Р Е Ш Е Н И Е
646/1.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На тридесети
ноември през две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНХД № 2841 по описа на
ШРС за 2016 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 220913-F233865/26.10.2016 г. на Зам. директора на НАП - гр.Варна,
с което на “ТИМИ 1813” ЕООД, с ЕИК 201409450, със седалище и адрес на
управление: гр. Велики Преслав, ул. „Ал. Стамболийски“ № 44, представлявано от
Д.Р.В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 2 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лева /двеста
лева/ за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Дружеството - жалбоподател моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно, като излага подробни съображения в жалбата.
В съдебно
заседание представляващия дружеството – жалбоподател се явява лично, като
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в съдебно заседание излага
допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ТД на НАП – Варна, офис Шумен -административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата
и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл.320 и сл. от НПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството -
жалбоподател “ТИМИ 1813” ЕООД, с ЕИК 201409450 е със седалище и адрес на
управление: гр. Велики Преслав, ул. „Ал. Стамболийски“ № 44 и се представлява
от управителя Д.Р.В., ЕГН **********.
На 08.08.2016г.
в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, при извършена проверка по повод писмо № 20 –
00 – 143/18.07.2016 г. на ЦУ на НАП и получена справка за лица, които не са
изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/,
И.И.П. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, констатирала,
че дружеството - жалбоподател “ТИМИ 1813” ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО
за 2015 г. с Вх. № 274351600500658/12.04.2016 г. по описа на ТД на НАП – Варна,
офис Шумен, съгласно която за данъчния период лицето не е извършвало дейност и
не е отчело приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство. Също
така от база данни на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, длъжностното
лице установило, че дружеството не е изпълнило задължението си да публикува в
Агенцията по вписванията Годишния финансов отчет за дейността си, извършена за
2015 г., в срок до 30.06.2016 г., тъй като посоченият отчет
бил публикуван на 17.08.2016 г. Във връзка с
направените констатации на дружеството бил съставен акт за установяване на
административно нарушение сер. АN, № F233865 от 17.08.2016
г., в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 38,
ал. 1 от ЗСч. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен
в присъствие на управителя на дружеството и подписан от него без възражения.
Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН били депозирани допълнителни писмени възражения. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 220913-F233865/26.10.2016 г. на Зам. директора
на НАП - гр.Варна, с което на “ТИМИ 1813” ЕООД, с ЕИК 201409450, със седалище и
адрес на управление: гр. Велики Преслав, ул. „Ал. Стамболийски“ № 44, представлявано
от Д.Р.В., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 2 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лева /двеста
лева/ за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителката И.И.П., както и от присъединените на основание разпоредбата
на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на посочената
свидетелка следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите
събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната
достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Наказателното постановление № 220913-F233865/26.10.2016
г. е издадено от компетентен орган - от Зам. Директора на ТД
на НАП - Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния
директор на Национална агенция за приходите. В хода на административно
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Посочена е нарушената материално - правна норма, като депозираните
срещу акта възражения са били разгледани и доколкото в тях не е била оспорена
фактическата обстановка, за наказващият орган не е било налице задължение за
провеждане на разследване по смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч в срок до 30 юни на следващата година търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет.
Установено е, а и не оспорва от страните, че “ТИМИ 1813”
ЕООД, е търговец по
смисъла на Търговския
закон, чиито управител е Д.Р.В.. Като
такъв същият е ръководител на предприятието по смисъла на §
1, т. 24 от ДР на Закона за счетоводството и на основание чл.
16, ал.
1, т.4 от ЗСч. отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването
на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Поради това за него съществува задължение по смисъла на
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч до 30 юни на следващата година да публикува годишния
финансов отчет
/ГФО/ чрез заявяване и представяне за обявяването му в
Търговския регистър. Следователно
ГФО за 2015 г. на “ТИМИ 1813” ЕООД е следвало да бъде публикуван до 30.06.2016 г.,
а видно от материалите по делото съответно заявление Г2 пред Агенция по
вписванията е било подадено на 17.08.2016
г. Поради изложеното, съдът намира, че дружеството - жалбоподател е извършило нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч., вр. чл.
16, ал.1, т.4 от ЗСч. За посоченото нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч
предвижда „глоба“ в размер от 200 лв. до 3000 лв. за лице, което е задължено и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл. 38,
а за
предприятието –
„имуществена
санкция“ в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период,
за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, като съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е наложил наказание в
размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, без обаче да е изложил
никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
Същевременно настоящият съдебен
състав, в унисон със застъпената от представляващия дружеството - жалбоподател теза,
приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на
административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл
съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди
всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и
да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство
съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР №
1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай,
доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“
следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при
преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството - жалбоподател. Годишният финансов отчет за 2015 г., макар и със закъснение е бил заявен за публикуване в Търговския регистър. Дружеството не е осъществявало дейност през периода, не е отчело приходи или разходи и отчета е нулев. Посочените обстоятелства, макар и отбелязани в атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на нарушението по чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСч в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. При така изложените обстоятелства, процедурата по чл. 28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона и би въздействала дисциплиниращо спрямо представляващия дружеството – управителят е лице с ниска обществена опасност, работещ на минимална работна заплата, полагащ грижи за отглеждането и три непълнолетни деца, с чисто съдебно минало, както и не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че нарушаването на установения в страната правов ред е инцидентна проява от негова страна. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 152 от 08.04.2014г., постановено по КАНД № 106/2014 г., Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено по КАНД № 109/2014 г. и др.
Ето защо, с
оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 220913-F233865/26.10.2016
г. на Зам. директора на НАП - гр.Варна, с което на “ТИМИ 1813” ЕООД, с ЕИК 201409450,
със седалище и адрес на управление: гр. Велики Преслав, ул. „Ал. Стамболийски“
№ 44, представлявано от Д.Р.В., ЕГН ********** на основание чл. 78,
ал. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 200 лева /двеста лева/ за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона
за счетоводството /ЗСч/, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: