Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2498/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Б.-08” ЕООД-гр.Велики Преслав срещу Наказателно постановление № 190076-F187958/18.04.2016г. на директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.355, ал.1 от КСО. Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно, тъй като се касае за закъсняло изпълнение, а и подаване на декларация е предприето по собствени подбуди. Поради това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно уведомено, не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Във връзка с осъществяваната от него дейност дружеството-жалбоподател ангажирало служители, които подлежали на осигуряване за всички осигурени социални рискове. През периода от 01.01. до 26.01.2015г. дружеството не подало Декларация обр. 6 „Данни за дължими осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ” по чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за м.декември 2014г. Декларацията била подадена по електронен път на 25.02.2015г., но била отхвърлена, като повторно била подадена на 28.09.2015г. Впоследствие на 30.09.2015г. от служители на ТД на НАП-гр.Варна била извършена проверка за спазване на данъчното и осигурително законодателство от страна на санкционираното лице, по време на която несвоевременното подаване на декларацията било установено. Във връзка с тези констатации на 02.11.2015г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството за това, че в качеството си на осигурител не е изпълнило задължението си да подаде Декларация образец 6 „Данни за дължими осигурителни вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ” съгласно чл.2, ал.2, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за периода м.декември 2014г. в законоустановения срок по чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата- до 26.01.2015г. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил предявен на неговия управител и бил подписан без възражения. Писмени такиване били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 18.04.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Б. -08” ЕООД-гр.Велики Преслав било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв. за нарушение на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г., във вр. с чл.5, ал.4 от КСО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелката И. И.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Като лице, ангажиращо работници по трудово правоотношение, дружеството-жалбоподател се явява осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, тъй като същото има задължение по закон да внася осигурителни вноски за други физически лица, а именно- за своите работници и служители. Според разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и т.н. Разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №6, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация е посочен в чл.3, ал.3, т.1, вр. с ал.1, т.1 от Наредбата- едновременно с подаване на декларация образец № 1, а именно- до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Не се оспорва от страна на жалбоподателя, че в случая срокът за подаване на Декларация обр.6 за м.12.2014г. е бил до 26.01.2015г. (тъй като 25.01.2015г. е бил неприсъствен ден). Безспорно е установено също така, че санкционираното дружество не е изпълнило това задължение в законоустановения срок, а е подало процесната декларация едва на 28.09.2015г. При това положение съдът намира, че дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило задължението си към държавата, установено с разпоредбата на чл.3, ал.3, т.1 от Наредба №Н-8, във вр. с чл.5, ал.4 от КСО, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Актът е съставен законосъобразно в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след отправена съответна покана такъв не се е явил. Описанието на нарушението в наказателното постановление е достатъчно пълно и ясно, като дава възможност на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. Санкцията също така е определена правилно, на основание чл.355, ал.1 от КСО, предвиждащ наказаниe за лице, което наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 от КСО и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.355, ал.2 от КСО предвижда специална санкция за лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4. Същата обаче предвижда само глоба и е неприложима по отношение юридическите лица и едноличните търговци, какъвто е и търговецът-жалбоподател. При това положение съдът намира за законосъобразно определянето на наказанието по реда на чл.355, ал.1 от КСО, който дава възможност за санкциониране и на юридическите лица и ЕТ, за всякакви нарушения на чл.5, ал.4 от КСО и свързаните с него разпоредби, включително и за неизпълнение на административни задължения от вида на процесните. При определянето на наказанието наказващият орган е отчел особеностите на случая и е наложил наказание в минималния размер, предвиден в закона.

Не са налице основания също така случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение се изразява в неспазване на законоустановен срок за изпълнение на дадено административно задължение, без да е свързано с настъпването на дадени вредни последици. Декларацията е била подадена не по собствени подбуди, а едва след съответна покана от компетентните органи. Неизпълнението, за което е санкционирано дружеството също така не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид, а напротив- по делото са налице данни, че не са били подадени повече от една декларации, изискуеми от закона, като не е установено това да се дължи на някаква извинителна причина. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че задължението е било изпълнено, макар и след законоустановения срок, както и че е било предприето самостоятелно изпълнение на задължението. Неизпълнение на процесното задължение е налице след изтичането на съответния за това срок. В случая също така, както беше посочено по-горе, е било предприето изпълнение не по собствени подбуди, а след даване на задължително предписание от НОИ (видно от заявление на л.13 от делото). При това положение не са налице основания за отмяна на наказателното постановление поради несъобразяване с разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 190076-F187958/18.04.2016г. на Директора на Офис Шумен при ТД на НАП -Варна, с което на „Б.-08” ЕООД-гр.Велики Преслав, ЕИК:200440681, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.1 от КСО, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лв., като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: