Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2291/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „РВЦ“ ООД- гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 19/15.08.2016г. на заместник-директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при Министерството на вътрешните работи, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.263, ал.1, във вр. с чл.269, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Дружеството-жалбоподател счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало сервиз за продукти за пожарогасене, в който се предлагали и такива продукти за продажба, находящ се на бул.“Велики Преслав“ №47 в гр.Шумен. В същото помещение се намирал и офиса на дружеството. Върху изделията, предлагани за продажба в обекта, липсвала информация за това, че дружеството е дистрибутор на продукта, като изобщо не било посочено име на дистрибутора и адрес, на който може да се осъществи връзка с него. На 06.06.2016г. от комисия, назначена със заповед на директора на ГДПБЗН-МВР, била извършена проверка в посочения обект за спазване на изискванията към продуктите за пожарогасене, при която изложените обстоятелства били установени. Конкретно било констатирано, че на пожарогасител 6 кг. АВС прах, марка „Торнадо“, тип FT01-06А-02-00, с производител „Пожарна техника“ ООД, липсвала информация за това, че „РВЦ“ ООД е дистрибутор на пожарогасителя, като не било посочено име на дистрибутора и адрес, на който може да се осъществи връзка с него. Такава информация липсвала също и на пожарогасител 9 литра вода, марка „Торнадо“, тип FT01-09А-02-00, с производител „Пожарна техника“ ООД; на пожарогасител 2 кг. АВС прах, марка „Торнадо“, както и на противопожарно одеяло тежък тип с размери 1,5м. х 1,5 м, марка „JOEN“, произведено за „Пожарна техника“ ООД. Във връзка с тези констатации на 18.07.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че върху описаните продукти за пожарогасене е липсвала изискуемата информация за техния дистрибутор и за адреса, на който може да се осъществи връзка с него. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 15.08.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „РВЦ“ ООД-гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000,00 лв. за извършено нарушение на чл.27, ал.2 от Наредба №8121з-906 от 30.07.2015г. за изискванията към продуктите за пожарогасене, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене и реда за осъществяване на контрол.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Г.Т.Т., Й.М.В., А.В.Т., Ж.И.Й.-В. и М.А.М., от проведената очна ставка, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Т., В. и Т.. Същите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите не извличат никаква полза от твърденията си и не могат да бъдат счетени за заинтересувани или предубедени, поради което липсват основания за съмнение в достоверността на дадените от тях показания. Тримата са категорични, че посочената информация за дистрибутор и адрес за връзка с него е липсвала на предлаганите в обекта продукти. Последователно твърдят и че процесният обект представлява магазин, разполагащ със съответен касов апарат, в който са били предлагани за продажба продукти за пожарогасене. От своя страна свидетелите Й.-В. и М. твърдят, че обектът представлява офис, а не магазин, както и че намиращите се там продукти за пожарогасене са само мостри. Заявяват, че при покупка съответният продукт се издава опакован от склада на дружеството, като преди предаването на клиента му се поставя съответен стикер с информация. Съдът намира, че показанията на посочените свидетели не могат да бъдат кредитирани. На първо място, двамата са служители на дружеството, при което по начало възниква съмнение в обективността на техните показания. На следващо място, твърденията им в изложената насока се опровергават от показанията на свидетелите Т., В. и Т., за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани. Тримата също така са категорични, че свидетелите Й.-В. и М., които са се намирали в обекта при проверката, изобщо не са знаели за това нормативно изискване и е било необходимо същото да им бъде разяснено. Видно от показанията на актосъставителя, при съставянето на акта управителят на дружеството е заявил, че вече са коригирали дейността си в необходимата насока, като това изявление потвърждава наличието на нарушение към момента на проверката. Не може да се остави без внимание и обстоятелството, че присъствалите на проверката служители на дружеството, разпитани и като свидетели по делото, не са заявили на проверяващите, че това не е магазин и че наличните продукти са само мостри, като не са съобщили за наличието на склад, в който да се съхраняват продукти с надлежно отбелязана върху тях информация. Напротив, същите са заявили, че наличните в обекта продукти са всички, с които дружеството като дистрибутор разполага в момента (видно от показанията на актосъставителя). Проверяващите също така са констатирали наличието на повече от един екземпляр от предлаганите продукти в обекта, от което се налага единствено възможният извод, че същият действително представлява магазин, а не мострена зала, както и че намиращите се в него продукти са се предлагали за продажба. Безспорно е също, че на продуктите не е била посочена необходимата информация за дистрибутора и неговия адрес за връзка- обстоятелство, което по начало не се оспорва от санкционираното лице. При така установеното съдът приема изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, тъй като не са събрани достатъчно и достоверни доказателства, които да я опровергаят.

Предвид установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл. 27, ал.2 от Наредба №8121з-906 от 30.07.2015г. за изискванията към продуктите за пожарогасене, редът за оценяване и удостоверяване на съответствието им с тези изисквания, задълженията на производителите, вносителите и дистрибуторите на продукти за пожарогасене и реда за осъществяване на контрол дистрибуторите са задължени да посочват върху продукта своето име, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка на продукта и адреса, на който може да се осъществи връзка с тях. Когато това не е възможно, информацията се посочва върху опаковката на продукта или в придружаващ го документ. Адресът посочва едно-единствено място, където дистрибуторът може да бъде намерен. Понятието „продукт за пожарогасене“ е дефинирано в §1, т.11 от ДР на Наредбата, според който това са пожарогасители (носими и возими), пожарогасителни вещества (пожарогасителни прахове за пожари клас А, B и C и пенообразуватели), противопожарни одеяла и противопожарни одеяла тежък тип. При това положение описаните в наказателното постановление продукти несъмнено се явяват такива за пожарогасене по смисъла на цитираната норма и следователно за дружеството като техен дистрибутор е възникнало задължение да посочи върху тях необходимата информация. Безспорно е установено по делото, че върху намиращите се в обекта продукти изискуемата информация не е била посочена. По изложените по-горе съображения съдът приема, че обектът, освен офис, се явява и магазин, в който продуктите е можело да бъдат закупени и следователно същите са били „предоставени на пазара“ по смисъла на чл.27, ал.1 от Наредбата. По този начин дружеството действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл.27, ал.2 от Наредбата, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Неоснователни са доводите за недоказаност на нарушението, тъй като съответната информация била отбелязана на кашоните на продуктите, които не били проверявани от комисията. Отново следва да се напомни, че при проверката служителите на санкционираното лице не са направили изявления в такава насока, а напротив- заявили са, че това са продуктите, с които разполага дружеството в момента, като са признали, че нормативните изисквания всъщност не са им били известни. Същите не са отрекли, че продуктите се предлагат за продажба, във връзка с която в магазина е имало и съответен касов апарат.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение му е вменено. Макар и датата на извършване на нарушението да не е посочена изрично, не е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като същата съвпада с датата на извършване на проверката. Не би могло да се очаква от проверяващите да посочат точната дата, на която процесните продукти са били предложени на пазара, тъй като установяването на това обстоятелство е обективно невъзможно. Достатъчно е, че на датата на проверката неизпълнението е съществувало и е било съответно констатирано от проверяващите. Наказващият орган също така правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание на основание чл.263, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ специално наказание за физическо или юридическо лице, което предоставя продукти за пожарогасене на пазара на територията на Република България в нарушение на изискванията на наредбата, какъвто е и настоящият случай.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не се отличава с по-малка тежест от нарушенията от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства, които да са обусловили извършването му. Административнонаказващият орган също така е индивидуализирал правилно наложеното наказание и е определил същото в минималния размер, предвиден в закона, като е отчетена липсата на други нарушения на относимата нормативна уредба и своевременното отстраняване на неизпълнението. При така установеното съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление- да бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19/15.08.2016г. на заместник-директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при Министерството на вътрешните работи, с което на „РВЦ“ ООД- гр.Шумен, ЕИК:837037253, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.263, ал.1 от ЗМВР, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: