Р Е Ш Е Н И Е

665/9.12.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2723 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №217590 – F233783/06.10.2016г. на Зам. Директора на Териториална дирекция на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.74 ал.1 от ЗСч. на “КИРИБАТИ 2009“ ООД – гр.Велики Преслав, ЕИК200644004 е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Излага доводи, че нарушението не е извършено умишлено, същото веднага е било отстранено, не са настъпили вредни последици. В съдебно заседание се явява управителя М.К.З., който поддържа жалбата.

Процесуалният представител на Териториална дирекция на НАП - Варна -административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.03.2016г. “КИРИБАТИ 2009“ ООД – гр.Велики Преслав, ЕИК200644004 е подало в ТД на НАП, офис Шумен ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2015г., съгласно която през 2015г. дружеството няма дейност.

На 08.08.2016г., при извършена проверка в база данни на НАП, на Агенцията по вписванията – търговски регистър, било установено, че “КИРИБАТИ 2009“ ООД – гр.Велики Преслав като регистрирано в Агенцията по вписванията – Търговски регистър лице, не е изпълнило задълженията си за публикуване в Търговския регистър на Годишен финансов отчет за дейността си за 2015г., съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. в законоустановения срок предвиден в същата разпоредба, а именно до 30.06.2016г. Годишен финансов отчет за 2015г. бил заявен за вписване и публикуване на 17.08.2016г.

На основание установеното административно нарушение е съставен и връчен на представител на жалбоподателя АУАН № F233783 от 17.08.2016г. При предявяване на АУАН не са отразени възражения. В законоустановения срок е депозирано заявление, с което представляващият дружеството моли да не бъде налагано наказание, излага причините довели до извършване на нарушението. Посочва, че дружеството е изпълнило задължението си. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свид.Д.Ж., както и приложените и приобщени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение по следните правни съображения:

Настоящият състав намира, че административно-наказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. От всички доказателства по делото изложената в НП фактическа обстановка по отношение ангажираната административнонаказателна отговорност на дружеството, е доказана по безспорен начин. Дори и да е подадена годишна данъчна декларация за съответния период и да не е извършвана дейност, не заявяването за обявяване в Търговския регистър на ГФО за съответния период представлява административно нарушение. Законодателят задължава всички търговци по смисъла на Търговския закон да представят за обявяване в Търговския регистър ГФО, без значение дали са осъществявали или не търговска дейност. От материална страна съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Не се спори по делото, че дружеството не е заявило за публикуване в Търговския регистър своевременно годишния си финансов отчет за отчетната 2015г. – до 30.06.2016г., както го е задължава разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Имуществена отговорност на ЮЛ по чл.83 от ЗАНН е т. нар.”обективна, безвиновна” отговорност и се налага в предвидените случаи при просто неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Тя е различна от отговорността на физическите лица и не се интересува от поведението на дееца и формите на вина. Доколкото в случая е безспорно установено несвоевременно заявяване за публикуване в ТР на ГФО,то нарушението е осъществено.

Настоящият състав обаче счита, че при издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства относно причините и условията, способствали извършеното нарушение. Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения:

В случая задълженото лице е предприело действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. Към момента на съставяне на АУАН Годишен финансов отчет за 2015г. е бил заявен за вписване и публикуване, което обстоятелство е отразено в акта. Съгласно ГДД по чл.92 от ЗКПО през 2015г. дружеството не е извършвало дейност и не е отчело приходи или разходи. От бездействието на жалбоподателя не са произлезли вреди, не са налице отегчаващи обстоятелства, извършено е за първи път. Нарушението е такова на просто извършване, поради което именно възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а именно отегчаващо обстоятелство, което в случая не е налице. Нарушението е от възможно най - лекия вид - неподаване в срок, т. е. само забава в изпълнението, а не липса на изпълнение на задължението. Съдът намира нарушението за инцидентно.

Настоящата инстанция счита, че случаят е маловажен, тъй като поради своята малозначителност, както нарушителя, така и нарушението са с изключително ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези характеристики и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, административно наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №217590 – F233783/06.10.2016г. на Зам. Директора на Териториална дирекция на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.74 ал.1 от ЗСч. на “КИРИБАТИ 2009“ ООД – гр.Велики Преслав, ЕИК200644004 е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: