Р Е Ш Е Н И Е

 

662/8.12.2016г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, втори състав, на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:  

                                                                                    Председател: Диана Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2617 по описа на ШРС за 2016г.,за да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-00084/19.08.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на “Нетуоркс - България” ЕООД, с ЕИК 117619271, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. Ц.Н. № 18,вх.1, представлявано от С.Р.М., с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, във вр. чл.1, ал.2 от КТ. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В условията на евентуалност в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното постановление.

В съдебно заседание управителя на дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично. Изпраща процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата на посочените основания, като излага подробни мотиви в тази насока.   

Представителя на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.07.2016г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с допусната трудова злополука с „техник - телекомуникации“ Г. В. Г., ЕГН ********** при отстраняване на проблем по въздушна съобщителна мрежа /ВСМ/ в гр.Шумен на кръстовището на ул. Владайско въстание и ул. Боримечка. Въздушната съобщителна мрежа била стопанисвана от страна “Нетуоркс - България” ЕООД гр. Р.. При проверката, свидетелите П.В.С.  и С.Г.Т., установили на место колегата на пострадалия Г. Г. – Д.Х. и още един младеж – Н.Н.К.. От проведеният разговор с Н.К., свидетелят С. установил, че от средата на месец юни се обучавал във фирмата и този ден е бил с техника Д.Х.Н.К. саморъчно написал Декларация. В декларацията си посочил, че от 14.06.2016г. се обучавал във фирма „Нетуоркс-България“ ЕООД с работно време от 8 до 18 часа, уговорена заплата 500 лева, като всеки ден ходи на обучение с различен техник. Във въпросната декларация посочил още, че в деня изграждали трасе за интернет на бул. Симеон Велики № 75 с Д.Х., а в 17,15 часа пристигнали на ул. Боримечката на авария, като колегата му Г. Г. паднал от стълба при отстраняването на авария. Пристигналият на место пълномощник на фирмата – г-н К. заявил на проверяващите свидетели, че лицето Н.К. има сключен договор. В последствие била извършена и проверка на документи, като резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка на 01.07.2016г. – в обекта на ул. Владайско въстание в гр. Шумен, на 04.07.2016г. – в касата – офис на Мрежа „Шумен“, находящ се в гр. Шумен, ул. Ген. Драгомиров № 18 и 06.07.2016г. и 11.07.2016г. – на документи, представени в Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, а констатираните нарушения били описани в петнадесет точки в съставения протокол. В точка първа от протокола за извършената проверка свидетелите записали, че „Работодателят не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предостаяне на работна сила на лицето Н.Н.К., с ЕГН **********, което е прието да се обучава за длъжността „техник телекомуникации“ в Мрежа „Шумен“, на 01.07.2016г., като сключи с него трудов договор в писмена формае – нарушение на чл.62, ал1 и чл.1, ал.2 от КТ. Лицето работи на 01.07.2016г. заедно с техника- телекомуникации Д.А.Х., с ЕГН **********, по изграждане на трасе за Интернет в гр. Шумен на бул. Симеон Велики № 75 и отстраняване на проблем по ВСМ в гр.Шумен на кръстовището на ул. Владайско въстание и ул. Боримечка. Представен е сключен на основание чл.235 от КТ с лицето 20.07.2016г., договор за повишаване на квалификацията с лице, което не работи. На 01.07.2016г. Н.Н.К. писмено декларира, че е с работно време от 8.00часа до 18,00 часа и всеки ден ходи на обучение с различен техник и е с уговорена заплата 500 лева“.    

Протокола за извършените проверки бил съставен и връчен на упълномощено от управителят на дружеството лице на 20.07.2016г. Въз основа на установените факти, на 20.07.2016г. свидетелят П.С. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 27-000084, като посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствие на упълномощено от представляващият дружеството – нарушител лице, като последният подписал акта сочейки, че възражения ще бъдат представени в тридневен срок. Впоследствие, дружеството - жалбоподател се е възползвало от законното си право и депозирало писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН сочейки, че констатиращият орган не взел предвид, че между „Нетуоркс-България“ и лицето Н.К. има договор за квалификация на лице, което не работи по чл.235 от КТ, съгласно който такъв договор може да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя и липсва нарушение на трудовото законодателство. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-000084/19.08.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на “Нетуоркс - България” ЕООД, с ЕИК 117619271, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. Ц.Н. № 18, вх.1, представлявано от С.Р.М., с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 и чл., ал.2 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят П.В.С. и на свидетеля С.Г.Т. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите С. и Т., съдът кредитира като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават и от останалите събрани доказателства.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

В чл. 414, ал.3 от КТ е регламентирана отговорност за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1,  чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ. В случая приложимият законов текст е обвързан с императивната разпоредба на чл. 1, ал.2 от КТ, която определя отношенията при предоставяне на работна сила само като трудови правоотношения. Конкретно разпореденото задължение на работодателя в областта на обществените отношения, регулирани с Кодекса на труда, релевантно към предмета на повдигнатия административнонаказателен спор, се съдържа в  чл. 62, ал.1 от КТ, който предписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Така посочената нормативна уредба еднозначно и императивно задължава всеки работодател да допуска на работа само тези лица, с които е сключил писмен трудов договор. В конкретния случай е установено по безспорен начин престиране на работна сила от страна на лицето Н.Н.К., при липса на сключен писмен трудов договор, доколкото от приложената по делото писмена декларация от посоченото лице и от показанията на разпитаните като свидетели служители от Дирекция "Инспекция по труда" гр .Шумен, се установява по безсъмнен начин, че на 01.07.2016 г. същият заедно с техника Д.Х. е полагал труд – изграждал е трасе за интернет на бул. Симеон Велики № 75, а в 17,15 часа е отишъл на ул. Боримечката на авария, при отстраняване на която колегата му Г. Г. паднал от стълбата.

При извършената проверки на 01.07.2016г. на обект – въздушна съобщителна мрежа /ВСМ/, находяща се на кръстовището на ул. Владайско въстание и ул. Боримечка в гр. Шумен, стопанисвана от страна “Нетуоркс - България” ЕООД, лицето Н.Н.К. е написал собственоръчно Декларация /л.17/. Видно от същата, лицето е декларирало, че от 14.06.2016г. се обучава във фирмата, като техник, посочил е работно време от 8 до 18 часа, уговорена заплата 500 лева. На документалната проверка в Инспекцията по труда на 06.07.2016г. бил представен Договор за квалификация с лице, което не работи, сключен на основание чл.235 от КТ. Приложеният по делото, договор за квалификация /л.15/ е от 20.06.2016г., съдържа подпис на „обучаем“, поради което буди недоумение, ако същия е с достоверна дата, поради какви причини лицето Н.К. не е посочило на проверяващите, че е подписвало такъв договор, но от 20.06.2016г. В представеният договор за квалификация изобщо не е визирано работно време и уговорена заплата, каквито данни е декларирало самото лице. По силата на този договор, работодателят поел задължението в рамките на три месеца практически да обучава лицето Н.К. с обучител на длъжността „техник-телекомуникации“, а като място на обучението е визирана мрежа „ШУМЕН“.

Не се спори между страните, че отношенията между „Нетуоркс-България“ ЕООД гр. Р. и лицето Н.Н.К. не са били уредени с писмен трудов договор. От страна на процесуалния представител на жалбоподателя са представени и цитирани  няколко съдебни решения и разяснения на ИА ГИД относно договора по чл.235 от КТ. Няма спор между в настоящото производство, че договорът по чл.235 от КТ е вид граждански договор и доколкото бипсва изрично предвидено условие за форма, следва да се прилагат общите правила на ЗЗД. Съгласно чл.17,ал.1 от ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност, а съгласно чл.26,ал.,ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите , които противоречат на закона или го заобикалят. Настоящият съдебен състав намира, че с представения Договор за повишаване квалификацията с лице, което не работи се „прикрива“ трудов договор. Следва да се има предвид, че при трудовият договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място.  При  анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че осъществяваната от Н.Н.К. дейност към момента на установяване на нарушението има характера на трудова такава, тъй като носи всички елементи на трудовото правоотношение - престиране на труд, в рамките на определено работно време и на определено работно място, в условията на йерархическа подчиненост. Липсата на самостоятелност и независимост на изпълнителя при изпълнение на работата /последният е действал съвместно с останалите работници и под контрола на работодателя/, както и мястото на изпълнение, обосновават по несъмнен начин извода, че в случая се касае до прикрити трудовоправни, а не гражданскоправни по своя характер отношения между страните. В саморъчно попълнената декларация, самото лице Н.К. е вписал както работно време и уговорена заплата, така и престирането на работна сила – „..Днес изграждахме трасе за интернет на бул. Симеон Велики № 75 с Д.Х.. В 17,15 часа отидохме на ул. Боримечката на авария. Колегата Г. Г. падна от стълба при отстраняване на аварията.“ В саморъчно попълнената Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ /л.16/ лицето Г. В. Г. работещ на длъжност техник в „Нетуоркс-България“ ЕООД гр. Р. е записал, следното: „..По време на този момент колегата Н. беше до стълбата, а колегата Д. беше настрани…“ Т.е. налице са писмени доказателства, че „обучаемия се“ Н.К., съгласно представения договор за квалификация с лице, което не работи, на практика е извършвал трудова дейност, престирал е работната си сила, като е изграждал трасе и се отзавал на авария, в деня на проверката. Представеният от страна на работадателя Договор за повишаване квалификация с лице, което не работи представлява частен документ и датата на неговото съставяне не се ползва с формална доказателствена сила, още повече, че лицето Кънев е посочил друга дата като начало на неговото „обучение“. По делото и в съдебно заседание не са събрани доказателства относно мястото на извършване на обучението, програмата на обучението, плана на обучението, както и придобита квалификация „обучител за техник-телекомуникации“ на лицата, които са „обучавали“.

 В тази връзка с Протокол № ПР 1626167 от 20.07.2017г. на упълномощено лице от представляващия дружеството управител е било дадено задължително предписание на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, да урежда като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила с лицата, които приема да работят в Мрежа „ШУМЕН“ / в т. ч. да се обучават/, като сключва с тях трудови договори в писмена форма.

В съдебно заседание, посредством разпита на свидетелите – П.С. и С.Т. се изяснява действителната фактическа обстановка, която се подкрепя и от останалия, събран по делото доказателствен материал. Административнонаказващият орган е изпълнил задължението да събере необходимите доказателства и е установил, че е извършено административното нарушение, поради което правилно е издал атакуваното наказателно постановление. Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, в качестовото зму на работодател не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила с лицето Н.Н.К.,, като сключи с него трудов договор в писмена форма, задължение визирано в чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

За това нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лева до 15 000 лева за работодателя. В настоящият случай именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно “Нетуоркс-България” ЕООД е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия казус дружеството - жалбоподател не е  изпълнило вмененото му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство, задължение и съответно на разпоредбата на чл.83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ, тъй като в ал.2 на същия изрично е предвидено, че „Не са маловажни нарушенията на чл.61,ал.1, чл.62,ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2“, т.е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по  чл.62, ал.1 от КТ, привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-000084/19.08.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на “Нетуоркс - България” ЕООД, с ЕИК 117619271, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. Ц.Н. № 18, вх.1, представлявано от С.Р.М., с ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ, като правилно и законосъобразно.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено. 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: