Р Е Ш Е Н И Е
736/27.12.2016г.,
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На първи декември 2016
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 2804/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Вива кредит” ООД- гр.София, срещу Наказателно постановление № В-0042582/15.07.2016г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството били наложени три отделни административни наказания имуществена санкция в размер на по 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.1 от ЗПК. Дружеството-жалбоподател намира, че не са налице неизпълнения на административни задължения, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище в подкрепа на жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството –жалбоподател е с предмет на дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства съгласно Закона за кредитните институции, търговско представителство; посредничество при предоставяне на финансови услуги и на финансов лизинг; финансови консултации и др. Посочената дейност в гр.Шумен дружеството осъществявало в офис, находящ се на ул.”Панайот Волов” №11. На 12.05.2016г. в КЗП-РД-Варна постъпила потребителска жалба от лицето Д.Л.М. във връзка с неустойки по договор за потребителски кредит, сключен с дружеството. По този повод на 19.05.2016г. от В.К.Г. и Н.И.Й. -инспектори в КЗП-РД-Варна била извършена проверка в посочения офис за спазване на Закона за потребителския кредит. Същите изискали договора за потребителски кредит /Договор за паричен заем № 5208561/31.08.2015г.“Viva Express“/, сключен с М., както и останалите документи към него. При проверка на изготвения от дружеството Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити било установено, че в същия не е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл.8 от СЕФ- да представи обезпечение във вид на поръчител, ще трябва да заплати неустойка в размер на 254,21 лева. Установено било също, че в сключения договор е посочен ГПР 49,29%, но се предвиждало изискване и начисляване разходи за забава в размер на 12,50 лева, дължими на всеки четвърти и единадесети ден. В чл.11, ал.1 от договора било предвидено задължение за потребителя за заплащане на неустойка в размер на 254,21 лева, дължима при неизпълнение на задължението по чл.3, ал.3 от Договора. В същото време било посочено, че общият размер на всички плащания възлиза на 438.13 лева. След прибавяне на предвидените в чл.11, ал.1 от договора неустойки се получавала сума в общ размер на 692,34 лева, която обаче не била отразена в договора. Във връзка с тези констатации на 15.06.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството -жалбоподател, за това, че предоставеният Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за искания кредит не е бил попълнен изцяло от кредитора; за това, че търговецът изисква и начислява в договора за паричен заем заплащане на такси, свързани с действия по управлението на кредита /разходи за забава в размер на 12,50 лева на всеки четвърти и единадесети ден/, както и за това, че в договора за потребителски заем не е изчислил ГПР по формула съгласно приложение №1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на нарушителя, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството били наложени имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.5, ал.5 от Закона за потребителския кредит, имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.10А, ал.2 от Закона за потребителския кредит, както и имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.19, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за потребителския кредит.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: Дружеството-жалбоподател има качеството
„кредитор” по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а именно- представлява юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност. Разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗПК
задължава кредиторите да предоставят своевременно на потребителя съобразно
изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит. Втората алинея на цитираната норма конкретизира това
задължение, като посочва, че информацията по ал. 1 се предоставя във формата на
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити съгласно Приложение № 2. От своя страна чл.5, ал.5 от с.з. изисква формулярите,
съдържащи преддоговорната информация по ал. 2, да бъдат попълнени изцяло от
кредитора. От събраните по делото доказателства се установява, че
в Част III, т.4.3 от предоставения на потребителя СЕФ е
посочено, че се дължи неустойка, чийто размер е конкретизиран в договора за
паричен заем, дължима в случай, че потребителят не осигури обезпечението,
посочено в Раздел II-поръчител или банкова гаранция.
В жалбата се изразява становище за липса на неизпълнение на административно
задължение, тъй като в СЕФ ясно е посочено, че се дължи неустойка, като се
препраща към индивидуалния договор за паричен заем, в който е посочен точния
размер на неустойката. Съдът намира обаче, че с това дружеството не е
удовлетворило изискванията на закона. Посочването в СЕФ, че се дължи неустойка,
без нейният размер да бъде конкретизиран, не позволява на потребителя да сравни
различните предложения и да изрази информирано съгласие за сключване на договор
за потребителски кредит, в съответствие с изискванията на чл.5, ал.1 от ЗПК.
Размерът на дължимата неустойка би могъл да варира в твърде широки граници, при
което същият съвсем не е без значение при формирането на решението на
потребителя за сключването на договора. В процесния случай потребителят е сключил
заемна сума в размер на 400 лева, а неустойката, предвидена в чл.11, ал.1 от
Договора възлиза на 254,21 лева- повече от половината от получената сума.
Информация в тази насока обаче не му е била предоставена в процесния СЕФ. За да
вземе информирано решение кой вариант на кредитиране да избере, потребителят
следва да е информиран по какъв начин това ще рефлектира върху неговите
задължения като кредитополучател, което няма как да стане без снабдяването му с
цялата необходима преддоговорна информация, отразена в съответния СЕФ.
Изложеното виждане е възприето също в Решение № 185 от 7.06.2012 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 171/2012 г., Решение № 302 от 21.11.2011 г. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. № 258/2011 г. и др. Доколкото на потребителя с
предоставения му СЕФ не е била осигурена цялата необходима информация,
позволяваща му да вземе информирано решение за сключването на договора, съдът
намира, че дружеството действително е осъществило неизпълнение на
административно задължение, установено с чл.5, ал.5 от ЗПК, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление в тази
му част.
На следващо място, разпоредбата на чл.10 А,
ал.2 от ЗПК установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С
процесния договор потребителят е бил задължен да заплаща разходи за забава в
размер на 12,50 лева на всеки четвърти и единадесети ден. Наказващият орган
счита, че посочените разходи за забава представляват такси за действия,
свързани с управлението на кредита, докато санкционираното лице твърди, че се
касае за възстановяване на направени допълнителни разноски във връзка със
събиране на просрочени вземания. Прочитът на сключения Договор за паричен заем
№ 5208561/31.08.2015г.“Viva Express“
налага извода за липса на претендираното неизпълнение на административно
задължение. Понятието „управление на кредита“ действително не е нормативно
дефинирано. Безспорно е обаче съдържанието на понятието „такса“, а именно-сума,
чието заплащане се дължи във връзка с предоставяне на услуга. В случая в
договора не е посочено, че заплащането на сумата от 12,50 лева на съответните
дати се дължи във връзка с предоставяне на услуга или за администриране на
кредита. Напротив, изрично е отбелязано, че се касае за разходи за
телекомуникационни услуги, които дружеството би направило при неизправност от
страна на кредитополучателя. Сумите също така се дължат не от момента на
сключване на договора, а едва в случай на забава. При това положение не са
налице достатъчно основания да се приеме, че не се касае за разноски, а за такси,
свързани с управление или усвояване на кредита, което обуславя и
незаконосъобразността на наказателното постановление в тази му част. Това
становище се споделя в практиката и на други съдилища- в този смисъл са напр. Решение
№ 10249 от 28.11.2016 г. на СРС по а. н. д. № 17286/2016 г., Решение №7643 от
19.09.2016г. на СРС по а.н.д. №2603/15г. и др.
От
своя страна разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК предвижда изчисляването на
годишния процент на разходите по кредита да се извършва по формула съгласно
приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Според първата алинея на цитираната норма годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Наказващият орган е счел, че дружеството не е изчислило
ГПР по формулата съгласно приложение №1, тъй като при изчисляването не е била
включена неустойката в размер на 254,21
лева, дължима при неизпълнение на задължението по чл.3, ал.3 от Договора. По
силата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК обаче при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита изрично са изключени разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит. В случая процесната неустойка несъмнено
представлява разход, дължим при неизпълнение на договорно задължение и
следователно не следва да се отчита при изчисляване на годишния процент на
разходите. /В тази насока е и практиката на други съдилища- напр. Решение №
2790 от 23.06.2015 г. на РС - Варна по гр. д. № 1177/2015 г./. При тази
нормативна уредба съдът намира, че не е налице неизпълнение на задължението за
надлежно изчисляване на ГПР по процесния договор за заем, поради което
обжалваното наказателно постановление се явява недоказано и необосновано в тази
му част.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление нарушението на чл.5, ал.5 от ЗПК е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво неизпълнение е санкциониран. Датата на нарушението е посочена изрично, а именно- 31.08.2015г., което обуславя неоснователността на твърденията в тази насока, съдържащи се в жалбата.
Не са налице и условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като консатираното
неизпълнение на административно задължение не се отличава с по-малка тежест от
обичайните от този вид. Напротив, в цитираното по горе Решение № 302 от
21.11.2011 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 258/2011 г. се приема изрично,
че нарушенията от вида на процесното засягат в значителна степен
обществените отношения, свързани с предоставянето на кредити на потребителите,
доколкото предоставянето на преддоговорната информация по кредита в съответната
форма е съществено задължение на банката – кредитор, благоприятстващо за
създаването на равноправни условия между кредитора и потребителя при
получаването на кредита. При липсата на
някакви конкретни обстоятелства, които да обусловят извода за маловажност на
конкретния случай, доводите в тази насока следва да бъдат счетени за
неоснователни.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за
отмяна на атакуваното наказателно постановление в частта, с която е наложена
санкция за неизпълнение на задължение по чл.5, ал.5 от ЗПК. Административнонаказващият
орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил наказание на основание
чл.45, ал.1 от ЗПК, който предвижда специални наказания за нарушение на чл.5 от
с.з., какъвто е и процесния случай. Санкцията
е наложена в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност
за по-нататъшна индивидуализация. В останалата му част обаче наказателното
постановление следва да бъде отменено като недоказано и необосновано.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава
наказателно постановление № В-0042582/15.07.2016г. на директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, в частта, с която на „Вива кредит“ ООД- гр.София, ЕИК:201995287, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.45, ал.1 от ЗПК, е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в
размер на 3000 лева за неизпълнение на
административно задължение, установено с чл.5, ал.5 от Закона за потребителския
кредит.
Отменя наказателно постановление
№ В-0042582/15.07.2016г. на директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите в
останалата му част, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен
съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: