Р
Е Ш Е Н И Е
52/27.1.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На двадесети януари през две хиляди и шестнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 2793 по
описа на ШРС за 2015г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 89/11.12.2015г. на Директора на Регионална инспекция по околна
среда и води – гр.Шумен, с което на основание чл.136, ал.2, т.3, предл.2 от Закона за управление на отпадъците
/ЗУО/ на „Пътища“ АД, ЕИК 837035366, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.“Паламара“ № 3, офис 2, представлявано от Г.С.Г., е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/, за
нарушение по чл.35, ал.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр.
чл.35, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците /обн. ДВ бр.53 от
13.07.2012г./. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното постановление незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, поради нарушения на процесуалните правила при неговото
постановяване и нарушение на материалният закон.
В съдебно заседание не се явява представляващия
дружеството - жалбоподател, а изпраща упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага
допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на Регионална
инспекция по околна среда и води – гр.Шумен - административно-наказващия орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Освен
това, депозира писмени бележки, в които излага съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател
„Пътища“ АД, ЕИК 837035366 е със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.“Паламара“ № 3, офис 2 и се представлява от изпълнителния директор Г.С.Г..
На 22.07.2015г. била извършена планова проверка
на дружеството - жалбоподател „Пътища“ АД от длъжностни лица към Регионална
инспекция по околна среда и води, по повод Заповед № РД – 221/21.07.2015г. на Директора
на Регионална инспекция по околна среда
и води – гр.Шумен. В хода на проверката и извършения оглед било установено, че
до 13.07.2015г. дружеството - жалбоподател „Пътища“ АД притежавало разрешителен
документ за дейност с отпадъци № 15 – ДО – 140 – 02 от 04.07.2012г., със срок
на действие до 22.08.2017г. за следните дейности: С – събиране, Т –
транспортиране и R 10 –
оползотворяване на отпадъци с кодове 17 01 01 – бетон; 17 01 02 – тухли; 17 01
03 – керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия; 20 02 02 - - почви и
камъни; 17 05 06 – изкопни земни и керамични изделия; 20 02 02 – почви и
камъни; 17 05 06 – изкопни земни маси, различни от упоменатите в 17 05 05.
Освен това, проверяващите длъжностни лица констатирали, че на основание
Разрешителният документ дружеството е имало право да извършва на площадка № 2
/кариера Мътница/ дейности по събиране, транспортиране и предварително
съхраняване на отпадъци с кодове 10 12 05, 17 03 02, 17 05 02, 17 05 06, 17 01
07, както и дейност по оползотворяване /R 10/
на отпадъци с кодове 17 01 01, 17 01 02, 17 01 03, 20 02 02, но че цитираният
документ е прекратил действието си на 13.07.2015г. на основание § 6, ал.1 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за управление на отпадъците
/ЗУО/, а на 01.06.2015г. на проверяваното дружество било издадено Решение № 15
– ДО – 283 – 00 от 01.06.2015г., с което било отказано извършване на дейности
по събиране, съхранение и оползотворяване, чрез рециклиране /възстановяване/ на
други неорганични отпадъци с кодове 17 01 01, 17 01 02, 17 03 02 и обработване
на земната повърхност и дейности водещи до подобрения за земеделието и околната
среда /R 10/ с отпадъци с кодове 10 12 08, 10 13 14, 16 11
06, 17 01 01, 17 01 02, 17 01 03, 17 01 07, 17 02 02, 17 03 02, 17 05 04, 17 05
06, 17 09 04, 19 08 02, 19 08 05 и 20 02 02 за обект Кариера „Мътница“. При
проверката също така на базата на представените кантарни /спедиционни/ бележки
било установено, че дружеството – жалбоподател приемало отпадъци през периода
13.07.2015г. до датата на проверката – 22.07.2015г. Резултатите от проверката
са обективирани в Констативен протокол № ЮИ-64/22.07.2015г. За това на 07.09.2015г.
на дружеството - жалбоподател бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № ЮИ – 10, като актосъставителят е описал тези свои
констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл.136, ал.2, т.3 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл.35, ал.1, т.1 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/, а именно: за това, че дружеството – жалбоподател
като на площадка, собственост на дружеството, находяща се в гр.Шумен, парцел
352, кв. „Мътница“, кариера „Мътница“ е осъществявало дейност по приемане от
външни фирми на строителни отпадъци, които се използват за рекултивация на
нарушени терени /дейност с код R 10/ без да има издадено съответно разрешение
съгласно чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ /обн. ДВ
бр. 53 от 13.07.2012г./. На 07.08.2015г. на дружеството - жалбоподател била
изпратена покана за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение. Понеже на посочената в поканата дата – 01.09.2015г. не се явил представляващия
дружеството - нарушител, актът за установяване на административно нарушение бил
съставен на 07.09.2015г. в отсъствието на нарушителя. Впоследствие, на 18.09.2015г.
акта за установяване на административно нарушение бил предявен и подписан от представляващия
дружеството - жалбоподател без възражения, за което била изготвена разписка. Впоследствие,
дружеството – жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е
депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 89/11.12.2015г. на Директора на Регионална инспекция по околна
среда и води – гр.Шумен, с което на основание чл.136, ал.2, т.3, предл.2 от Закона за управление на отпадъците
/ЗУО/ на „Пътища“ АД, ЕИК 837035366, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.“Паламара“ № 3, офис 2, представлявано от Г.С.Г. , е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000 лв. /седем хиляди
лева/, за нарушение по чл.35, ал.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/,
във вр. чл.35, ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците /обн. ДВ бр.53
от 13.07.2012г./.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Ю.Д.И., на свидетелите Ж.Б.А. - свидетел
при установяване на нарушението и при съставяне на акта и Й.Д.Г. - свидетел при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на свидетелите Ю.Д.И., Ж.Б.А. и Й.Д.Г. следва да се
кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават
от останалите събрани доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Производството е от административно наказателен
характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган. Според
разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение
е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Посочената като виновно нарушена разпоредба на чл.35,
ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ /приложима редакция ДВ бр.53/13.07.2012г./ въвежда изискването, че: „за
извършване на дейност по третиране на отпадъците се изисква разрешение,
издадено по реда на глава пета раздел I“. Съгласно нормата на чл.67, ал.1 от ЗУО
„Разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци се издава от директора
на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите.“
Събирането, транспортирането и/или третирането на отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват, е административно нарушение по чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО. Законът в допълнителните си разпоредби дава легална дефиниция на основни дейности с отпадъци. Понятието „събиране“ е дефинирано в разпоредбата на §1, т. 41 ДР на ЗУО, а именно това е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци. От своя страна разпоредбата на т.42 на § 1 от ДР на ЗУО посочва, че „съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години – при последващо предаване за оползотворяване; б) една година - при последващо предаване за обезвреждане. Легална дефиниция за „третиране на отпадъците“ е дадена в нормата на § 1, т.44 от ДР на ЗУО, съгласно която това са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Според т.13 на § 1 от ДР на ЗУО „оползотворяване“ е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. Приложение № 2 съдържа неизчерпателен списък на дейностите по оползотворяване.
При извършената проверка от органите на
РИОСВ – гр.Шумен на 22.07.2015г. било установено, че на площадка, находяща се
на терен – парцел 352, кв.Мътница, кариера „Мътница“ и стопанисван от „Пътища“
АД с изпълнителен директор Г.Г. се осъществявала дейност по приемане на отпадъци,
описани подробно в обстоятелствената част и на акта за установяване на
административно нарушение и в тази на наказателното постановление. Безспорно е установено
също, че за тази дейност „Пътища“ АД няма
издадено разрешение от директора на РИОСВ, в случая РИОСВ – гр.Шумен, на чиято
територия се извършва дейността. Не се твърди и не се установява
дружеството да е титуляр на разрешение за цитираните дейности по чл.35
от ЗУО, а констатирането на приемането на строителни отпадъци и влагането
им в процес на рекултивация на нарушени терени не се оспорва от дружеството -
жалбоподател и е установено по несъмнен начин въз основа на констативния
протокол и показанията на свидетелите Ю.Д.И. и Ж.Б.А..
В
същото време обаче, настоящият съдебен състав намира, че при така
установената фактическа обстановка, при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
налагат отмяна на последното. Според съда съществено при производството от
административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа
ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление
издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и
съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН акта за
установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и посочване на
законовите разпоредби, които са нарушени. В конкретния случай съдът констатира,
че в акта за установяване на административно нарушение е посочена като нарушена
разпоредбата на чл.136, ал.2, т.3 от
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, във вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО /обн. ДВ бр.53/13.07.2012г./, като текстово е изписано, че „Пътища“ АД, за периода от 13.07.2015г. до дата
на проверката 22.07.2015г. е осъществило дейност по приемане от външни фирми на
отпадъци на обект Кариера „Мътница“, без да има издадено за съответната дейност
разрешение съгласно чл.35, ал.1, т.1 от Закона
за управление на отпадъците /обн. ДВ бр.53/13.07.2012г./“. В издаденото въз основа на акта
за установяване на административно нарушение наказателно постановление е
посочено, че дружеството е нарушило друга разпоредба, а именно
разпоредбата на чл.35, ал.3 от Закона за управление на отпадъците, във вр.
чл.35, ал.2, т.2 от Закона
за управление на отпадъците, с
което било осъществило състава на чл.136, ал.2, т.3, предл. второ от Закона за управление на отпадъците /обн. ДВ бр.53/13.07.2012г./, като текстово е изписано, че
дружеството
- жалбоподател „Пътища“ АД, за периода от 13.07.2015г. до
22.07.2015г. на площадка, находяща се на терен, собственост на „Пътища“ АД, парцел 352,
кв.Мътница, кариера „Мътница“ е извършило административно нарушение,
изразяващо се в това, че е осъществило дейност по приемане от външни фирми на
строителни отпадъци, които се използват за рекултивация на нарушени терени
/дейност с код R – 10/, без да има издадено за съответната дейност
разрешение съгласно чл.35, ал.1, т.1 от Закона
за управление на отпадъците /обн. ДВ бр.53/13.07.2012г./“. Налице е съществено разминаване
между акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на него наказателно постановление, като разминаването засяга съдържащите се в
тях задължителни реквизити, които законодателят е посочил изчерпателно в
разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57 от ЗАНН. Още повече, съдът
намира, че при издаване на акта за
установяване на административно нарушение не е спазена разпоредбата на чл.42,
т.4 от ЗАНН, тъй като в акта за установяване на административно нарушение
липсва описание на вида и количеството отпадъци, които са събрани от „Пътища“
АД, тъй като административно-наказващия орган не е посочил текстово какви
отпадъци е приемало дружеството - жалбоподател. На следващо място, като изпълнително деяние в
акта за установяване на административно нарушение е посочено „приемане“ от
външни фирми на строителни отпадъци. Според разпоредбите на Закона за
управление на отпадъците обаче приемането на строителни отпадъци от външни
фирми не съставлява нарушение по този закон, тъй като законодателя установява забрана за събирането,
транспортирането и/или третирането на отпадъци без разрешение или
регистрационен документ, когато такива се изискват. Тези допуснати нарушения от страна на административно-наказващия орган
не могат да бъдат санирани в настоящото производство, тъй като следва да
съществува единство между посоченото в акта за установяване на административно
нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Както
наказателното, така и административно-наказателното обвинение следва да бъде
пълно и точно, за да може лицето – адресат на обвинението още със съставянето
на акта за установяване на административно нарушение да разбере в извършването
на какво нарушение се обвинява и да организира и осъществи в пълен обем правото
си на защита. Извършеното от административно-наказващия орган нарушение е
съществено не само с оглед императивния характер на разпоредбите на чл.42, т.4
и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, но тъй като е налице съществено
разминаване между описанието на нарушението и нарушените материално-правни
норми поставя санкционирания субект в обективна невъзможност да организира
ефективно защитата си. В конкретният случай разминаванията са толкова
съществени, че водят до ограничаване правото на защита на санкционираният
субект. Това е така, тъй като изискванията за реквизитите на акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление имат за цел
ефективна защита, както по правните, така и по фактическите твърдения на
повдигнатите му обвинения в двете фази на производството. По този начин е било
накърнено правото на защита на жалбоподателят, който има право да узнае за
какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на правото
на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. В този
смисъл е константната практика на Административен съд – гр.Шумен, по конкретно
Решение № 92/29.04.2015г., постановено по КНАД № 37/20015г. по описа на ШАС и
др.
Поради всичко изложено
по-горе съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по
настоящото дело се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменя изцяло само на
посочените по-горе основания. С оглед на гореизложеното е безпредметно да се
обсъждат доводите на страните по съществото на спора, тъй като те не са в
състояние да доведат до други изводи по отношение на законосъобразността на
атакуваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Наказателно
постановление № 89/11.12.2015г. на Директора
на Регионална инспекция по околна среда и води – гр.Шумен, с което на основание
чл.136, ал.2, т.3, предл.2 от Закона за управление на отпадъците
/ЗУО/ на „Пътища“ АД, ЕИК 837035366, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.“Паламара“ № 3, офис 2, представлявано от Г.С.Г., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000 лв. /седем хиляди
лева/, за нарушение по чл.35, ал.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/,
във вр. чл.35, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците /обн. ДВ бр.53
от 13.07.2012г./, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: