Р Е Ш Е Н И Е
483/21.9.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На двадесет и първи септември през две
хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Ст. А.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 2174 по
описа на ШРС за 2016г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 3472/11
от 14.11.2011г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр.Шумен, с което на П.С.М., ЕГН **********,***0 е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1,
предл.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, поради изтекла
абсолютна давност, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание същият не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. От негово име е депозирана писмена
молба на16.09.2016г., в която изразява становище по съществото на спора, като
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
За ОД на МВР – гр.Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява процесуален представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във
вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима, а по същество
основателна, поради следното:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.11.2011г. около 16.00 часа
жалбоподателят П.С.М. управлявал лек автомобил марка “Мерцедес Е220” с рег. № В
8083 РМ, като се движел по първокласен път І-2 в посока гр.Варна. В района
около км.117+289 бил спрян от тях
за проверка от полицейски служители – свидетелите И.Д. и З.Г.. При проверка на
документите на автомобила и водача му, свидетелите И.Д. и З.Г. констатирали, че
водач бил жалбоподателя П.М., като същия не представил контролен талон към
СУМПС. По този повод на водача бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 3472 от 02.11.2011г., предявен му и подписан
собственоръчно от него без възражение В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 3472/11 от 14.11.2011г.
на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на П.С.М.,
ЕГН **********,***0 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10
/десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Х.Д. и свидетеля З.Л.Г. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на
свидетелите И.Д. и З.Г. следва да се кредитират като последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Настоящият съдебен състав намира, че
правилно е било прието, че жалбоподателя П.С.М. е допуснал нарушение и на чл.100,
ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДП, като са съотнесени фактите към хипотезата на
правната норма. Тази норма задължава водача на МПС да носи СУМПС от съответната
категория и контролен талон към него. Доколкото в акта и постановлението
изрично е посочено от фактическа страна, че нарушителят не носи контролен талон
съдът намира, че правилно му е била наложена „глоба“ в размер на 10 лева на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДП.
В същото време обаче, съдът споделя
твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата относно изтеклата давност за
изпълнение на наложеното наказание. В този смисъл съдът, съобразявайки
константната съдебна практика по този въпрос намира, че разпоредбите на чл.80 и
сл. от НК относно изчисляване и прилагане института на давността намират
приложение към административните наказания и следва да бъдат отчитани и
преценявани /арг. от Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015г. на Върховният
административен съд на РБългария, ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС и др./.
Нарушението е било извършено на 02.11.201г.
Акта
за установяване на административно нарушение е съставен на същата дата и връчен на нарушителя.
Наказателното постановление е издадено на 14.11.2011г., а е редовно връчен едва
почти пет години по-късно – на 17.08.2016г.
Според разпоредбата на чл.11 от
ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи
отговорността, формата на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда
друго.
Според правната доктрина
обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност са три групи: първо –
изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които е смърт на
субекта, давност, амнистия. Втората група са обстоятелства, водещи до
освобождаване от наказателна отговорност и третата група са такива, които водят
до освобождаване от изтърпяване на наказанието. Давността попада в първата
група и без съмнение представлява обстоятелство, изключващо наказателната
отговорност.
В ЗАНН по отношение на давността
има уредба в чл.34 и в чл.82. Първият текст урежда случаите, при които
административно-накзателното производство въобще не се образува или
образуваното се прекратява – когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно
разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според
същата норма, не се образува административно- наказателно производство, ако не
е съставен акт
за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за
митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения срокът е
две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден в
алинея 2, при конкретна хипотеза на чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната
финансова инспекция. Според ал.3, образуваното административно-наказателно производство
се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от
съставяне на акта.
От съдържанието на разпоредбите
на чл.34 на ЗАНН може да се направи еднозначен извод, че става въпрос за
давност, която е обвързана с момента на съставяне на акта за установяване на
нарушение, който поставя началото на административно-наказателното производство
в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. В
чл.34 от ЗАНН няма разпоредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Всички разпоредби на чл.34 от ЗАНН, касаещи
административно-наказателното преследване, засягат единствено сроковете за
образуване на производството със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение.
Разпоредбата на чл.82 от ЗАНН
визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание. Според ал.1,
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три
хипотези, срокове, като според ал.2 давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на
наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова
давност. В ал.3 на чл.82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност,
но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1 на чл.82 от
ЗАНН. Според ал.4, разпоредбата на ал.3 не се прилага по отношение на глобата,
когато за събирането й в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство.
Процесният акт за
установяване на административно нарушение е издаден на същия ден, в който е констатирано
нарушението, т.е. всички срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН са спазени.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от
ЗАНН. То обаче не е било своевременно редовно връчено. След като наказателното
постановление не е било връчено по реда уреден в ЗАНН, то не е влязло в сила и
сроковете по чл.82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само
хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.
По тези съображения, настоящият съдебен
състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на давността, която да урежда абсолютната
давност, при която административно-наказателното преследване се изключва,
независимо, че акта, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е.
липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК. Затова, съдът
счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, с оглед
изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата,
изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Съгласно чл.81, ал.3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в
чл.80 от НК. С оглед вида на наложеното в случая наказание – глоба, приложима е
хипотезата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване се
изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години.
В настоящият случай,
административно-наказателното преследване е възбудено в срок, но наказателното
постановление е връчено едва на 17.08.2016г., а съобразно чл.81, ал.3, във вр.
чл.80, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, като този срок започва да тече
съобразно ал.3 на чл.80 от НК, от довършване на деянието. В конкретния случай,
то е довършено на датата, на която е извършено – 02.11.2011г. Абсолютната
давност, предвид факта, че деянието се наказва с глоба, е три години съгласно
приложимата редакция на чл.80, ал.1, т.5 от НК и изтича на 02.11.2014г., като
към този момент наказателното постановление не е било връчено.
След като е налице изтекла
давност, която е обстоятелство, изключващо административно-наказателната
отговорност, наказателното постановление следва да бъде отменено.
Поради всичко изложено, съдът намира, че
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено изцяло.
Отделно от изложеното съдът намира, че
деянието на извършителя, с оглед отдалечеността му във времето – почти пет
години от датата на извършването му, може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че невръчването на наказателното постановление почти пет
години не може да бъде вменено във вина на извършителя, доколкото по делото
липсват данни същия да е бил търсен или издирван от органите на ОД на МВР или
умишлено да е осуетил възможността за връчване на издаденото срещу него
наказателно постановление. Ето защо, настоящият състав намира, че изпълнението
на едно закъсняло наказание не би изиграло своята възпитателна и превантивна
роля у извършителя и не би изпълнило целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 3472/11 от 14.11.2011г. на Началника на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на П.С.М., ЕГН **********,***0 е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: