Р Е Ш Е Н И Е

59/1.2.2016г. ,, гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Надежда Кирилова

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 2567 по описа на ШРС за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 15-0869-002334 от 24.11.2015г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Г.Й.Г., ЕГН ********** *** са наложени две административни наказания, съответно “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП и “глоба” в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9 /девет/ месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно

В проведените по делото съдебни заседания същият се явява лично и с упълномощен процесуален представител, като поддържат жалбата на изложените в нея съображения, както и излагат допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В писмени бележки излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Г.Й.Г. на 19.11.2015г. около 22.40 часа управлявал собствения си лек автомобил марка “Ситроен Берлинго” с белгийски регистрационен № 1JKV444, като се движел по ул.”Климент Охридски”, в посока „Алеко Константинов“. На кръстовището с бул „Симеон Велики”, в близост до магазин „Биохимия“ водачът не спрял на пътен знак Б-2, задължаващ водача да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство пътни превозни средства. Това обстоятелство било възприето от свидетелите И.П.Д. и П.Г.М., които по същото време извършвали проверка за спазване на пътен Б-2 в същия пътен участък. На жалбоподателя му били поискани документи за самоличност, след което била извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARBB – 0004, електронният екран на което отчел в дъха на жалбоподателя 1.1 промила алкохол в 22.46 часа, проба № 04160 Пробата била показана на жалбоподателя, след което му бил му издаден талон за медицинско изследване № 0436470, но същият не се явил за даване на кръвна проба за изследване до указания в талона срок – 00.10 часа на 20.11.2016г. Това обстоятелство било отразено от дежурен лекар в ЦСМП при „МБАЛ“ – гр.Шумен – д-р М. П.. За констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков № 276127 от 19.11.2015г. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния са нарушени разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като същият е посочил под формата на възражения, че е съгласен книжката и талона да бъдат оставени. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 15-0869-002334 от 24.11.2015г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Г.Й.Г., ЕГН ********** *** са наложени две административни наказания, съответно “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП и “глоба” в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9 /девет/ месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.П.Д. и на свидетелят П.Г.М., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите И.П.Д. и П.Г.М. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. По делото като свидетели са разпитани и лицата К.К.Н., Й.В.В. и Л.М. Х., но съдът счита, че показанията на свидетелите Й.В.В. и Л.М. Х. следва да бъдат кредитирани частично, доколкото същите са противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. Освен това, съдът намира основание да кредитира показанията на посочените трима свидетели частично и поради близките отношения на същите с жалбоподателя. Това до голяма степен прави показанията и на тримата прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, по отношение на нарушението по пункт първи от наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посоченият акт за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. От доказателствата по делото и по-конкретно от разпита на актосъставителя И.Д. и на свидетеля П.М. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е спрял на пътен знак Б-2, указващ на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на стоп - линията, очертана с пътна маркировка, или на линията, на която е поставен знакът, когато стоп-линия не е очертана. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Жалбоподателят оспорва обстоятелството, че е извършил посоченото в акта и наказателното постановление административно нарушение, изразяващо се в неспиране на стоп линията, като твърди, че не е спрял, понеже знакът е поставен на такова място, че не е видим. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.К.Н., Й.В.В. и Л.М. Х. не установяват фактическа обстановка, различна от изложената по-горе, доколкото свидетелите в съдебно заседание заявяват, не са очевидци на процесното нарушение. В тази връзка, съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, визирано в разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Нарушението е достатъчно точно и ясно описано в акта за установяване на административното нарушение, поради което съдът намира, че актосъставителят правилно е издирил и посочил нарушената законова разпоредба. За нарушение, изразяващо се в неспиране на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство” административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП предвиждаща за водача административно наказание „глоба” в размер на 20 лева. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки „глоба” в нейния абсолютен размер.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление като нарушена, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на проверката Г.Г. е управлявал МПС след употреба на алкохол, констатирана с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARBB – 0004, електронният екран на което в 22.46 часа отчел наличие на алкохол в дъха на жалбоподателя в размер на 1.1 промила, проба № 04160, както и, че пробата е показана и видяна от жалбоподателя, след което му бил издаден талон за медицинско изследване № 0436470, но същият не се явил за даване на кръвна проба за изследване до указания в талона срок – 00.10 часа на 20.11.2016г. Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който отново следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. От показанията на актосътавителя И.Д. е видно, че по време на проверката водачът лъхал на алкохол. Освен това, от показанията на свидетелите И.Д. и П.М. става ясно, че същият е бил изпробван с техническо средство, както и че след получаване на издадения му талон за медицинско изследване, същият не се явил за даване на кръвна проба за изследване до указания в талона срок – 00.10 часа на 20.11.2016г., а по-късно, поради което не изпълнил предписанието за медицинско изследване. Това обстоятелство се удостоверява и с подписа на д-р М. П. - дежурен лекар в ЦСМП при „МБАЛ“ – гр.Шумен в издадения талон за медицинско изследване № 0436470, а именно: “Лицето не се е явило в указания в талона срок“. Освен това, от приложеното по делото заверено копие от амбулаторен журнал на ЦСМП при „МБАЛ“ – гр.Шумен, където под № 282 от дата 20.11.2015г. е записан Г.Й.Г., става ясно също, че лицето /жалбоподателя/ не се е явило в указания срок до 00.10 часа на 20.11.2015г. Настоящият съдебен състав счита, че показанията на техническото средство установяват съдържание на алкохол у жалбоподателя /водач на МПС/ над наказуемите 0,5 промила – т.е. относно наличието на алкохол в кръвта на водача в порядъка от 0,5 до 1,2 промила, представлява административно нарушение на водач на МПС. От материалите по делото по категоричен начин е установено, че именно жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка “Ситроен Берлинго” с белгийски регистрационен № 1JKV444 по времето и мястото на вмененото му административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като съдържанието на алкохол в издишания въздух на жалбоподателя -нарушител е доказана посредством техническото средство “Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARBB – 0004. Видно от представеното по делото заверено копие на писмо № 3286Р – 24036/11.12.2015г. на Директора на ГДНП, ведно с приложен към него списък на преминали последваща проверка средства за измерване – анализатори на алкохол в дъха тип „Дрегер Алкотест 7501“ на 04.11.2015г. е извършена последваща проверка и техническото средство, използвано в конкретния случай с № ARBB – 0004 и е било годно към датата на извършване на проверката по процесното дело – 19.11.2015г. Същевременно по делото не са събрани доказателства, свидетелстващи за наличието на уважителни причини, поради които в конкретния случай жалбоподателят не е дал в срок кръв за химическа експертиза. Следователно жалбоподателят сам се е лишил от възможността да докаже, че концентрацията на алкохол е в допустимите норми, поради което остават за важат резултатите от стойностите, измерени с техническото средство. Също така съдът намира, че установените от техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” не могат да са в причинна връзка с извършените на жалбоподателя манипулации от зъболекар, доколкото същите са приключили часове преди момента на проверката. Освен това от показанията на свидетеля Ленин Х. става ясно, че жалбоподателят преди проверката процесната вечер е употребил алкохол под формата на жабурене, което е достатъчно за проникване на алкохол в кръвта през устната кухина. Ето защо съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като бидейки водач на МПС е бил длъжен да не го управлява под въздействие на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1 от ЗДвП., съгласно която “Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух“. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” и кумулативното предвидено наказание “лишаване от право да управлява МПС” над минималния, предвиден в закона размер, като не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил само еднократно наказван за нарушение на ЗДвП, и то преди повече от 13 години – 29.04.2002г., то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно - наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. В този смисъл съдът съобрази, че двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си.

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение и наказателното постановление следва да бъде отменено поради липса на мотиви от страна на административно-наказващият орган за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно -наказващият орган няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява маловажен случай и да изложи съображенията си за неприлагане на чл.28 от ЗАНН като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен. При проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд също има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН /арг. от Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2007г./. Съобразно текста на Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2007г., когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за неприложението на чл.28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т. е. преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление от гледище на нормата на чл.28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в смисъл дали има или няма мотиви за неприложението на текста. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че липсата на мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН, не е съществен порок, който да доведе до отмяната на обжалваното решение.

Настоящият съдебен състав не споделя твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Последната разпоредба е относима за случаите, при които извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. За конкретното административно нарушение и съобразно установените по делото фактически обстоятелства свързани с него, не са изводими предпоставки за квалифицирането му като маловажен случай, по смисъла на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се доказват допълнителни смекчаващи обстоятелства, извън това нарушението да е първо по ред, които в съвкупност да обуславят по-ниска неговата обществена опасност от обичайната за този вид административни простъпки. Касае се за нарушение, чиято съставомерност не е обусловена от настъпването на вреди, тъй като такива не се предвиждат в състава на същото, следователно и са ирелевантни, като за осъществяването му е достатъчно да се констатира управление на ППС под въздействие на алкохол с концентрация над 0.5 до 1.2 промила. Деянието - управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила, само по себе си застрашава сериозно обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата и подлежи на санкциониране, съгласно чл.174, ал.1 ЗДвП, без да е необходимо да са настъпили някакви вредни последици. Не е предвидено наказание единствено за случаите, в които концентрацията на алкохол в кръвта е под 0,5 промила, т.е. прието е, че това е допустимата концентрация на алкохол в кръвта, която не оказва негативно въздействие върху водача. В конкретния случай обаче е установено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,01 промила, т.е. наличието на алкохол в кръвта на жалбоподателя - водач въобще не е към минималния размер, а е към максималния размер, като това деяние, само по себе си, се характеризира с висока степен на обществена опасност, поради повишеният риск от извършваната дейност, както за другите участници в движението, така и за самия нарушител. Ето защо настоящият съдебен състав, намира че фактическите обстоятелства свързани с конкретния казус, не указват маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид интензитета на този вид административни нарушения, с оглед създаването на гаранция за опазване животът и здравето на участниците в движението по пътищата и опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и с цел постигане на превантивната и възпитателна цел на извършеното нарушение.

На следващо място, съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт първи - да бъде потвърдено, по пункт втори – да бъде изменено, като само административното наказание „глоба“ да бъде намалено от 850 /осемстотин и петдесет/ лева на 500 /петстотин/ лева, а наказанието “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” да бъде намалено от 9 /девет/ месеца на 6 /шест/ месеца.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0869-002334 от 24.11.2015г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР – гр.Шумен, в частта по пункт първи, с която на Г.Й.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.183, ал.2, т.3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, като правилно и законосъобразно.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0869-002334 от 24.11.2015г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР – гр.Шумен, в частта по пункт втори, с която на Г.Й.Г., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 850 /осемстотин и пет/ лева и “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 9 /девет/ месеца, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 850 /осемстотин и пет/ лева на 500 /петстотин/ лева, а срока на наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” от 9 /девет/ месеца на 6 /шест/ месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: