Р Е Ш Е Н И Е

151/14.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2741 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №72/10.12.2015 год. на Началник Сектор „Охранителна полиция“, РУ Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.218б от НК, във вр. с чл.197, т.2, предл. първо от НК, във вр. с чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК на Р.Е.Б., с ЕГН**********,*** е наложена “глоба” в размер на 100 /сто/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление, като счита, че осъщественото от негова страна деяние следва да бъде квалифицирано като деяние по чл.207 от НК, а не като такова по чл.194 от НК.

За ОД на МВР - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора и по жалбата, с изключение на изложените в съпроводителното писмо от 22.12.2015 год.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.09.2015 год. около 18.00 часа лицето Е.М.Р. посетила паметник „1300 години България“, като се намирала в близост до спортните уреди, намиращи се до „Информационния център“. В тази връзка закачила на успоредката чантичката си, в която носела сумата от 20 лева, слушалки за мобилен апарат „Nokia“, мобилен апарат „Samsung Galaxy Grand Neo“ с поставени на същия силиконов калъф и карта памет 2 ГБ. Около 18.15 часа Р. си тръгнала, като забравила чантата си на успоредката. След няколко минути си спомнила за забравената вещ и се върнала, но същата липсвала. Направила опит да се свърже с мобилния си телефон, но същия бил изключен.

През това време жалбоподателят Р.Е.Б. се разхождал в билзост до посоченото место, като минавайки покрай успоредката забелязал закачената на нея чанта. Отворил същата и взел намиращите се вътре слушалки за мобилен апарат „Nokia“ и мобилен апарат „Samsung Galaxy Grand Neo“ с поставени на същия силиконов калъф и карта памет 2 ГБ. След като отнесъл вещите в дома си нарушителят започнал да използва телефона, като поставил в него своя СИМ карта с №**********. В обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство Б. признава, че е взел посочените вещи, но отрича да е вземал чантата и сумата от 20 лева. След разкриване на деянието жалбоподателят е предал доброволно вещите, като същите били върнати на техния собственик.

Въз основа на постъпила тъжба от пострадалото лице е било образувана преписка вх.№2455/2015 год. по описа на ШРП. С оглед на обстоятелството, че стойността на вещите, предмет на деянието е 270 лева с Постановление от 21.10.2015 год. прокурор при ШРП е отказал да образува наказателното производство, като е изпратил материалите на РУ-Шумен, с указание за налагане на административно наказание по реда на чл.218б, ал.1 от НК. За констатираното нарушение на основание чл.218б от НК е съставен акт за нарушение с бланкетен №483211 от 23.11.2015 год., като актосъставителят е счел, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.197, т.2, предл. първо от НК, във вр. с чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Актът е съставен в присъствието нанарушителя и подписан от него, като същият е посочил под формата на възражения, че не е отнемал вещи, а ги е намерил на посоченото место. Впоследствие се е възползвал и от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, в които излага отново становището си по правната квалификация на деянието. Въз основа на така съставеният акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №72/10.12.2015 год. на Началник Сектор „Охранителна полиция“, РУ Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.218б от НК, във вр. с чл.197, т.2, предл. първо от НК, във вр. с чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК на Р.Е.Б., с ЕГН**********,*** е наложена “глоба” в размер на 100 /сто/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и от приобщените на основание чл.283 от НПК материали, съдържащи се в преписка вх.2455/2015 год. по описа на ШРП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че нарушителят е осъществил от субективна и обективна страна състава на визираното в акта и наказателното постановление престъпление по чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Същият не оспорва факта, а и от материалите, приложени по делото и по преписка вх.2455/2015 год. по описа на ШРП става ясно, че Б. е отнел намиращите се в закачената на спортния уред чужди движими вещи- слушалки за мобилен апарат „Nokia“, мобилен апарат „Samsung Galaxy Grand Neo“ с поставени на същия силиконов калъф и карта памет 2 ГБ, като е имал намерение противозаконно да ги присвои. В подкрепа на този извод са действията на нарушителя, изразяващи се в използване на слушалките, поставяне в телефона на собствената си СИМ карта и използване на последния в продължение на около 20 дни до разкриване на деянието от органите на РУ-Шумен.

Съдът при преценка на квалификацията на деянието, извършено от подсъдимия, като взе в предвид сравнително ниската стойност на отнетите вещи - 270 лева, обществената опасност на деянието, която съдът преценява като невисока, имайки в предвид, че последиците от него са напълно и доброволно възстановени на пострадалото лице, съдействието, което подсъдимият оказва на органите на досъдебното производство, пълните самопризнания, който дава, макар и обяснявайки действията си в своя полза дават основания същото с оглед на по-ниската степен на обществените последици, да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК, респективно по чл.194, ал.3 от НК. Вземайки в предвид обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатата вещ е била напълно заместена на пострадалото лице, съдът счете за справедливо деянието на жалбоподателя Б. да бъде квалифицирано по чл.197, т.2, предл. първо от НК, във вр. с чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата и в съдебно заседание, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл.207 от НК, а не като кражба. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че вещта, предмет на престъплението е била оставена на обществено место, каквото се явяват спортните уреди в близост до „Информационния център“ на паметника „1300 години България“. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че самото пострадало лице е имало ясна представа и спомен къде точно е оставило чантата си с намиращите се вътре вещи и въпреки, че първоначално я е забравило, много скоро се е върнало, за да я търси именно на спортния уред, на който я е било закачило и е имало реалната възможност да я открие, ако не са последвали действията на подсъдимия. Дори да приемем, че пострадалото лице е забравило вещта, то имайки в предвид обстоятелството, че същата се е намирала на обществено место, а съгласно константната практика на ВКС вземането на забравена вещ на обществено место с намерение да бъде присвоена е кражба, то деянието безспорно се явява съставомерно по чл.194 от НК, а не по чл.207 от НК. В тази връзка е Постановление №6 от 26.06.1971 год. по н.д. №3/1971 г, на Пленума на ВС, Изм. С постановление №7 от 06.07.1987 год., Решение № 575 от 8.05.2014 год. на ВКС по н. д. № 1861/2013 год., III н. о., НК и др.

Административно-наказателната разпоредба на чл.218б, ал.1 от НК предвижда административно наказание глоба в размер от 100 до 300 лева за деяние по чл.194, ал.3 от НК, когато стойността на предмета на престъплението е до две минимални работни заплати за страната, установени към датата н извършване на деянието и ако предмета на престъплението е възстановен или заместен. Видно от материалите по делото стойността на вещите, предмет на престъплението е била 270 лева, а минималната работна заплата за страната към датата на деянието – 21.09.2015 год., съгласно Постановление №139/04.06.2015 год., обнародвано в ДВ бр.42 от 11.06.2015 год. е била 380 лева. В същото време от материалите, приложени по преписка вх.2455/2015 год. по описа на ШРП се установява, че жалбоподателят доброволно е върнал посочените вещи с Разписка от 09.10.2015 год. и същите на 12.10.2015 год. са били върнати на пострадалото лице. С оглед на всичко изложеното съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл.218б, ал.1 от НК, във вр. с чл.197, т.2, предл. пъво от НК, във вр. с чл.194, ал.,3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 НК, като е съобразил и разпоредбата на чл.53 от ЗАНН и като е взел в предвид, че извършването на нарушението и нарушителя са били установени по безспорен начин. При индивидуализацията на административното наказание административно-наказващият орган е наложил санкция в минималния размер предвиден от закона, като е отчел факта, че нарушението е извършено за първи път и е наложил наказанието в съответствие с чл.218б, ал.1 от НК в минималния размер, предвиден от закона.

Съдът не констатира съществени нарушения на императивните разпоредби на ЗАНН при издаването на наказателното постановление, водещи до опорочаването му и повличащи след себе си основание за отмяна.

По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и изготвено в съответствие със законовите разпоредби и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №72/10.12.2015 год. на Началник Сектор „Охранителна полиция“, РУ Шумен към ОД на МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.218б от НК, във вр. с чл.197, т.2, предл. първо от НК, във вр. с чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК на Р.Е.Б., с ЕГН**********,*** е наложена “глоба” в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: