Р Е Ш Е Н И Е

719/21.12.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, втори състав, на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Георгиева

при секретаря В. И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 2713 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 1325713 на ОДМВР - Шумен, с който на З.А.А., в качеството му на управител на „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД, с ЕИК 202307797, с. Труд, ул. Карловско шосе № 42 на основание чл.189,ал.4, във вр. с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл.21,ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че електронният фиш страда от съществени правни пороци, като излага подробни доводи в жалбата си. Твърди още, че фишът не отговаря на изискванията на материалния закон – липсва „дата на съставяне“, не било ясно дали преди мястото, на което е радара е имало поставени обозначителни знаци за въведено видеонаблюдение, във фиша не е вписано в какъв срок и пред кой орган може същия да се обжалва конкретизирано мястото, не ставало ясно дали техническото средство е годно да осъществява функциите си към датата на заснемане на нарушението, не е ясно защо е избран именно З.А. за адресат на санкцията, а не другия равноправен управител, както и, че ЕФ не бил придружен от снимков материал. Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител.

Въззиваемата страна, редовно призована – не изпраща упълномощен представител.

Жалбата, съдът намира, че е подадена в срока по чл.189,ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 01.07.2016г. в 20.39 часа, с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, било заснето движението на лек автомобил марка “Рено Клио” с ДК № А54 94МТ който се движел по главен път І - 2, км 112+737м., до Бензиностанция “ШЕЛ” със скорост от 104 км/ч. Максимално разрешената скорост на движение в посочения пътен участък била до 60 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост от 104 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, находяща се до Бензиностанция “ШЕЛ”. Била извършена служебна справка в централна база – КАТ по регистрационния номер на заснетия лек автомобил, от която се установило, че негов ползвател е „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД с. Труд, с управител З.А.А., с ЕГН **********. Въз основа на заснемането и служебната справка за собственика/ползвателя на лекия автомобил бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1325713, в който като нарушител е вписано името на жалбоподателят З.А.А., в качеството му на управител на собственика/ползвателя на лекия автомобил. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 100 км/ч – превишаване с 40 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, което видно от приложения Протокол от проверка № 21 - ИСИ/15.03.2016г. е преминало последваща проверка, а за място на нарушението - главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”.

Електронният фиш бил изпратен, като видно от приложеното заверено копие от разписка /л.6/ и на 07.10.2016г. получен от пълномощник на жалбопадателя. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189,ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия по чл.189,ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен съд гр. Шумен.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал от заснета снимка /л.8/ със стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189,ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДв.П когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. От приложената по делото Докладна записка /л.16/ е видно, че на 04.04.2014г. са били монтирани два броя информационни табла с надпис «ВИДЕОКОНТРОЛ НА СКОРОСТТА», съответно на км.112+350 и км.113+300, преди пътните знаци «В24» и «В26» /въвеждащ ограничение за движение със скорост не по-висока от 60 км/ч/. Скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя, лек автомобил е била засечена на км. 112+737, в посока от гр. Русе към гр. Варна, т. е. при действието на пътен знак ограничаващ скоростта на движение до 60 км. в час. По силата на чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 30 до 40 km/ч., водачът се наказва с глоба 150 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателят административното наказание с атакувания електронен фиш е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи образец.

От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 01.07.2016г. в 20:39 часа, с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип “MULTA RADAR” № 00209D32D447, било заснето движение на лек автомобил марка “Рено Клио” с регистрационен № А54 94МТ, със скорост от 100 км/ч. – над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 60 км/ч, каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 40 км/ч.

Конкретно е посочено и мястото на извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно на главен път І - 2, км 112+737м – Бензиностанция “ШЕЛ”, видно от приложения по делото снимков материал.

В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189,ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между наказателните постановления и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най – напред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, формулирани общо като оплаквания за незаконосъобразност, се явяват неоснователни. Съгласно ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС, „..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура на издаване“. От това следва, че изискванията за форма, съдържание и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189,ал.4,изр.2, реквизити...“. В настоящият случай, съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми по чл.189,ал.4 от ЗДв.П, налице е яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя.

Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни – КАТ – гр. Шумен за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателят З.А.А., след като е установено, че лицето би могло да бъде субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на жалбоподателят е посочено като нарушител именно в качеството му на управител на собственика/ползвателя. Т.е. жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188,ал.2 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба”. Според разпоредбата на чл.189, ал.5, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 и ал.2, а именно- на собственика, а когато собственик е юридическо лице - на неговия законен представител. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е "ОМНИКАР РЕНТ" ООД с. Труд, обл. Пловдив, като електронният фиш е бил издаден на единия от законните представители на дружеството- З.А.А.. От извършената служебна проверка в Търговския регистър се установява, че жалбоподателят е един от управителите и съответно- един от законните представители на дружеството към момента на нарушението, като втория управител е бил вписан на 13.05.2016 г., а жалбоподателя е управител и представляващ от 08.11.2012г. Обстоятелството, че дружеството се управлява от двама управители – заедно и поотделно, а е санкциониран само единия от тях, съдът намира, че не води до незаконосъобразност на Електронния фиш. Доколкото и двамата управители се явяват представляващи дружеството, всеки един от тях може да бъде санкциониран. Незаконосъобразно би било ако на двамата управители бъде наложено едно наказание или две отделни наказания на всеки един от тях. А. не се е възползвал от възможността да декларира данни за лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, при което не са били налице предпоставки за анулиране на фиша. При това положение съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания електронен фиш. За всичко от изложеното в хода на административното производство са събрани съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са били изяснени. Електронният фиш е законосъобразно издаден, предвид наличието на доказателства, обуславящи административната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДВП.

Заслужава внимание, че отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с автоматизирано техническо средство - стационарна радарна система тип “MULTA RADAR”, № 00209D32D447, снимка 028, т. е. създава се впечатление, че не намира опора в доказателствения материал по делото. В случая в изпълнение на указанията на производителя и в съответствие с методическите указания за работа с техническото средство от така измерената скорост 104 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 100 км/ч при разрешена 60 км/ч и превишение от 40 км/ч, което е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението – намалена с 3% над 100 км. в час толеранс, поради което не е налице неяснота относно конкретните параметри на нарушението, още повече, че намалението е и в полза на нарушителя.

От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл.189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Жалбоподателят Т. в 14-дневния срок не е посочил друго лице, на което е предоставил управлението на собственото на управляваното от него, дружество, лек автомобил към момента на засичане /чл.189,ал.5 от ЗДвП, във вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП/. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на електронен фиш. Същият отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон /§ 6, т.62 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189,ал.4 от ЗДвП/, поради което при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН. Относно процедурата по издаване на електронни фишове няма и текст, подобно на чл.189, ал.14 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание посочения законов текст с предвидената в него санкция - глоба в размер на 100 лева за осъществено административно нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП.

По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 предл.3 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 1325713 на ОДМВР - Шумен, с който на З.А.А., с ЕГН **********, в качеството му на управител на „ОМНИКАР РЕНТ“ ООД, с. Труд, обл. Пловдив, ул. Карловско шосе № 42 на основание чл.189,ал.4, във вр. с чл.182,ал.2,т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за извършено нарушение на чл.21,ал.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ШАС по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: