Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2616/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от К.К.К. *** срещу Наказателно постановление № 16-0869-001879/23.08.2016г. на началник група към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП, както и глоба в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.178Е от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 14.04.2016г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Мицубиши Аутлендър” с ДК№ Н 1705 ВР по ул.“Цар Освободител“ в гр.Шумен. Около 13,56 часа същият паркирал автомобила на тротоара пред офис на „Еконт Експрес“ ООД, намиращ се в сграда №114 на посочената улица и влязъл в офиса. Сградата се намирала на ъгъла на кръстовище, образувано от ул.“Цар Освободител“ и ул.“Янтра“. Тези обстоятелства били забелязани от св.Н.Р.К., който заснел паркирания автомобил с мобилния си телефон и изпратил снимките по електронната поща на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Шумен. Снимките били предоставени на св.П.П.- младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“, който на 10.07.2016г. посетил жалбоподателя в дома му в качеството на собственик на заснетия автомобил и го поканил да попълни декларация за предоставяне на информация относно управлението на превозното средство на процесната дата. Жалбоподателят попълнил декларация, в която посочил, че на 14.04.2016г. около 13,56 ч. автомобилът е бил управляван от него. В тази връзка на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на К. за това, че е паркирал в зоната на кръстовище, както и за това, че е паркирал на тротоара, като затруднява движението на пешеходците. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 23.08.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50,00 лв. за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП, както и глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.С.П., И.Х.И. и Н.Р.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не са били в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали и не извличат ползи от твърденията си. При това положение липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания, които следва да бъдат счетени за достоверни и обективни. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на св.К., който лично е възприел извършването на нарушенията от непосредствена близост и е заснел паркирания неправилно автомобил. По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки, отразяващи извършените нарушения. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП забранява престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от пет метра от тях. Понятието кръстовище е дефинирано в §6, т.8 от ДР на ЗДП, според която това е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. По смисъла на §6, т.1 от ДР на ЗДП в понятието „път“ се включват и улиците, т.е. пътните платна и тротоарите към тях. Предвид събраните по делото доказателства и не на последно място с оглед приложените фотоснимки съдът приема за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят действително е паркирал автомобила си на участък от тротоара, представляващ част от кръстовище, образувано от улиците „Цар Освободител“ и „Янтра“. С това същият е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и че санкционната норма е определено правилно. Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за водач, който неправилно паркира в зоната на кръстовище, какъвто е и процесният случай.

От своя страна чл.94, ал.3 от ЗДП посочва, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От приложените като веществени доказателства по делото фотоснимки и от показанията на св.К. е видно, че жалбоподателят е паркирал на тротоара, който обаче не е бил определен за тази цел от компетентните за това органи. Същият освен това не е паркирал успоредно на оста на пътя, а напречно, като дясната част на автомобила е в непосредствена близост до сградата, т.е.- на видимо по-малко разстояние от два метра. При това положение съдът намира, че с деянието си жалбоподателят е извършил две административни нарушения, второто от които- по чл.94, ал.3 от ЗДП. За второто нарушение жалбоподателят правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на чл.178Е от ЗДП, предвиждащ санкция за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Наказанието е определено в съответствие с целите по чл.12 от ЗАНН, в размер малко над минималния, предвиден в закона, като е отчетено обстоятелството, че движението на пешеходците е било затруднено.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушенията в наказателното постановление, макар и лаконично, позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви нарушения му е вменено. Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна степен, макар и да не е било изрично посочено, че кръстовището е с ул.“Янтра“. Жалбоподателят е присъствал при съставянето на акта, който му е бил съответно предявен, при което възраженията за нарушено право на защита, тъй като връченото му копие е нечетливо, се явяват неоснователни. Не представлява процесуален порок и непосочването на конкретното предложение от чл.94, ал.3 от ЗДП, което е било нарушено, тъй като нарушената разпоредба е посочена с езика на закона, по начина, по който е била формулирана от законодателя. Не съществува съмнение относно датата на извършване на нарушението, доколкото същата е била отразена в изпратеното електронно писмо и е потвърдена от св.К. в свидетелските му показания. Не отговаря на действителността твърдението, че в акта не е посочено в какво качество като свидетел е вписан полицейски служител. В акта изрично е отбелязано, че св.К. е очевидец, присъствал при установяване на нарушението, а св.И. е свидетел при съставяне на АУАН. В акта като нарушен не е посочен чл.96, а чл.98, макар и с корекция. Следва да се отбележи също, че по силата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая извършването на двете нарушения е безспорно. Самоличността на нарушителя също е установена по несъмнен начин- от попълнената лично от жалбоподателя декларация, а и от показанията на св.К.. При това положение известните непрецизности при отбелязването на нарушените разпоредби в акта не представляват основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като са преодоляни по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушенията.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0869-001879/23.08.2016г. на началник група към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на К.К.К. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП, както и глоба в размер на 100 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.178Е от ЗДП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: