Р Е Ш Е Н И Е

724/22.12.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На девети декември две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател:Пл.Недялкова

Секретар Цв. К.

като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2629 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №216209-F225752/29.09.2016г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на жалбоподателя А.С.С. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева. В жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, считайки същото за неправилно. Не оспорва констатираното нарушение, излага причините довели до извършването му. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Явява се процесуален представител.

За АНО, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява ст. юрисконсулт В . М., който моли НП да бъде потвърдено.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

При извършена проверка на 24.06.2016г. в ТД на НАП, офис Шумен на самоосигуряващото се лице А.С.С. било констатирано, че същия в качеството си на самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професия не е изпълнил задължението си да подаде Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Н-8/2005г., за м.февруари 2016г. в законоустановения срок указан в чл.3 ал.1 т.2 б.А от Наредба №Н-8/2005г. , а именно до 25.03.2016г., вкл. До лицето било изпратено съобщение за подаване на горепосочената декларация обр.1, което било връчено на 06.07.2016г. Декрация обр.1 за м. февруари 2016г. била подадена на 18.07.2016г. На същият ден св. Г.Й. съставила срещу жалбоподателя АУАН № F225752 за това, че в качеството си самоосигуряващо се лице не е подал Декларация обр.1 за месец февруари 2016г. по чл.2 ал.1 от Наредбата в ТД на НАП, офис Шумен в законоустановения срок, а именно до 23.03.2016г., с което осъществил състава на чл.3 ал.1 т.2 б.А от Наредба № Н – 8/2005г. на МФ. При предявяване на акта жалбоподателят отразил причините доволе до извършване на нарушението. Възражения не са депозирани в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.355 ал.2 от КСО на жалбоподателя А.С.С. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя - свид. Г.Й., който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице виновно.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана на основание чл.355 ал.2, във вр. с чл.5 ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 ал.1 т.2 б.”а” от Наредба № Н – 8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирано от наказващия орган по чл.355, ал. 2 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви нарушения на чл. 5, ал. 4 от Кодекса. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 т.1 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5, ал.6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. В случая приложимата наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя за вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП 2. от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 б.А от Наредбата. В конкретният случай задължението за подаване на декларацията образец № 1 за м. февруари 2016г.г. следвало да се изпълни до 25.05.2016г., включително. Като не е сторил това, жалбоподателя нарушил посочените в АУАН и наказателното постановление разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005г. Предвид факта, че нарушението е извършено чрез бездействие в рамките на законово определения срок, то на практика вече на 26.03.2016г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, както от обективна така и от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.

В случая не следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. Изложените в касационната жалба причини за неподаване в срок на Декларация обр.1 биха могли да се кредитират като „смекчаващо вината обстоятелство” при определяне на размера на наказанието, но в случая същият е определен като абсолютна стойност от 250лв. По делото няма данни, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Не може да се пренебрегне и факта, че декларацията е била подадена след констатиране на нарушението от органите на НАП.

Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355 ал.2 от КСО.

Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателката, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №216209-F225752/29.09.2016г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.2 от КСО на жалбоподателя А.С.С. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 250 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: