно, като позволяват на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. Санкцията също така е наложена правилно, на основание чл.116, ал.2 от ЗЛЗ, предвиждащ специално наказание за юридическо лице, което извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон, какъвто е и процесният случай. Наказанието е индивидуализирано правилно, в минималния размер, предвиден в закона, като са отчетени липсата на други подобни нарушения и особеностите на случая. Липсват и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните за този вид. Не са налице и някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на процесното неизпълнение. Напротив, санкционираното дружество е сключило валиден договор /т.нар. „споразумение“/, в който достатъчно ясно са посочени клиничните пътеки, изпълнението на които е било предоставено на дружеството-наемател, но въпреки това процесните медицински дейности са били извършвани и от „МБАЛ-Шумен“ в нарушение на нормативните изисквания и то през един продължителен период от време, по отношение голям брой пациенти. При това положение не би могло да се счете, че се касае за маловажен случай. Обстоятелството, че впоследствие /на 01.06.2015г./ е било сключено ново споразумение, с което извършването на дейностите по КП№59 и №60 е било предоставено на дружеството-жалбоподател, е без правно значение, тъй като се касае за последващо поведение, осъществено след констатирането на нарушението, което не би могло да обуслови отпадането на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Липсата на данни за риск или опасност за живота и здравето на хората в резултат от нарушението не би могло да бъде отчетена в тази връзка, тъй като се касае за формално нарушение, което не е свързано с причиняването на вредни последици.

При това положение съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление. Същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление НП-27-167/20.10.2015г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“-гр.София, с което на „Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен” АД-гр.Шумен, ЕИК:127521092, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.116, ал.2 от Закона за лечебните заведения, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 8000.00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: