Р Е Ш Е Н И Е
731/23.12.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд, петнадесети състав
На
шестнадесети декември две хиляди и шестнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар:
Цв. К.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2834 по описа за 2016г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №219033 – F231538/17.10.2016г.
на Зам. Директора на Териториална
дирекция на НАП - Варна, с което
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.74 ал.1 от ЗСч. на М.Н.Д. ***
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.16 ал.1 т.4, във вр. с чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Излага доводи, че нарушението не е
извършено умишлено, същото веднага е било отстранено, не са настъпили вредни
последици.
В съдебно заседание се явява лично.
Процесуалният представител на
Териториална дирекция на НАП - Варна -административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с
чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 27.07.2016г., при извършена
проверка в база данни на НАП и на Агенцията по вписванията – Търговски
регистър, било установено, че “ СД „Л. – Д.,***, ЕИК127012939 като регистрирано
в Агенцията по вписванията – Търговски регистър лице, не е изпълнило
задълженията си за публикуване в Търговския регистър на Годишен финансов отчет
за дейността си за 2015г., съгласно разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. в
законоустановения срок предвиден в същата разпоредба, а именно до 30.06.2016г. Същият
не бил заявен за вписване и публикуване към датата на извършване на проверката,
както и към момента на съставяне на акта.На основание установеното
административно нарушение е съставен и връчен на жалбоподателя АУАН № F231538 от 11.08.2016г. за това, че в качеството
си на представляващ дружеството е допуснал да не се изпълни задължението за
публикуване на ГФО. При предявяване на АУАН не са отразени възражения. Депозирано
е възражение, с което жалбоподателят моли при определяне на наказание да бъде
взето впредвид, че дружеството никога не е развивало дейност и на практика
нямало какво да се отчита, за да се състави финансов отчет, който да се обяви. Въз
основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното
НП като е възприел изцяло констатациите, описани в него.На основание чл.74 ал.1
от ЗСч. на М.Н.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.16
ал.1 т.4, във вр. с чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свид.В.М., както и приложените и приобщени по
делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил
визираното в акта и в НП нарушение по следните
правни съображения:
Настоящият състав
намира, че административно-наказателното производство е проведено без
нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити,
изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчено. От всички доказателства по делото изложената в НП фактическа обстановка по
отношение ангажираната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя,
е доказана по безспорен начин. Дори и да е подадена годишна данъчна декларация
за съответния период и да не е извършвана дейност, не заявяването за обявяване
в Търговския регистър на ГФО за съответния период представлява административно
нарушение. Законодателят задължава всички търговци по смисъла на Търговския
закон да представят за обявяване в Търговския регистър ГФО, без значение дали
са осъществявали или не търговска дейност. Не се спори по делото, че дружеството
не е заявило за публикуване в Търговския регистър годишния си финансов отчет за
отчетната 2015г. – до 30.06.2016г., както го е задължава разпоредбата на чл.38
ал.1 т.1 от ЗСч. Разпоредбата на чл.74
ал.1 от ЗСЧ предвижда наказание глоба за лице, което е задължено и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл. 38.
От материална страна съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението,
тъй като съгласно чл.16 ал.1 т.4 от ЗСч ръководителят на предприятието отговаря за съставянето,
съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади,
изисквани по ЗСч.
Съдът намира, че в
случая не следва да намери
приложение чл.28 от ЗАНН. Критерият
за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление,
посочен в чл.93,
т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия,
поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този,
при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички
деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В
случая административното нарушение е формално, на простото извършване и
настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към
съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв
начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Не може да се пренебрегне и факта, че в случая не се касае за неподаване в срок, т. е. само
забава в изпълнението, а липса на
изпълнение на задължението, доколкото ГФО не е бил заявен за публикуване, както
към момента на съставяне на акта, така и до настоящият момент. Жалбоподателят след като е разбрал за
неизпълнението на задължението си, не е предприел действия за неговото
отстраняване.
Съдът
намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на
съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за
различни правни изводи от тези на
административно наказващия орган.
Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон,
като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355 ал.2 от
КСО.
Ето
защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно
е ангажирана административно - наказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно
постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 предл. първо от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №219033 – F231538/17.10.2016г. на Зам. Директора
на Териториална дирекция на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.74 ал.1 от ЗСч. на М.Н.Д. *** е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева, за нарушение
на чл.16 ал.1 т.4, във вр. с чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: