Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2173/16 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П.С.М. *** срещу Наказателно постановление № 303/18.05.2009г. на началника на сектор „ПП“ към ОДМВР- гр.Шумен, с което на лицето били наложени административно наказание “глоба” в размер на 30 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.3, т.6 от ЗДП, както и “глоба” в размер на 10 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП. Жалбоподателят привежда доводи за изтекла погасителна давност, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 28.04.2009г. около 15,45 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с ДК№ СА 2224 КК по път I-2 в посока от гр.Варна към гр.Русе. На км.113 същият бил спрян за проверка служители на РУ на МВР-гр.Шумен, сектор ПП, които съставили акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че предприема и извършва изпреварване в зоната на действие на пътен знак В-24, както и че управлява МПС без контролен талон към СУМПС. Актът бил съставен в присъствието на санкционираното лице, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 18.05.2009г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 30,00 лв. за извършени нарушения на чл.6, т.1 от ЗДП и чл.157, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства, а именно-от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. По делото като свидетели са разпитани актосъставителят А.Т.Т. и свидетелят на установяване на нарушението Д.Ж.Д.. Поради изтеклия значителен период от време обаче двамата нямат никакви конкретни спомени за процесния случай и показанията им не допринасят за изясняването на обективната истина.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната обстановка. В същото време, според чл.157, ал.1 от ЗДП, при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП от своя страна задължава водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Поради естеството си вменените на жалбоподателя нарушения подлежат на доказване основно посредством показанията на свидетели, които са възприели тяхното извършване. Доколкото в показанията на свидетелите Т. и Д. не се съдържат никакви конкретни данни за осъществени от жалбоподателя нарушения, извършването на описаните в наказателното постановление такива следва да се счете за недоказано. Информация в тази насока се съдържа единствено в приложения по делото АУАН. Следва да се отбележи обаче, че в наказателното производство съставеният акт не се ползва със задължителна доказателствена сила и следва да бъде ценен само като писмено доказателство. Обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото, следва да бъдат установявани посредством всички предвидени в закона доказателствени източници /Решение №359/09г. на ВКС, I н.к./. При това положение извършването на процесните нарушения не би могло да бъде счетено за доказано единствено въз основа наличието на съставен акт, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като недоказано.

Отделно от изложеното, съдът констатира, че е налице абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл.80, ал.1, т.5 от НК. Според ТР№1/15г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Доколкото за процесните нарушения са предвидени наказания «глоба», абсолютния давностен срок по чл.81, ал.3 от НК възлиза на четири години и половина, считано от момента на нарушението. В случая се твърди, че нарушенията са извършени на 28.04.2009г., при което абсолютният давностен срок е изтекъл на 28.10.2013г. Изтичането на посоченият давностен срок е самостоятелно основание за отмяната на постановеното наказателно постановление, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 303/18.05.2009г. на началника на сектор „ПП“ към ОДМВР- гр.Шумен, с което на П.С.М. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.3, т.6 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30.00 лева, както и “глоба” в размер на 10 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: