Р Е Ш Е Н И Е

 

588/10.11.2016г.,                гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На девети ноември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                                Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 2666 по описа на ШРС за 2016г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № Д 0119 от 08.08.2016г. на Секретаря на Община Шумен, с което на “Сиатрейд” ЕООД, ЕИК 202413957, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, кв. „Индустриален“ № 23, представлявано от Е.С.А., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание управителя на “Сиатрейд” ЕООД, редовно призован, не се явява лично. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените основания, като излага подробни мотиви в тази насока.   

            Процесуалният представител на Община Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.01.2015г. на М. К. – помощник съдебен изпълнител при Д. З. – Частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд – Шумен, рег. № 876, влязло в законна сила на 16.01.2015г., на дружеството - жалбоподател “Сиатрейд” ЕООД гр.Шумен, представлявано от Е.С.А. е възложен недвижим имот – поземлен имот с площ от 2063 кв.м., находящ се в УПИ 18 в квартал 449А по плана на гр.Шумен, представляващ ПИ с идент. 83510.672.306. На 28.06.2016г. в отдел “Местни данъци и ТБО” се явило лицето Е.С.А., в качеството си на представляващ дружеството - жалбоподател “Сиатрейд” ЕООД гр.Шумен и подало данъчна декларация по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ с Вх. № ДК 14002772, за придобитият недвижим имот по силата на цитираното постановление от 08.01.2015г. за възлагане на недвижим имот. От представените документи и от декларираните от представляващия дружеството - жалбоподател данни е видно, че последният не е изпълнил задължението си да подаде данъчна декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ за придобият недвижим имот чрез Постановление от 08.01.2015г. за възлагане на недвижим имот в отдел “Местни данъци и ТБО” по постоянният му адрес в срок до 16.03.2015г., визиран в разпоредбата на чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Във връзка с констатираното неизпълнение на законово задължение в посочената правна норма от страна на дружеството – жалбоподател “Сиатрейд” ЕООД гр.Шумен, бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 362 от 28.06.2016г., в който словесно било посочено, че депозираната декларация с Вх. № ДК 14002772/28.06.2016г. по чл.14, ал.1 от ЗМДТ е следвало да се подаде до 16.03.2016г., като актосъставителя счел, че е нарушена разпоредбата на  чл.127, ал.1 от ЗМДТ. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството – жалбоподател, връчен и подписан от него без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право за депозиране на допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № Д 0119 от 08.08.2016г. на Секретаря на Община Шумен, с което на “Сиатрейд” ЕООД, ЕИК 202413957, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, кв. „Индустриален“ № 23, представлявано от Е.С.А., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.С.Р. и на свидетелите Й.Д.М. и  М.И.М. – свидетели при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното: 

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателят не е накърнено.

Съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че именно дружеството - жалбоподател “Сиатрейд” ЕООД гр.Шумен е осъществило от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, тъй като последното е подало декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ за недвижим имот  – поземлен имот с площ от 2063 кв.м., находящ се в УПИ 18 в квартал 449А по плана на гр.Шумен, представляващ ПИ с идент. 83510.672.306., т. е. след изтичането на определения от цитираната по-горе разпоредба двумесечен срок от придобиването на имота - до 16.03.2015г. При така установената фактическа обстановка, от обективна страна дружеството - жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ и като собственик на недвижим имот е допуснало нарушение на императивни правни норми, установяващи изисквания за своевременно подаване на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху същия.

В жалба си, дружеството - жалбоподател не оспорва фактическите констатации в акта. Те се потвърждават и от приетите и приложени по делото писмени доказателства и допуснатите и събрани в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства - свидетелски показания на актосъставителят. Същото е извършено от дружеството - жалбоподател. Предвид така визираната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказано, че инкриминираното в атакуваното наказателно постановление деяние съставлява от обективна страна административно нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, в редакцията й към момента на извършване на нарушението, съгласно която “Който не подаде декларация по чл.14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с „глоба“ в размер от 10 лв. до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с „имуществена санкция“ в размер от 500 лв. до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.”. Съдът счита, че административно-наказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като при определяне на наказанието е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на дружеството - нарушител, като е наложил е наказание “имуществена санкция” в минимален размер на 500 /петстотин/ лв.

Съдът не кредитира възраженията, направени от страна на представителя на дружеството - жалбоподател, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения на императивните норми на чл.42, т.4  и т.5 от ЗАНН и чл.57, т.6 от ЗАНН. Действително при проверка на акта и наказателното постановление от формална страна се установява, че акта за установяване на административно нарушение не отговаря на точните изисквания на посочените по-горе текстове от ЗАНН. Тези процесуални нарушения обаче не налагат отмяна на атакуваното наказателно постановление на това основание по следните съображения: Разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН категорично постановява, че пороците на акта не са пречка за издаване на наказателно постановление, ако е установено по безспорен начин, деянието, кой е авторът и неговата вина. Въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на нарушението, в конкретния казус са установени от разпитаните по делото свидетели и от приложените към административно-наказващата преписка писмени доказателства.

Строгото съблюдаване на законните реквизити, досежно наказателното постановление, посочени в чл.57 от ЗАНН, има за последица обосновано и законосъобразно постановление. Обосноваността на последното обаче зависи не само от данните в него, а и от съдържанието на цялата преписка и събраните по време на съдебното следствие пред съда гласни доказателства. В случая доказателствата по делото са категорични, че дружеството – жалбоподател “Сиатрейд” ЕООД гр.Шумен като данъчнозадължено лице по смисъла на чл.11, ал.1 от Закона за местните данъци и такси, не е изпълнило задължението си да подаде данъчна декларация по чл.14, ал.1 от цитирания закон в срока, визиран в цитираната разпоредба, а именно до 16.03.2015г.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016г., постановено по КАНД 167/2016г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл.123 от ЗМДТ, предвиждащ имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.14, ал.1 от същия закон, какъвто е и процесният случай.

По отношение твърдението на процесуалният представител на дружеството - жалбоподател, че при издаването на акта за установяване на административно нарушение, чиято последица се явява атакуваното наказателно постановление са допуснати нарушения изразяващи се в неспазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, настоящият съдебен състав категорично не споделя това становище. Нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН регламентира, че не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент /ЕС/ № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. На тази норма е придадена основополагаща функция в производствата от административно-наказателен характер и съблюдаването й е възведено в основно задължение на органите на изпълнителната власт, овластени с правораздавателни функции по ЗАНН. Текста на ал.1 на цитираната правна норма регламентира кратки срокове за образуване на административно-наказателните производства, като административно-наказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.

Т.е. моментът, от който започва да тече срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, е този на откриването на нарушителя. Процесуалният закон прави разграничение между понятията „откриване“ на нарушителя /нарушението/ и „установяване“ на нарушението, като последното се извършва със съставянето на акта за установяване на административно нарушение.

Нарушението се счита за открито, когато има необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Видно от материалите по делото, достатъчно данни за нарушителя в контекста на гореизложеното са били налице към момента на проверката извършена от инспектор по приходите на 28.06.2016г. Именно тогава са станали известни факти, въз основа на които може да се направи обоснован извод за наличието на съставомерно деяние от страна на дружеството - жалбоподател. От тази дата - 28.06.2016г. е започнал да тече тримесечният срок по чл.34, ал.1, предл.2 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като този срок е преклузивен, т. е. процесуално правен и изтичането му е абсолютна пречка да се образува административно -наказателно производство, респ. абсолютно основание вече образуваното, да се прекрати. С неговото изтичане се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателното преследване, респективно погасява се правомощието на актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение. Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително.

В настоящия казус нарушението и неговия извършител са установени на 28.06.2016г., поради което със съставяне на акта за установяване на административно нарушение на същата дата - 28.06.2016г., т.е преди изтичане на три месеца от откриване на нарушителя, не е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на наказателното постановление.

Също така, съдът не кредитира твърденията на представителя на дружеството – жалбоподател, че не е налице извършено нарушение, тъй като завършващият елемент от фактическия състав на придобиване на правото на собственост, независимо по какъв начин, включително с постановление за възлагане, това е вписване на удостоверението за възлагане в Службата по вписвания. Следва да се отбележи, че вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове. Правните субекти нямат свобода да определят кои сделки да бъдат вписвани, а актовете подлежащи на вписване са: “всички актове с които се прехвърля правото на собственост или се учредява прехвърляне, измяна или прекратяване на друго вещно право върху недвижими имоти, като и актове, с които се признават такива права”. Т.е. в имотния регистър се вписват актове, с които се признава или прехвърля право на собственост или се учредява друго вещно право върху недвижим имот, възбраните и ипотеките върху тях, както и други факти и действия за които законът предвижда вписването. Чрез вписването се дава възможност на всеки когато придобива вещни права, да провери дали праводателят е собственик, дали имотът не е обременен с ипотеки или други тежести, дали вече не е прехвърлен на друг и т.н. Следователно от значение в процесния случай е датата на придобиване на недвижимия имот, а не датата на вписване на постановлението за възлагане на недвижим имот. Неподаването на данъчна декларация в законоустановения срок е формално нарушение и съставът му се осъществява с пропускането на срока. Данъчната декларация е подадена на 28.06.2016г., а следвало да бъде подадена до 16.03.2015г., доколкото недвижимият имот е придобит чрез Постановление от 08.01.2015г. за възлагане на недвижим имот, влязло в законна сила на 16.01.2015г. Също така по делото не са представени доказателства обуславящи забавянето.

Същевременно съдът установи, че в наказателното постановление е допусната техническа грешка, като е посочено, че не е декларирано притежаваното превозно средство, която по никакъв начин обаче не променя смисъла на допуснатото нарушение, че данъчната декларация не е подадено в предвидения от закона двумесечен срок.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Д 0119 от 08.08.2016г. на Секретаря на Община Шумен, с което на “Сиатрейд” ЕООД, ЕИК 202413957, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, кв. „Индустриален“ № 23, представлявано от Е.С.А., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси  за нарушение по чл.14, ал.1 ЗМДТ, като правилно и законосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: