Р Е Ш Е Н И Е
660/8.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На седми декември през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 2838 по описа на ШРС за 2016 г.,
За да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 16 – 0869 - 002187/06.10.2016 г. на Началника на
сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Шумен, с което на С.А.Р., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл. 178Д от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като в жалбата излага конкретни
доводи.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения и излага допълнителни мотиви в подкрепа на доводите си.
За
ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят С.А.Р. е правоспособен водач на МПС от 23.07.1981 г. и до настоящият момент има едно наложено наказание за нарушение на чл. 47, т. 6 от ЗДвП. На 11.08.2016 г., около 20.50 часа, жалбоподателят С.Р., заедно със своята съпруга, посетил магазин „Лидл“, находящ се на бул. “Симеон Велики” в гр. Шумен, като паркирал собственият си лек автомобил “Фолксваген Пасат” с ДК № Н 2531 ВК, на място, предвидено за автомобили, обслужващи или управлявани от лица с трайни увреждания /инвалиди/, обозначено с пътен знак Д - 21. Пред въпросния магазин бил полицейски патрул при сектор “ПП” към ОД на МВР – Шумен, който извършвал проверка на автомобилите, паркирани на местата за хора са трайни увреждания. На жалбоподателя била извършена проверка, при която полицейските служителите приели, че жалбоподателя Р. неправилно е паркирал на това място, предвидено за инвалиди. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2187 от 11.08.2016 г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 16 – 0869 - 002187/06.10.2016 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР - Шумен, с което на С.А.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 178Д от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на свидетелят Д.М.Д. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Свидетелите също така не извличат никаква полза от твърденията си и не са заинтересовани от изхода на делото, поради което липсват съмнения в тяхната достоверност.
По отношение на нарушението, описано в
наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
Нормата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда забрана за водачите на пътно превозно средство да паркира на места, предназначени за хора с трайни увреждания. За да бъде нарушена тази норма, следва да е налице деяние, изразяващо се в паркиране на такова място, без съответното право за това. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя П.П. и на свидетелят Д.Д. се установява, че жалбоподателят С.Р. е паркирал собственото си МПС – л. а. “Фолксваген Пасат” с ДК № Н 2531 ВК пред магазин “Лидл” на място за инвалиди, като двигателят на автомобила бил спрян.
Съдът не кредитира направеното от страна на жалбоподателя възражение, че не извършил посоченото в атакуваното наказателно постановление нарушение. От страна на жалбоподателя не бяха представени убедителни доказателства в тази насока – било писмени, било гласни. От друга страна обратното на неговите твърдения се доказа по безспорен начин от отразеното в АУАН. В него изрично е вписано, че жалбоподателят няма възражения по акта и това изявление е удостоверено с неговия подпис. Също така, следва да се има предвид, че жалбоподателят впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. По безспорен начин от разпита в съдебно заседание на свидетелите П. и Д., които са категорични става ясно, че жалбоподателят Р. е паркирал собственото си МПС пред магазин “Лидл” на място за инвалиди, като двигателят на автомобила бил спрян, и на въпроса притежава ли документ, даващ му право да паркира на това място, последният не им представил такъв. Акт за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. А противното в настоящото производство не бе доказано. От показанията на двамата свидетели – очевидци се установява също, че акт за установяване на административно нарушение е съставен изцяло в присъствието на жалбоподателя, бил е запознат непосредствено след това със съдържанието му, като не е направил възражения, което обстоятелство се потвърждава и от отразеното в АУАН.
Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 178Д от ЗДвП предвижда “глоба” в размер на 200 лева за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е наложил наказание в размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, без обаче да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита, тъй като административно-наказващия орган е допуснал разминаване при изписване на цифровата квалификация на нарушението в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Видно от акта за установяване на административно нарушение като нарушена разпоредба е посочено: “чл. 98 (2) 4 от ЗДвП”, а в наказателното постановление – „чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП“, т.е. налице е идентичност при изписване на цифровата квалификация на процесното нарушение, което и в акт за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е било изписано правилно, поради което съдът счита, че не е накърнено правото на защита на Р., доколкото нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, той е могъл да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил и е успял да ангажира защитата си по един адекватен начин.
Същевременно обаче, настоящият съдебен състав, в унисон със застъпената от жалбоподателя в жалбата и в съдебно заседание теза, приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен случай, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая от съществено значение са подбудите за извършване на деянието - налице са данни, от които е видно, че водачът е паркирал собственото си МПС пред магазин “Лидл” на място за инвалиди, в близост до входа на магазина, поради влошеното здравословно състояние на съпругата му. Също така, от съществено значение е, че не са налице отегчаващи обстоятелства и нарушението е извършено за първи път. Освен това, видно от приложената към делото справка за нарушител от региона, жалбоподателят е лице с ниска обществена опасност, което като водач от 1981 г. има допуснато едно единствено нарушение на ЗДвП през 2001 г. и не е осъждан. Нарушението е такова на формално извършване, поради което възникването на вреда би съставлявало не елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително обстоятелство, увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението, което в случая не е налице.
Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя с предвидената в чл. 178Д от ЗДвП санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.
Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16 –
0869 - 002187/06.10.2016 г. на Началника на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР -
Шумен, с което на С.А.Р., ЕГН **********,*** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.178Д от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: