Р Е Ш Е Н И Е
40/21.1.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2625 по описа на ШРС за 2015г.,
За да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № В - 036639/27.10.2011г. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със
седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Теленор
България” ЕАД, гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева на основание чл.222А от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
във вр. чл.113, ал.1 от ЗЗП. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си
за това в жалбата.
В съдебно
заседание дружеството - жалбоподател не се явява лично и не изпраща процесуален представител.
За Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със
седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява процесуален представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател “Теленор България” ЕАД, гр.София, представлявано от С.-Е.В.,
гражданин на Норвегия извършва търговска дейност в стопанисвания от него
магазин „Теленор“ за продажба на мобилни телефонни апарати и аксесоари към тях,
находящ се в гр.Шумен, ул.”Ст. Чилингиров” № 2. На 05.08.2015г. е извършена
проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, гр.Шумен, по повод
постъпила потребителска жалба от Г.П.Ч. с Вх. № В – 03 - 1801 от 28.07.2015г.
за отказ от гаранционно обслужване на мобилен телефон марка “Alcatel”, модел „One Touch Pop C7“. В хода на проверката в
търговския магазин било установено, че на 27.08.2014г. потребителят Г.П.Ч. от
гр.Шумен получил от посочения магазин по силата на договор за лизинг мобилен
телефон марка “Alcatel”, модел „One Touch Pop C7“. На 20.07.2015г. потребителя Ч. предявил рекламация по повод телефона поради
проявен дефект. Бил оформен протокол за Сервизна поръчка № 501681512, в който
като описание на повредата било отразено: „рестартира се, дисплея се замазва“,
а като описание на състоянието на телефона при приемането – „белези, следи от
удари, мръсен, надраскан“, като не е описано състоянието на стикера за влажност.
На 24.07.2015г. дружеството издало Решение за рекламация към посочената
сервизна поръчка, с което се изразявало становище, че рекламацията е
неоснователна, а гаранцията е отказана. Решението било основано на Протокол за
ремонт № 201344253/21.07.2015г., с логото на „Теленор“, но без подпис и печат,
в който като забележки при приемането на телефона в централен сервиз се сочи:
„удари, драскотини, замърсен“, като към тези забележки няма описано състояние
на стикера за проникване на влага. Освен това, по-долу в цитирания протокол
като забележки е описано: „прекратено гаранционно обслужване, поради наличие на
корозия по платката на конектора на дисплея, силно замърсен, реагирал стикер,
невъзможен ремонт“, поради което изделието не можело да бъде прието за гаранционен
ремонт. Тъй като апаратът бил върнат на потребителя неотремонтиран, на 28.07.2015г.
Ч. подал потребителска жалба в КЗП-РД-Варна,
звено Шумен. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен
протокол № К - 0218693 от 05.08.2015г. За изясняване на обективната истина на
търговеца било дадено писмено разпореждане, обективирано в цитираният
констативен протокол, да представи в офиса на Комисията за защита на
потребителите в гр.Шумен становище по потребителската жалба и доказателства относно
твърдението, че при приемането на телефона за рекламация на 20.07.2015г. е бил мокрен
с реагирал стикер за проникване на влага. От страна на търговеца на
21.08.2015г. са били представена следните писмени документи, както следва:
Становище по потребителска жалба В – 03 - 1801 от 28.07.2015г., Сервизен
протокол, Протокол за ремонт от 21.07.2015г. и Протокол за ремонт от
24.07.2015г. Впоследствие
била извършена и проверка по документи и проверяващите установили, че
търговецът не е привел в едномесечен срок от предявяване на рекламацията
стоката в съответствие с договора за покупко - продажба. За това на 21.08.2015г.
на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № К - 036639, като актосъставителят е описал тези свои констатации и
квалифицирал нарушението като такова по чл.113, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, а именно: търговеца не е изпълнил административното си
задължение да приведе в съответствие стоката с договора за продажба съгласно
чл.113, ал.1 от ЗЗП, като на 21.07.2015г. с протокол за ремонт е отказал да я
приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Актът за
установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на упълномощено
лице от дружеството – жалбоподател и
подписан от него без
възражения. Впоследствие дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното
си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В
- 036639/27.10.2011г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр.Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Теленор България” ЕАД,
гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на
основание чл.222А от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, във вр. чл.113,
ал.1 от ЗЗП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителят В.К.Г. и на свидетелят Н.И.Й. – свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й.
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Съгласно
разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ когато потребителската
стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в
съответствие с договора за продажба, а в ал.2 на цитираната правна норма се установява срока
за това - привеждането
на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно ал.4 на
същата норма. От друга страна, съдържанието на задължението по чл.113, ал.1 от ЗЗП е
дефинирано в разпоредбата на чл.104, ал.4 от цитирания закон, от която става
ясно, че привеждането в съответствие с договора за продажба става чрез поправка
или ремонт на потребителската стока, когато има несъответствие между тях.
Дружеството - жалбоподател
несъмнено има качеството „продавач“ по смисъла на нормата чл.104,
ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята
търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски
стоки. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на
процесния телефон, а не за продажба. В практиката си обаче Административен
съд – гр.Шумен
приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на
устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на
всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят
представлява „потребител“ по смисъла на §
13, т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната
технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност -
и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на
търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор /в т. см. Решение по КАНД № 823/2014г. по описа на
ШАС и др./.
Предвид изложеното
съдът намира, че по силата на чл.113,
ал.1 и ал.2
от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един
месец. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
дружеството-жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а напротив - потребителят е
получил изричен отказ. Санкционираното дружество основава отказа си на общите
условия за предоставяне на търговска гаранция на „Теленор България“ ЕАД, които са
неразделна част от гаранционната карта, според които дружеството не осигурява
гаранция в случай на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане,
удар, проникване на влага, намокряне и други външни въздействия. Липсват обаче
доказателства, че повредата е причинена от намокряне или друго увреждащо външно
въздействие. При приемането на телефона в магазина не са били констатирани
следи от намокряне и в съставената сервизна поръчка не е отразено, че стикерът
за влага е активиран, въпреки,
че на устройството е бил извършен оглед. При това положение е възможно
телефонът да е бил намокрен след приемането му за ремонт. Не може да бъде
споделено становището, изложено в депозираната от санкционираното дружество
жалба, че е невъзможно при приемането на телефона да бъде констатирано
състоянието на индикатора за влага, тъй като нанесените щети по платки, кабели,
активиран стикер за влага и други части от вътрешността на апарата могат да
бъдат установени единствено от компетентни лица в оторизиран от производителя
сервиз. При тази организация на работа за потребителя е невъзможно да установи
дали действително са били налице условията за отнемане на гаранцията или
апаратът е намокрен след предявяването на същата. По изложените съображения,
доколкото липсват доказателства, че апаратът е бил подлаган на влага преди
момента на предявяване на рекламацията, съдът намира, че не са били налице
условията за отнемане на гаранцията според предоставените на потребителя
гаранционни условия, още повече, че не е доказана и връзката на конкретната
повреда с претендираното намокряне. Това становище се споделя и в практиката на
Административен съд – гр.Шумен.
В решението по КАНД №
70/2014г. по описа на ШАС,
касаещо сходен случай, се приема за правилно виждането на районния съд, че към
момента на предявяване на рекламацията от страна на потребителя няма данни
процесната стока да е била намокрена. Възможно е действително след отваряне на
апарата да е имало следи от течност във вътрешността му, но не е изключено тази
течност да е попаднала и в момента на транспортиране на стоката. В посоченото
решение се приемат за правилни изводите на съда, че към момента на предявяване
на рекламацията няма данни в стоката да е попаднала течност, както и че не е
посочено кога стоката е била намокрена и налице ли е причинно следствена връзка
между намерената течност и дефекта. Също така
в практиката си Административен съд – гр.Шумен изрично приема, че задължението
по чл.113,
ал.1 от ЗЗП възниква както когато се касае за дефект на стоката, който е
съществувал към момента на продажбата и се е проявил впоследствие, така и
когато се касае за повреда, която е настъпила при обичайна експлоатация на
стоката и която следва да бъде отстранена от търговеца /арг от Решение № 145/2015г. по КАНД № 116/2015г. по описа на
ШАС и др./.
Както беше посочено по-горе, в случая липсват убедителни доказателства, че
повредата е настъпила при обстоятелства, различни от обичайната употреба на
апарата, при което и не е било налице основание за отказ от гаранционно
обслужване. Това становище е споделено и в решението по КАНД № 92/2013г. на ШАС, в което
се посочва, че разпоредбата на чл.108
от ЗЗП не променя с нищо задължението на търговеца по чл.105
от ЗЗП, което той е длъжен да изпълнява в срок до 2 години от доставянето
на стоката. В разглежданият случай е прието, че релевантните факти, обуславящи
ангажирането на административно -
наказателната отговорност на търговеца,
са безспорно установени - налице е надлежно предявена рекламация, като
търговецът неправилно е анулирал гаранцията, вместо да приведе потребителската
стока в съответствие с договора. Сочи се също, че условията, при които не се
признава гаранцията, са изброени в гаранционната карта, но по делото тяхното
наличие не е несъмнено установено. В цитираното решение Административен
съд – гр.Шумен
приема изрично, че търговецът е следвало да ангажира доказателства, че апаратът
е бил в състояние, изключващо гаранцията към момента на предявяване на
рекламацията, което не е сторено а напротив - телефонът е приет от
служителя на дружеството - нарушител без забележки и констатации в тази насока.
Ето защо,
поради всичко изложено по-горе
и предвид установената в настоящия съдебен район практика съдът приема, че
търговецът е дължал привеждането на стоката в съответствие с договора за
продажба в законоустановения срок, като с неизпълнението на това задължение е
осъществил вмененото му нарушение по чл.113,
ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно му е наложена имуществена
санкция по реда на чл.222а от ЗЗП.
За
неизпълнение на разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП санкционната разпоредба на
чл.222а от ЗЗП предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 1000 лева до 3000 лева. Съдът намира, че по
отношение на това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил
приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно санкционната норма на чл.222а
от ЗЗП.
Също така,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията, направени от
дружеството – жалбоподател, че административно – наказващия орган не е
обосновал размерът на наложената санкция и че е твърде висок. Административно –
наказващият орган е обосновал налагането на санкция в максимален размер с
обстоятелството, че нарушението е четвърто за дружеството - жалбоподател. Наличието
на влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение от вида на
процесното действително представлява основание за налагане на наказание над
минималния размер, като съдът намира, че това обстоятелство обусловя налагането
на максимална санкцията, доколкото установеното административно нарушение е за
пореден път и доказателство за това са приложени. Ето защо което съда счита, че
определения максимален размер е основателен и мотивиран.
Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в
процесния случай не може да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че Закона за защита на потребителите регулира
отношенията между търговец и потребител и неговата цел основно е да гарантира
правата на потребителите. Не са
налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило
процесното си задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при
което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба. Също
така, процесното нарушение не покрива по никакъв начин и един от най - важните
критерии при определяне на нарушението като маловажно, а именно липсата или
незначителност на вредните последици, тъй като ноторно известен е фактът за
нуждата от мобилен телефон.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
В - 036639/27.10.2011г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр.Варна към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Теленор България” ЕАД,
гр.София, с ЕИК
140460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к „Младост“ 4,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от С.-Е.В., гражданин на Норвегия е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание
чл.222А от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, във вр. чл.113, ал.1 от ЗЗП,
като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: