Р Е Ш Е Н И Е

 

492/28.9.2016г.,                             гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                                Председател: Надежда Кирилова  

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 2191 по описа на ШРС за 2016г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-000103/11.08.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ /Кодекса на труда/, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на ЕТ “Б.Д.”, ЕИК 127532509, със седалище и адрес на управление: гр.Ш*, представлявано от Б.С.Д., ЕГН *********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. Търговеца - жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, поради противоречие с процесуално - правните разпоредби, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание по делото представителя на търговеца - жалбоподател не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

            Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен -административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

ЕТ “Б.Д.” е със седалище и адрес на управление: гр.Ш* и се представлява от Б.С.Д., ЕГН ***********.

На 06.07.2016г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен в обект – бирария „Регал“, намираща се в гр.Шумен, ул.“Цар Освободител“ № 108, стопанисван от страна на ЕТ “Б.Д.”. При проверката, било установено, че лицето В.Р.И., ЕГН ********** работело в горепосочения обект като „помощник готвач“. Било констатирано също, че между него и работодателя няма сключен трудов договор. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от същата били взети писмени обяснения, в които посочила, че е на работа от 04.07.2016г. с работно време от 08.00 до 16.00 часа, че днес - на 06.07.2016г. е полагала труд в кухнята – белила картофи, рязала краставици, правила таратор, като замествала помощничката в кухнята и че работи без трудов  договор. От страна на упълномощеното от управителя на търговеца лице били дадени Обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, в които излага, че лицето В.И. е негова приятелка, която сама е решила да помогне на персонала на заведението и че същия не я молил за това. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № ПР 1626439 за извършена проверка на 05.07. и 06.07.2016г. – в обекта и 12.07.2016г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, а констатираните нарушения били описани в девет точки в съставения протокол. В точка първа от протокола за извършената проверка е записано, че работодотелят не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила с лицето В.Р.И., ЕГН **********, което е прието да извършва работа в бирария „Регал“ на 06.07.2016г. в 10.40 ч., като не е сключил с нея  трудово договор в писмена форма, с което е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение - 13.07.2016г. и занапред. Протокола за извършена проверка бил съставен и връчен на упълномощено управителят на търговеца лице на 12.07.2016г. Въз основа на установените факти, на 12.07.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-000103, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът е бил съставен изцяло в присъствие на упълномощено лице от търговеца – нарушител, бил е връчен на упълномощеното лице и подписан от него с възражения, сочейки, че на 06.07.2016г. лицето Виолина не е извършвала трудова дейност. Впоследствие, търговеца - жалбоподател не се е възползвал от законното си право за депозиране на допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-000103/11.08.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ /Кодекса на труда/, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на ЕТ “Б.Д.”, ЕИК 127532509, със седалище и адрес на управление: гр.Ш*, представлявано от Б.С.Д., ЕГН *********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.М.М. и на свидетеля С.Г.Т. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите М.М. и С.Т. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват  правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите М. и Т., в деня на проверката 06.07.2016г., лицето В.Р.И. е работило като „помощник – готвач“ в бирария „Регал“, стопанисвана от търговеца - жалбоподател. Към този момент не е бил представен никакъв договор или какъвто и да е документ, който да обективира отношенията на лицето с ЕТ “Б.Д.”гр.Шумен съобразно Кодекса на труда.

Настоящият съдебен състав приема, че деятелността на ЕТ “Б.Д.” съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав, като в хода на проведеното административно-наказателно производство са установени всички релевантни за отговорността на търговеца – жалбоподател факти и правилно е издирен субектът на нарушението. В разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е регламентирана отговорност за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1 от КТ,  чл.62, ал.1 или ал.3 от КТ и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ. В случая приложимият законов текст е обвързан с императивната разпоредба на чл.1, ал.2 от КТ, която определя отношенията при предоставяне на работна сила само като трудови правоотношения. Конкретно разпореденото задължение на работодателя в областта на обществените отношения, регулирани с Кодекса на труда, релевантно към предмета на повдигнатия административно-наказателен спор, се съдържа в  чл.62, ал.1 от КТ, който предписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Така посочената нормативна уредба еднозначно и императивно задължава всеки работодател да допуска на работа само тези лица, с които е сключил писмен трудов договор. В конкретния случай е установено по безспорен начин престиране на работна сила от страна на лицето В.Р.И., при липса на сключен писмен трудов договор, доколкото от приложената по делото писмена декларация от посоченото лице и от показанията на разпитаните като свидетели служители от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Шумен, се установява по безсъмнен начин, че на 06.07.2016г. същата е полагала труд в стопанисваното от търговеца - жалбоподател заведение – бирария „Регал“, като е участвала в приготвянето на храна – белене на картофи, направа на таратор, при определено работно време /от 08.00 часа до 16 часа/, с фиксирани задължения /да работи на длъжност „помощник кухня“/ и срещу съответно, макар и неуточнено към момента заплащане, както и, че към тази дата не е бил налице сключен писмен трудов договор с нея. Въпросната декларация съставлява доказателство за отразените в нея обстоятелства, тъй като същата е написана и подписана саморъчно от свидетеля и то в деня на извършване и установяване на нарушението, което е индиция за достоверност на отразените в нея обстоятелства. Нещо повече, посоченото в декларацията напълно се потвърждава от показанията на свидетелите М. и Т., чиито изявления са последователни и непротиворечиви досежно релевантните за отговорността на ЕТ обстоятелства и следва да бъдат кредитирани с доверие като депозирани от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Въпросните двама свидетели изрично сочат, че по време на проверката В.И. са е намирала в кухнята, където е работила – белела картофи.

Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай търговеца - жалбоподател, като е допуснал на работа лицето В.Р.И., без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ нарушение. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно търговеца - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.

Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от търговеца - жалбоподател нарушение. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението е установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина.

Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил и възможността за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за нейното прилагане. При преценка на тази разпоредба следва да се вземе в предвид, че в конкретния случай лицето работи във фирмата от 04.07.2016г. Този период от време, въпреки, че същото е престирало работната си сила не може да бъде зачетен за негов трудов стаж, както поради липсата на сключен трудов договор, респективно подадено уведомление в ТД на НАП, а така също и поради липсата на заплатени осигурителни вноски. Това обстоятелство само по себе си е причинило на работника вредоносни последици дори да приемем, че същото редовно е получавало трудово възнаграждение.

Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде приложена нито разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че за да е налице маловажен случай по смисъла на чл.418в от НК е необходимо да са налице всички комулативно предвидени условия, а именно нарушението да може да бъде отстранено незабавно след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В този смисъл настоящия състав счита, че в настоящия случай не е изпълнено както първото, така и второто кумулативно предвидено условие, доколкото нарушението не е било отстранено незабавно след установяването му и обстоятелството, че положеният от работника труд не се зачита за трудов стаж и не са внасяни дължимите осигурителни вноски. Още повече от приложените по делото доказателства - протокол за извършена проверка става ясно, че констатираното нарушение не е изолиран случай в практиката на дружеството – жалбоподател, доколкото по време на реализираната проверка от контролните органи при Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен е констатирано същото нарушение и по отношение на още едно лице, а именно: А.Н.Н.. Факта, че са установени и други лица да работят в обект на дружеството – жалбоподател без трудов договор в писмена форма е отегчаващо отговорността обстоятелство, което сочи за по-висока степен на обществена опасност. Процесната деятелност категорично не разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Спрямо него не е приложим и привилегированият състав по чл.415в, ал.1 от КТ, по аргумент от чл. 415в, ал.2 от цитирания кодекс.

На следващо място, наложеното административно наказание е определено в границите, определени от разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ и в минималния предвиден от законодателя размер, поради което се явява съответно на тежестта на извършеното нарушение и обществената опасност на неговия автор. 

Освен това, актът и наказателното постановление притежават изискуемите съгласно чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57 от ЗАНН реквизити и същите са съставени от компетентните за това органи /по аргумент от чл.416, ал.1 и ал.5 от КТ/ и при съблюдаване на административно-производствените правила. Това обуславя извода, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка съдът не споделя доводите на търговеца - жалбоподател в жалбата за несъблюдаване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на описание на извършеното нарушение, доколкото в НП изчерпателно са изброени всички обстоятелства, релевантни за преценка съществуването на признаците от приложения от наказващия орган административно-наказателен състав.

Ето защо съдът счита, че наказателното постановление е издадено при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и при съблюдаване на приложимите материално-правни разпоредби.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът                                                                                  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 27-000103/11.08.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ /Кодекса на труда/, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на ЕТ “Б.Д.”, ЕИК 127532509, със седалище и адрес на управление: гр.Ш*, представлявано от Б.С.Д., ЕГН *********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, като правилно и законосъобразно.  

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: