116/1.3.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на трети
февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
Диана Георгиева
при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното
от районния съдия ВАНД № 2787/2015г.
по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
С жалбата си до
съда, „АВС ДИВАС“ ООД, с ЕИК 201576677, с адрес: гр. Шумен, ул. Панайот Волов №
60,вх.1,ет.3,ап.9, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Ж.П. обжалва Наказателно
постановление № 27-2704432 от 15.10.2015г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр. Шумен.
В жалбата са изложени доводи от страна на жалбоподателя за нарушения на материалния
закон и процесуалните правила при
издаване на НП. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно
и незаконосъобразно.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока
по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява
допустима. В открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява упълномощен
представител, който
изцяло поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
представител, който моли съда да потвърди изцяло процесното НП и да остави без
уважение депозираната срещу него, жалба.
ШРС, като прецени
всички събрани доказателства поединично и в тяхната съвкупност и като съобрази
закона, намира жалбата за основателна,
поради следните съображения.
На 25.08 и 26.08.2015г. в обекта
и на 28.08.2015г. в Дирекция „ИТ“ гр. Шумен била извършена проверка от
компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен по
спазване на трудовото законодателство на
„АВС ДИВАС“ ООД гр. Шумен. Обекта, където свидетелите Г.С.К. и В.Ж.И.
извършили проверка бил кафе „Мултифейс“ в гр. Шумен, стопанисван от дружеството
– жалбоподател. От представените
ведомости за заплати и по-конкретно ведомостта за заплати за месец април 2015г.
свидетелите К. и Ж. – главни инспектори
при Д „ИТ“ гр. Шумен, установили, че на лицето Б.Н.К., на длъжност „сервитьор“
не било изплатено начисленото трудово възнаграждение за месец април 2015г. Резултатите
от проверките били обективирани в Протокол за извършена проверка, съставен на
14.09.2015г. и връчен на 16.09.2015г. За
констатираното административно нарушение от страна на дружеството –
жалбоподател в качеството му на работодател, на 16.09.2015г. свидетелката К.
съставила АУАН № 27-2704432 срещу „АВС ДИВАС“ ООД, с ЕИК 201576677, с адрес: гр. Шумен, ул. Панайот Волов
№ 60,вх.1,ет.3,ап.9.
Актосъставителят посочил, че в качеството му на работодател, при осъществяване
на неговата дейност не е изплати на лицето Боряна Николаева Костадинова, с ЕГН **********
на длъжност „сервитьор“ в дружеството, в установените срокове трудовото
възнаграждение за извършената работа за месец април 2015г., като нарушението на
чл.128,т.2 от КТ е извършено на 01.06.2015г. в гр. Шумен. Актът бил съставен в
присъствие на представляващ жалбоподателя и подписан от него със следното
възражение: „На цитираното лице ще бъде изплатено трудовото възнаграждение
веднага и веднага ще донеса документ, удостоверяващ изплащането“.. Жалбоподателят
не се е възползвал и не е депозирал писмено възражение в срока по чл.44,ал.1 от
ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка било издадено наказателно постановление № 27-2704432/15.10.2015г. от
Директора на Дирекция “Инспекция на труда” гр. Шумен, с което на основание
чл.416,ал.5 от КТ, във връзка с чл.414,ал.1 от КТ на „АВС ДИВАС“ ООД, с ЕИК 201576677, с адрес: гр. Шумен, ул.
Панайот Волов № 60,вх.1,ет.3,ап.9, представлявано от В.Д.И., в качеството му на работодател
била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева
за нарушение на чл.128,т.2 от Кодекса на труда.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Г.С.К. и на свидетелката В.Ж.И., както и
от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати нарушения на материалния закон, които водят до неговата отмяна.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Според легалната дефиниция в чл.6 от ЗАНН
"административно нарушение" е това деяние /действие или бездействие/,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Неизпълнението от работодателя на
задължението му по чл.128,т.2 от КТ, не би могло да бъде основание
за ангажиране на административнонаказателната му отговорност при прилагането на
чл.414,ал.1 от КТ, тъй като това задължение не представлява такова от публичен
характер т.е административно задължение, поради което и неизпълнението му не
съставлява административно нарушение по см. на чл.6 от ЗАНН.
Имуществената санкция на дружеството е
наложена заради това, че дружеството работодател не е изпълнило задължението си
по чл.128,т.2
от КТ. Съгласно чл.83 от ЗАНН на юридическите лица и едноличните
търговци могат да се налагат имуществени санкции за неизпълнение на
задълженията им към държавата или общините при осъществяване на тяхната
дейност. В случая е налице неизпълнение на задължение към работник-физическо
лице, но не и неизпълнение към държавата или общината. Чл.128,т.2 от КТ се
намира в Глава шеста „Основни задължения на страните по трудово
правоотношение“, поради което съда, че счита неизпълнението на задължението от
страна на работодателя да изплати трудовото възнаграждение на работници или
служители не може да осъществи състав на административно нарушение.
Неизпълнението на това задължение представлява трудов спор, относно
изпълнението на трудово правоотношение и за решаването на този спор
законодателят е предвидил особен ред. Регламентиран е в Глава осемнадесета на
КТ - чл.357 и сл. от КТ. Аргумент в подкрепа на горното е разпоредбата на
чл.358,ал.2,т.2 от КТ, уреждаща давностните срокове за предявяване на иск.
Изречение второ гласи: "При парични вземания изискуемостта се смята
настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по
надлежния ред". Трудовите спорове се решават от съдилищата по реда на
Гражданскопроцесуалния кодекс, както предвижда чл.360,ал.1 от КТ и намесата на
държавната администрация в гражданско-правни спорове е недопустима. В
Гражданскопроцесуалния кодекс - чл.310 изрично е предвидено исковете за трудово
възнаграждение да се разглеждат по реда на бързото производство. Във връзка с
изложеното следва да се изтъкне следния въпрос: Ако работникът или служителят
извърши нарушение на чл.125 и чл.126 от КТ, тогава контролните органи ще му
наложат ли глоба за административно нарушение. Този пример е красноречив, за да
докаже, че държавата не може да се меси със средствата на административната принуда
и санкция в отношения между равнопоставени субекти – работник и работодател.
Това е така и защото работодателят и работникът сключват трудов договор, а
договор сключват само равнопоставени правни субекти. Поради изложените доводи
съдът, счита, че не е налице административно нарушение и наказателното
постановление следва да се отмени, като издадено в нарушение на материалния
закон.
Освен гореизложеното, съдът
намира, че липсва извършено от страна на дружеството – жалбоподател, нарушение
на чл.128,т.2 от КТ. Съдебната практика по трудови дела е категорична, че
ликвидното и изискуемо трудово възнаграждение е търсимо – като такова то е
регламентирано с нормата на чл.270 от КТ, според която мястото на плащането му
е в предприятието, където се извършва работата, а самото плащане се извършва
лично на работника или
служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.Тази нормативна уредба предполага
и изисква съдействие от работника или служителя за получаване на трудовото
възнаграждение, което ако липсва е типичен случай на забава на кредитора, т. е.
при конкретни факти на напускане на работа от страна на работника, без
предизвестие и преди начисляване и изплащане на трудовото възнаграждение и на
отсъствието му от страната, работодателят не е имал задължение да издирва
работника – той е субекта, който е следвало да потърси трудовото си възнаграждение,
а това явно не е било сторено. Липсват данни и доказателства, работника да е
отправил искане към работодателя или сигнал/жалба в Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Шумен за неизплатеното трудово възнаграждение. Наличието в
настоящият случай на забава на кредитора изключва наличие на извършено от
работодателя, нарушение на чл.128,т.2 от КТ.
Водим от горното и на основание
чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно Наказателно постановление № 27 - 2704432 издадено на 15.10.2015г. от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на АВС ДИВАС“ ООД, с ЕИК 201576677, с адрес: гр. Шумен, ул. Панайот Волов № 60,вх.1,ет.3,ап.9, представлявано от В.Д.И., в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.128,т.2 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено пред
Шуменски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: