Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2547/16 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К.Б.Б. *** срещу Наказателно постановление № 26-40/19.09.2016г. на началника на отдел „Рибарство и контрол- Централен Дунав“ –гр.Русе към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.64 от ЗРА. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като твърди също, че нарушението не е извършено виновно, както и че не е имало уловена риба, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 07.09.2016г. жалбоподателят решил да заведе малолетния си внук на риболов. За целта отишъл с детето до язовир „Свинеугояване“, намиращ се в землището на гр.Шумен, като взел със себе си две въдици. Около 11,45 ч. въдиците били поставени в работно положение във водата, а жалбоподателят се намирал непосредствен до тях, като ги контролирал визуално. Това обстоятелство било забелязано от служители на отдел „Рибарство и контрол- Централен Дунав“ –гр.Шумен, които констатирали, че жалбоподателят извършва любителски риболов. Същите се приближили към него с намерение да проверят дали Б. разполага с риболовен билет. Жалбоподателят обаче разпознал служебния автомобил на проверяващите, прибрал въдиците и се опитал бързо да се отдалечи от водоема, водейки внука си за ръка. Същият бил настигнат от проверяващите, които установили, че лицето не разполага с риболовен билет. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че извършва любителски риболов в посочения водоем, като не притежава риболовен билет. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 19.09.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100,00 лв за извършено нарушение на чл.22, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.Т.П., С.С.И., Б.Д.Б. и Н.С.Н., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Тримата не се намират в някакви особени отношения с жалбоподателя и дори не са го познавали, като не извличат и ползи от твърденията си. При това положение липсват основания за съмнение в техните показания, които следва да бъдат счетени за обективни и достоверни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.22, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите любителски риболов извършват физически лица, които притежават билет за любителски риболов. Понятието „любителски риболов“ е дефинирано в т.27 на §1 от ДР на ЗРА, според която любителският риболов представлява улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно- състезателен характер. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата около 11,45 часа същият се е намирал в района на язовир “Свинеугояване”, с намерение да извършва такъв любителски риболов. От показанията на свидетелите се установява, че жалбоподателят е боравел с два броя въдици, поставени в работно положение, потопени във водата. Б. категорично е бил разпознат като лицето, извършващо риболов и неговата самоличност е била несъмнено установена в хода на проверката. В същото време по делото не са представени доказателства санкционираното лице да е притежавало риболовен билет, като липсват и твърдения за наличие на такъв, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 64 от ЗРА. Твърденията на жалбоподателя, че е имал грешна представа за статута на язовира и е мислел, че не е необходим риболовен билет, сами по себе си не могат да доведат до отпадане на административнонаказателната му отговорност, тъй като той е следвало да получи съответна информация от компетентните за това органи. Тези твърдения също така са голословни, а и се опровергават от действията на лицето- при приближаването на проверяващите Б. незабавно е извадил въдиците от водата и е опитал бързо да се отдалечи. От тези негови действия е видно, че същият е съзнавал противоправността на поведението си, тъй като в противен случай не би опитал да избегне проверката. При това положение следва да се приеме, че жалбоподателят действително умишлено е извършил вмененото му нарушение.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението в наказателното постановление е достатъчно пълно и ясно, като дава възможност на санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило. Наказващият орган също така правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание на основание чл.64 от ЗРА, предвиждащ специална санкция за лице, което извършва любителски риболов без билет за любителски риболов в нарушение на чл.22, ал.1 от с.з., какъвто е и процесният случай. Наказанието е определено в минималния размер, предвиден в закона, като са отчетени особеностите на случая.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, жалбоподателят не само е извършил административно нарушение, но е опитал и да избегне установяването му, което повишава укоримостта на деянието. Липсата на уловена риба и възрастта на нарушителя не са обстоятелства, достатъчни да формират извода за маловажност на нарушението, а и са отчетени от наказващия орган при определянето на наказанието. Не е без значение и обстоятелството, че по силата на чл.23, ал.2 от ЗРА децата до 14-годишна възраст могат да извършват любителски риболов с безплатен риболовен билет, при което жалбоподателят е можел да снабди внука си с такъв без да направи разходи, а само като положи дължимата грижа.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 26-40/19.09.2016г. на началника на отдел „Рибарство и контрол- Централен Дунав“ –гр.Русе към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на К.Б.Б., с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.64 от ЗРА, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: