РЕШЕНИЕ

698/15.12.2016г., гр. Шумен  

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и осми ноември 2016 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

Прокурор:

 

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 2840/16 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.Р.В. *** срещу Наказателно постановление №220914-F233869/26.10.2016 г. на зам. директора на ТД на НАП-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството. Жалбоподателя  не оспорва констатациите в акта, но привежда доводи за маловажност на случая, поради което поли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил управител на „Т.-1813“ ЕООД-гр.Велики Преслав. На 12.04.2016г. дружеството подало годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2015г., в която било заявено, че същото не е извършвало дейност през данъчния период и не е отчело приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство. През периода 01.01.2016г.-30.06.2016г. обаче дружеството не предприело необходимите действия за публикуване на годишния финансов отчет за 2015г. Впоследствие в ТД на НАП-офис Шумен била получена справка от Агенцията по вписванията за лица, неподали в срок заявление за обявяване на годишен финансов отчет за посочената година, в която било включено и „Т.-1813“ ЕООД-гр.Велики Преслав. В тази връзка от И.И.П.- ст. Инспектор по приходите била извършена съответна проверка, при която изложените обстоятелства били установени. Била изпратена покана до жалбоподателя да се яви за съставяне и връчване на акт, на която същият се отзовал на 17.08.2016г. На посочената дата проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че като представляващ задълженото лице „Т.-1813“ ЕООД-гр.Велики Преслав, не е изпълнил задължението си да публикува годишния финансов отчет на предприятието за 2015г. чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър на Агенцията по вписванията в законоустановения срок- до 30.06.2016г. При съставянето на акта проверяващата извършила нова справка в Търговск8ия регистър, при която установила, че заявление за вписване и представяне за обявяване на годишен финансов отчет за 2015 г. вече е било подадено. Актът бил съставен в  присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 26.10.2016 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Д.В. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1, във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството.

Изложената фактичесска обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката И. И.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството задължава всички търговци по смисъла на ТЗ да публикуват годишния финансов отчет, приет от общото събрание на съдружниците или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Като търговско дружество „Т. -1813“ ЕООД е било обвързано с посоченото задължение и е следвало да подаде такова заявление за обявяване на ГФО за 2015г. в установения за това срок. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че заявление за вписване и представяне за обявяване на годишен финансов отчет за 2015 г. е било подадено едва след получаване на покана за съставяне на акт, много след изтичането на установения за това срок. При това положение наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното административно нарушение. От своя страна чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството натоварва ръководителите на предприятията с отговорността за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Понятието предприятие не е изрично дефинирано в Закона за счетоводството, който съдържа определения за различни видове предприятия, но не и за общото такова. От съдържанието на съответните дефиниции, включени в Допълнителните разпоредби на ЗСч е видно обаче, че под предприятие следва да се разбира юридическо лице, което осъществява определена дейност. Поради това съдът приема, че представляваното от жалбоподателя дружество действително се явява предприятие по смисъла на чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството, при което жалбоподателят, като негов управител и следователно ръководител, е носел отговорността за съставянето и публикуването на годишния финансов отчет за 2015г. При тази нормативна уредба следва да се приеме, че административнонаказателната отговорност законосъобразно е насочена към жалбоподателя.

Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на задължение към държавата от страна на жалбоподателя обаче, съдът намира, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да извърши преценка дали не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Основания за това не липсват с оглед обстоятелството, че представляваното от него дружество не е осъществявало търговска дейност и не е реализирало приходи, подлежащи на данъчно облагане. Задължението за публикуване на годишния финансов отчет е установено с оглед сигурността на търговските отношения, но от материалите по делото се установява, че дружеството не е встъпвало в такива. В същото време, макар и непознаването на закона да не е извинително, следва да се отчете обстоятелството, че процесното нарушение е резултат именно от незнание, а не от игнориране на законоустановено задължение, поради което и се явява с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. По изложените съображения и като отчете обстоятелството, че жалбоподателят е подал необходимото заявление незабавно след получаването на поканата от проверяващата, съдът намира, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И :

 

Отменя изцяло Наказателно постановление №220914-F233869/26.10.2016 г. на зам. директора на ТД на НАП-Варна, с което на Д.Р.В. ***, с ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.78, ал.2 от Закона за счетоводството, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.  

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: