Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 730/23.12.2016г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На първи декември 2016 година

В публично заседание в следния състав:

                                                              Председател: Ивелина  Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2807/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Кредихелп” ООД- гр.София, срещу Наказателно постановление № В-0042402/24.08.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството били наложени две отделни имуществени санкции в размер на по 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Дружеството-жалбоподател привежда доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството –жалбоподател извършвало банкова дейност, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции. Посочената дейност в гр.Шумен дружеството осъществявало в офис, находящ се на бул.”Симеон Велики” №46. На 23.02.2016г. в КЗП-РД Варна-гр.Шумен постъпила потребителска жалба относно заем, отпуснат от дружеството, депозирана от лицето Е.Л. М.. По този повод на 09.03.2016г. от В.К.Г. и Н.И.Й. -инспектори в КЗП-РД-Варна била извършена проверка в посочения офис за спазване на Закона за потребителския кредит, при която били изискани всички документи, отнасящи се до потребителката. Проверяващите установили, че с Е. М. е бил сключен индивидуален договор за заем с код 123569/24.08.2015г., на стойност 306.78 евро или тяхната левова равностойност и срок на заема- 30 седмици. Към договора бил приложен запис на заповед с дата на издаване 24.08.2015г. и и падеж на задължението- на предявяване, за сумата от 1107,00 лева, издаден в полза на дружеството. В разговор с проверяващите потребителката М. заявила, че дружеството е обусловило отпускането на кредита с подписване на запис на заповед от нейна страна. Проверяващите установили също, че записът на заповед не е бил върнат на потребителката. Във връзка с тези констатации на 04.05.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че е задължило потребителката да обезпечи задълженията по заема със запис на заповед; за това, че не е върнало незабавно издадения запис на заповед, както и за това, че след всяко плащане не е привело незабавно записа на заповед в съответствие с остатъка на задължението. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството. Впоследствие бил предявен на упълномощено лице и бил подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството били наложени две отделни  имуществени санкции в размер на по 3000.00 лева за нарушения на чл.34, ал.1 от Закона за потребителския кредит и на чл.34, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Дружеството-жалбоподател има качеството „кредитор” по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а именно- представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗПК установява забрана за кредиторите да задължават потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. От страна на санкционираното лице не се оспорва, че във връзка с посочения потребителски кредит от потребителката е бил издаден процесният запис на заповед. Твърди се обаче, че издаването на запис на заповед не е било задължително условие за отпускане на паричния заем, а това е било индивидуално уговорено с потребителката. Нарушение на чл.34, ал.1 от ЗКП е налице само ако кредиторът поставя като незаобиколимо изискване за сключването на договора издаването на гаранционен запис на заповед от клиента и по този начин го задължава да издаде такъв документ, ако иска да му бъде отпуснат кредит. Въпреки доводите на жалбоподателя съдът намира, че точно такива обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства. От показанията на св.Г., за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че потребителката М. изрично е заявила, че е била задължена да подпише запис на заповед, което е било поставено като условие, за да ѝ бъде отпуснат кредит. Изводът, че отпускането на кредит е било обусловено от издаване на запис на заповед, се налага и от самата обстановка, при която е сключен договорът. Въпреки че в издадения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителския кредит е посочено, че единственото изискано обезпечение по договора е поръчителство, в процесния случай договор за поръчителство не е бил сключен и няма данни да е било осигурено лице, което да обезпечи договора в такова качество. Напротив,  записът на заповед е бил издаден още в деня на сключването на договора, въпреки че според последния кредитополучателката са се задължавала в срок от три дни след сключване на договора да предостави обезпечение: поръчител-физическо лице, което да отговаря на определени изисквания. Предвид обстоятелството, че на потребителката реално не е била дадена възможност да осигури поръчител, а още при сключването на договора за кредит е бил подписан запис на заповед, се налага единствено възможният извод, че в действителност дружеството е изисквало гарантирането на кредита именно посредством запис на заповед, подписването на който е било условие за отпускането на заема, като с непосочването на това изискване в Стандартния европейски формуляр очевидно се цели избягването на административнонаказателната отговорност.  При това положение съдът приема, че дружеството- жалбоподател действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.34, ал.1 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. По изложените съображения съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено в тази му част, като законосъобразно.

От своя страна разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗПК задължава кредитора, при погасяване на задължението на потребителя, незабавно да върне издадения запис на заповед или менителница. В случая безспорно издаденият запис на заповед не е бил върнат на потребителката. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че към момента на проверката задълженията на кредитополучателката не са били изплатени изцяло. Поради това и не е било възникнало задължение за връщане на записа на заповед. Актосъставителят също посочва, че е допуснал грешка, като впоследствие е съобразил, че не е следвало да съставя АУАН за такова неизпълнение. При така установеното съдът намира, че санкционираното дружество не е осъществило неизпълнение на административно задължение по чл.34, ал.3 от ЗПК. Издаденото наказателно постановление се явява недоказано и необосновано в частта, с която е наложена санкция за нарушение на цитираната норма, поради което следва да бъде отменено в тази му част.

По отношение третото описано в акта нарушение не е наложено наказание в обжалваното наказателно постановление и наличието или липсата на такова не следва да бъде коментирано.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какви неизпълнения е санкциониран. Актът законосъобразно е съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като след съответна покана не се е явил такъв. Действително, по делото липсват доказателства за получаването на поканата. Същата обаче е била изпратена на адреса на седалището на дружеството, но неколкократните опити да бъде връчена са останали неуспешни, тъй като пратките са била връщани като неполучени /л.54-58 от делото/. От показанията на актосъставителя се установява също, че в хода на проверката са възникнали редица затруднения, тъй като дружеството не се отзовавало на поканите за представяне на документи и е създавало и други пречки за законосъобразното протичане на административнонаказателното производство. При това положение е видно, че неявяването на представител за съставяне на акта е резултат от осуетяването на връчването на съответните книжа от страна на самото дружество. При това положение не би могло да се счете, че е налице процесуално нарушение при съставянето на акта, тъй като такъв извод би противоречал на основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Не са налице условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесните неизпълнения на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването им, които да обусловят извода за маловажност на случая.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление в частта, с която е наложено наказание за неизпълнение на административно задължение по чл.34, ал.1 от ЗПК. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил наказание на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, който предвижда специална санкция за нарушение на чл.34, ал.1 от с.з., какъвто е и процесният случай. Санкцията е наложена в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация. 

Водим от горното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта, с която е наложена санкция за неизпълнение на административно задължение по чл.34, ал.1 от ЗПК, а в останалата част – да бъде отменено като незаконосъобразно, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

Р Е Ш И :

 

Потвърждава наказателно постановление № В-0042402/24.08.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, в частта, с която  на „Кредихелп” ЕООД- гр.София с ЕИК: 2012842287, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит, е наложено административно наказание имуществена санкция  в размер на 3000.00 лева за неизпълнение на административно задължение по чл.34, ал.1 от ЗПК.

Отменя наказателно постановление № В-0042402/24.08.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите в останалата му част, като незаконосъобразно.  

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК. 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: