Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2643/15г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от С.Й. ***, срещу Наказателно постановление № 17/26.11.2015г. на началника на сектор КП, РУ-гр.Шумен към ОД на МВР- гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.45, ал.3, вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето. Жалбоподателката счита, че не е извършила административно нарушение, както и че размерът на наложената санкция е твърде висок, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателката е майка на лицето Г.И.Г., роден на ***г. На 28.10.2015г. около 01,30 часа, последният се намирал на пл.”България” в гр.Шумен, заедно с един свой приятел. Същите били забелязани от полицейски служители, които извършили проверка и установили, че и двамата не са навършили осемнадесет години. Жалбоподателката била уведомена за това и се явила в управлението, където непълнолетният й бил предаден. На същата дата на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че не е придружила или не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за придружител на непълнолетния си син на обществено място след 22,00 часа. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 26.11.2015г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 300,00 лв. за извършено нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите Р.Н.Ш. и А.В.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели. Същите са последователни, логични и безпротиворечиви, като за съда не съществуват основания за съмнение в тяхната достоверност. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: От показанията на свидетелите се установява по несъмнен начин, че на посочената дата около 01,30 часа непълнолетният Г.Г. се е намирал на обществено място-обстоятелство, което поначало не се оспорва от страна на жалбоподателката. Според разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето родителите са длъжни да придружават на обществени места след 22,00 часа децата си, които са навършили 14-, но не са навършили 18- годишна възраст. Изключение е допуснато в ал.4 на същата разпоредба, според която ако родителите не могат да придружат детето си, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 часа. В случая жалбоподателката несъмнено не е придружавала сина си на посоченото място. Липсват доказателства също така последният да е бил придружаван от пълнолетно лице. Разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗД изисква непълнолетното лице да бъде придружавано от пълнолетно лице, осигурено от родителите, а чл.8, ал.7 от с.з. задължава последните да удостоверяват качеството на придружителя на детето по ал.4 по ред, определен с наредбата по чл.5б, ал.2, а именно- Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места. В случая безспорно е липсвало лице, осигурено от родителя на Г. за негов придружител, като същият е бил придружен само от друг непълнолетен. При това положение съдът намира, че жалбоподателката действително е извършила вмененото й административно нарушение, за което правилно и законосъобразно е санкционирана с обжалваното наказателно постановление. Не могат да бъдат счетени за основателни доводите, изложени в жалбата, че нарушителката не е знаела, че синът й е на обществено място, а е мислела, че нощува в дома на роднини. На първо място, посочените твърдения не са подкрепени с никакви конкретни доказателства и се явяват голословни. На следващо място, от самите твърдения на жалбоподателката е видно, че същата е очаквала синът й да се прибере късно през нощта, при което отново би било налице аналогично нарушение. При това положение не би могло да се счете, че са налице някакви обстоятелства, които да обусловят отпадането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Разпоредбите, които са били нарушени, са посочени правилно. Административно нарушение от вида на процесното е налице при осъществяването на съставите както на третата, така и на четвъртата алинея на чл.8 от ЗЗД, тъй като непридружаването на детето или неосигуряването на придружител, взети поотделно, не могат да обусловят реализирането на административнонаказателна отговорност, при което правилно е посочено, че са били нарушени и двете посочени алинеи. Наказанието е определено в минималния размер, предвиден в закона, поради което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Действително, нарушението е извършено сравнително кратко време преди синът на жалбоподателката да навърши пълнолетие. Същият обаче се е намирал на значително разстояние от дома си и то много след 22,00 часа, при което не са налице условията за приложението на посочената разпоредба, още повече, че липсват каквито и да било извинителни обстоятелства за присъствието му по това време на обществено място.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 17/26.11.2015г. на началника на сектор КП, РУ-гр.Шумен към ОД на МВР- гр.Шумен, с което на С.Й. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 45, ал.3 от ЗЗД е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: