Р Е Ш Е Н И Е

600/17.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: М.М.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2627 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №216212-F-225753/29.09.2016 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на А.С.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, счита, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. В последното съдебно заседание по делото не се явява представител. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.06.2016 год. по време на извършена проверка от компетентни длъжностни лица към ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен било констатирано, че лицето А.С.С., с ЕГН********** в качеството си на самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия не е подало Декларация Образец №1 „Данни за осигуреното лице” за м.март 2016 год. в законоустановения срок, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. По този повод до лицето било изпратено съобщение изх.№2724/28.06.2016 год., с което било поканено да се яви в 14-дневен срок в ТД на НАП офис Шумен и да подаде посочената декларация, както и други неподадени декларации, които не са предмет на настоящото производство. Видно от материалите по делото лицето е подало Декларация Образец №1 за м.март 2016 год. на 18.07.2016 год. с вх. №273581606021549. С покана изх.№2726/28.06.2016 год. жалбоподателят бил поканен да се яви в 7-дневен срок от получаване на съобщението в ТД на НАП-Варна, офис Шумен за съставяне на АУАН във връзка с констатираното нарушение. Съобщението е получено на 06.07.2016 год. На 18.07.2016 год. на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение АN № F225753, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2, б.а от Наредба Н-8/29.12.2005 год. Актът бил връчен на жалбоподателя и подписан от него, след като е изложил под формата на възражение, че поради естеството на извършваната от него работа в някои от месеците не получава възнаграждение, поради което не е бил осведомен какви действия трябва да предприеме в тези случаи. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №216212-F-225753/29.09.2016 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на А.С.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева за неподадена в срок декларация Образец №1 за м.март 2016 год..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г.Н.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т.1 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №Н-8 конкретизира това задължение, като посочва, че работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица, подават в компетентната ТД на НАП Декларация образец №1, в която се вписват посочените в същата норма данни. Срокът за подаването на такава декларация от самоосигуряващите се лица е посочен в чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата, а именно – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия случай, С. е следвало да подаде декларация образец №1 за данните за м.март 2016 год. в срок до 25.04.2016 год. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок, а значително по-късно – на 18.07.2016 год. При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 26.04.2016 год. действително е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление. Същото е било правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващият орган. За това нарушение, изразяващо се в неподаване в срок на декларация с данните по чл.5, ал.4 от КСО или декларация от самоосигуряващо се лице административно-наказателната разпоредба на чл.355, ал.2 от КСО предвижда наказание „глоба” в размер от 250 лв. за всеки отделен случай. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на санкционната норма.

По отношение доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, че е заплатил дължимите осигурителни вноски и че нарушенията са били допуснати поради неинформираност, съдът намира, че същите не водят до извода за несъставомерност на деянието или за неговата маловажност. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че настоящото административно нарушение е формално и за осъществяването му е от значение единствено факта, че декларацията не е подадена в съответния законоустановен срок, без да се изисква или предвижда настъпване на някакви щети от това действие. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Още повече, че както става ясно от материалите по делото, жалбоподателят не е бил подал декларации образец №1 и за други месеци, както и други изискуеми от закона декларации, като за всяка една от тях са му били съставени различни актове. Следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да налага приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или да обосновава извода, че наложеното на жалбоподателя наказание е несправедливо или прекомерно.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №216212-F-225753/29.09.2016 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, гр. Варна, с което на основание чл.355, ал.2 от КСО на А.С.С., с ЕГН**********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: