Р Е Ш Е Н И Е
78/11.2.2016г., гр.
Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На двадесет и първи януари 2016
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 2622/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от “Теленор България” ЕАД-гр.София срещу Наказателно постановление № В-036644/27.10.2015г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за необосновано и недоказано, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло същото.
В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок /видно от пощенското клеймо на плика, с който е изпратена жалбата, с дата на изпращане-16.11.2015г./, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин за продажба на мобилни телефони, аксесоари и далекосъобщителни услуги, намиращ се на бул.”Велики Преслав” №6 в гр.Шумен. На 09.05.2014г. потребителката И.Р. от гр.Шумен сключила договор за лизинг с дружеството-жалбоподател, по силата на който й бил предоставен мобилен телефон марка „Huawei Asend Y320”. На 29.07.2015г. същата предявила рекламация по повод телефона поради проявен дефект. Бил оформен сервизен протокол №201347563/30.07.15г., в който като описание на повредата било отразено: „копчетата не работят добре“, а като особени белези на телефона при приемането- „надраскан екран, следи от удар“. На 30.07.2015г. дружеството издало Протокол за ремонт №201347563, в който в графа „забележки при приемане на телефона в Централен сервиз“ отново било записано, че същият е с драскотини и удари. С посочения протокол било прекратено гаранционното обслужване поради наличие на корозия на основната платка и размити стикери за влага. На 05.08.2015г. потребителката се явила в магазина, където установила, че телефона не е отремонтиран и отказала да го приеме, след което подала потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. В тази връзка на 28.08.2015г. от Н.И.Й.- инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която било установено, че твърденията в жалбата отговарят на истината. Във връзка с проверката било депозирано становище от дружеството, в което се потвърждавал отказа за гаранционно обслужване, тъй като при разглобяването на устройството в оторизиран сервиз сервизният специалист е констатирал наличие на корозия по основната платка, включително и по конектора за сензорния панел, което свидетелствало за неправилна експлоатация от страна на потребителя. Във връзка с тези констатации на 04.09.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило задължението си, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора за продажба. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за неизпълнение на задължение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Н.И.Й. и В.К.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с този договор. Срокът за това е установен във втората алинея на цитираната норма, а именно-един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния телефонен апарат, а не за продажба. В практиката си обаче ШАС приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява „потребител” по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор (Решение по КАНД№823/2014г. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а напротив- потребителката е получила изричен отказ. Санкционираното дружество основава отказа си на общите условия за предоставяне на търговска гаранция, указани на гърба на гаранционната карта, според които гаранционно обслужване се отказва в случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени лица или други външни въздействия в противоречие с изискванията на производителя. Действително, по делото са приложени разпечатки на цифрови снимки на мобилен телефон със следи от влага. Липсват обаче доказателства, че повредата е причинена от намокряне или друго увреждащо външно въздействие. При приемането на телефона в магазина не са били констатирани следи от намокряне, нито корозия по основната платка, въпреки че на устройството е бил извършен оглед. При това положение е възможно телефонът да е бил намокрен след приемането му за ремонт. Не може да бъде споделено становището, изложено в депозираната от жалбоподателя жалба, че сервизният протокол се съставя от служител без необходимата техническа компетентност и без апаратът да се отваря. При тази организация на работа за потребителя е невъзможно да установи дали действително са били налице условията за отнемане на гаранцията или апаратът е намокрен след предявяването на същата. По изложените съображения, доколкото липсват доказателства, че апаратът е бил подлаган на влага преди момента на предявяване на рекламацията, съдът намира, че не са били налице условията за отнемане на гаранцията според предоставените на потребителя гаранционни условия, още повече, че не е доказана и връзката на конкретната повреда с претендираното намокряне. Това становище се споделя и в практиката на ШАС. В решението по КАНД№70/2014г., касаещо сходен случай, се приема за правилно виждането на районния съд, че към момента на предявяване на рекламацията от страна на потребителя няма данни процесната стока да е била намокрена. Възможно е действително след отваряне на апарата да е имало следи от течност във вътрешността му, но не е изключено тази течност да е попаднала и в момента на транспортиране на стоката. В посоченото решение се приемат за правилни изводите на съда, че към момента на предявяване на рекламацията няма данни в стоката да е попаднала течност, както и че не е посочено кога стоката е била намокрена и налице ли е причинно следствена връзка между намерената течност и дефекта. Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена санкция по реда на чл.222а от с.з.
При извършената служебна проверка съдът
установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Описанието
на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да
разбере какво нарушение му е вменено. Неоснователни са твърденията, че е неясно
коя дата е счетена за дата на извършване на нарушението. В наказателното
постановление изрично е посочено, че санкционираното дружество „е в нарушение
на чл.113, ал.1 от ЗЗП от 05.08.2015г.“.
Действително, посочената дата предхожда изтичането на законоустановения срок за
изпълнение на процесното задължение, а именно-един месец след датата на
предявяване на рекламацията. На посочената дата обаче потребителката е получила
изричен отказ от страна на дружеството да изпълни задължението си, при което
следва да се счете, че датата на извършване на нарушението е определена
правилно, още повече, че изпълнение не е последвало и до издаването на
наказателното постановление. Санкционната норма също така е определена
правилно, като наказанието е наложно на основание чл.222а от ЗДП, предвиждащ
специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.113 от
с.з., какъвто е и процесният случай.
Не са налице основания случаят
да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се
отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив,
дружеството-жалбоподател не е изпълнило процесното си задължение не само в
законоустановения срок, но и изобщо, при което не са налице основания за
приложението на посочената разпоредба. Основателни са обаче възраженията, че
размерът на наложената санкция е твърде висок. Съдът намира, че наличието и на
други нарушения от вида на процесното, само по себе си, не обосновава
налагането на санкция в максимален размер, поради което и с оглед особеностите
на случая намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в размер малко над минималния, предвиден в закона, а
именно 600 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
Изменя наказателно постановление № В-036644/27.10.2015г. на директора
на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на “Теленор България”
ЕАД-гр.София с ЕИК: 130460283, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на
потребителите, административно наказание „имуществена санкция“ от 3000 на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд
по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: