Р Е Ш Е Н И Е
637/29.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ст.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №2517 по описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К, №1333839 от 05.09.2016 год., издадено от ОД на МВР – Шумен, с
който на П.С.Л., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща
представител. От негово име на 11.11.2016 год. е депозирана допълнителна молба,
в която заявява, че не е управлявал и ползвал посоченото МПС към момента на
установяване на нарушението, като прилага пълномощно, по силата на което е
упълномощил друго лице с правата да управлява посочения автомобил.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П.С.Л. е собственик на лек
автомобил марка „Фолксваген голф“ с ДК№ РВ0713МТ. На 05.09.2016 год. около 10.00
часа посоченият лек автомобил се движел по главен път І-4. На км.255+512 в
района е до разклона за с.Градище, където с пътен знак В-26 било въведено
ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час., процесният
автомобил се движел със скорост от 75 км/ч. Поради движението си с превишена
скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна
радарна система тип „TFR1-M”, №637. Впоследствие, след установяване
собствеността на автомобила на собственика бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с мобилно автоматизирано техническо средство серия К, №1333839 от 05.09.2016
год. от ОД на МВР – Шумен, с който на П.С.Л., с ЕГН**********,*** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. Същият бил връчен на
жалбоподателя на 20.09.2016 год. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят
не е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за правоуправление.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
допустимата скорост на движение в извън населени места е 90 км/ч., а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 05.09.2016 год.
в 10.00 часа лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с ДК№ РВ0713МТ се е движел
по главен път І-4 км.255+512, като в района на разклона за с.Градище, в зоната
на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение
до 60 км/ч, се е движил със скорост 75 километра в час. Съгласно разпоредбата
на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с
техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било
заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система тип „TFR1-M”, №637. Системата е заснела и записала скорост на движение
на автомобила на жалбоподателя 78 км/ч., като след приспадане на допустимото
отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 75 км/ч. По
делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки,
изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената
скорост е била засечена на 05.09.2016 год. в 10.00 часа, както и че
регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената
скорост е РВ 0713 МТ. Доколкото посочените снимки са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно
от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и Протокол от проверка №7-54-15/15.12.2015 год.,
системата за видеоконтрол е одобрена и проверена на 15.12.2015 год. и същата е
регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч.
и 3% над 100 км./ч.
От представената като писмено доказателство по
делото Справка за собственост на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор
КАТ е регистриран лек автомобил марка „Фолксваген голф“, собственост на П.С.Л..
С оглед на изложеното се налага извода, че
автомобилът, собственост на жалбоподателя се е движел с посочената
скорост от 75 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак
В-26, при което следва да се
приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а
именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2,
т.2 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 50 лева за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в извъннаселено място и превишението е в
границите от 11 до 20 км./ч. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя,
че към датата на извършване на управлението друго лице е управлявало собствения
му автомобил и че същото е следвало да бъде установено чрез спиране на
автомобила непосредствено към момента на установяване на деянието. В този
смисъл съдът съобрази обстоятелството, че в съставения на собственика на
автомобила електронен фиш ясно е посочена възможността в случай, че същият не е
управлявал посочения автомобил към момента на извършване на деянието, в 14 дневен срок от получаване на същия да
предостави писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие
на свидетелството му за управление. По делото липсват данни жалбоподателят да
се е възползвал от дадената му възможност и
да е представил писмена декларация в горния смисъл, поради което
правилно и в унисон с правилото, въведено в разпоредбата на чл.188, ал.2 от
ЗДвП, електронния фиш е бил издаден на жалбоподателя в качеството му на собственик
на лекия автомобил, с който е извършено нарушението. От страна на жалбоподателя
не са представени доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че
към момента на извършване на деянието автомобилът е бил управляван от друго
лице. Представянето на пълномощно, по силата на което Л. е упълномощил друго
трето лице с правата да управлява и стопанисва посочения лек автомобил не
променя изложената по-горе фактическа обстановка и направените въз основа на
нея правни изводи.
Съдът намира, че при установяване на нарушението и
съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като
техническото средство, с което е
извършено заснемането и засичането на скоростта не е било обозначено по реда
посочен в чл.189, ал.4 от ЗДвП и съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532
от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена
от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. В този
смисъл съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените като писмени
доказателства по делото Схема на пътни знаци, Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 05.09.2016 год. и снимков
материал се установява, че системата за автоматизирано техническо средство – мобилна
радарна система тип „TFR1-M”, №637 е била обозначена по предвидения в закона ред чрез поставяне
на пътни знаци „Е24“ на главен път I-4,
чието поставяне е било документирано със снимка, която е приложена по делото,
преди пътен знак „В26“ /въвеждащ ограничение за движение със скорост не
по-висока от 60 км./ч/.
Водим от горното, съдът намира, че
обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К, №1333839 от 05.09.2016
год., издадено от ОД на МВР – Шумен, с който на П.С.Л., с ЕГН**********,*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: